Определение № 3405 от 22.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3609/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ответника по иска К. М. С., чрез пълномощника му адв. А. Р., против решение № 985 от 09. 04. 2025 г. по в. гр. д. № 2327/2024 г. на Софийския апелативен съд в частта му потвърждаваща решение № 143 от 11. 06. 2024 г. по гр. д. № 282/2023 г. на ОС – Кюстендил в частта, с която К. М. С. е осъден, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на ищеца К. В. С. сумата 18000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от извършено от К. М. С., на 06. 01. 2021 г., около 16, 50 ч., в гр. Дупница, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необоснованост на извода на съда за недоказаност на направеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и поради постановяването му в нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Иска се допускането му до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения иск, евентуално – намаляване размера на присъденото обезщетение.

Не е подаден отговор на касационната жалба от ищеца К. В. С..

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за уважаване на иска.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. Съобразени са разясненията, дадени с ТР № 606.11.2013 г. ОСГТК, т.15. В случая е установено, че с влязло в сила на 04.01.2022 г. решение № 92 от 20.10.2021 г. по АНД № 934/2021 г. по описа на РС-Дупница ответникът К. М. С. е признат за виновен в това, че на 06.01.2021 г., около 16.50 ч., в гр. Дупница, област Кюстендил, пред къща, находяща се на ул. „Венелин“ № 113, в качеството си на длъжностно лице - горски стражар в ДГС - Дупница, при изпълнение на служебните си задължения, чрез удари с юмруци по лицето, е причинил лека телесна повреда на К. В. С., изразяваща се в счупване на дъгата на дясна ябълчена кост, спукване на предна стена на десенгорночелюстен синус и странична стена на дясна орбита, както и мекотъканни травматични увреждания (разкъсно-контузни рани на десен клепач и горна устна, кръвонасядания по клепачите на двете очи и двете скули) - престъпление по чл131, ал.1, т.2 вр. с чл.130, ал.1 НК, за което и при условията на чл.378, ал.4, т.1 вр. с чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания, неудобства, неприятни изживявания, физическите и психологически последици за увредения. От заключението на съдебномедицинската експертиза е установено, че при инцидента, настъпил на 06.01.2021 г., ищецът е получил следните травматични увреждания: фрактури на лицеви кости вдясно - на дъгата на зигоматичната (ябълчената) кост, на предна стена на горночелюстния синус и на стената на орбитата, с кръвоизливи в синуса, етмоидалните клетки и орбитата; разкъсно-контузни рани по кожата на долния клепач на дясно око и горната устна в дясно; кръвонасядания и отоци по меките тъкани на лицето;субконюнктивална хеморагия на дясно око; мозъчно сътресение със средно разстройство на съзнанието - зашеметяване в момента на получаване на травмите на главата и развитие на последваща посткомоционна симптоматика - главоболие, световъртеж, гадене. Било проведено закрито наместване на зигоматичната фрактура под обща анестезия. На ищеца е назначено медикаментозно лечение, дадени са му насоки за хранителен и диетичен режим, назначени са му два контролни прегледа. Лечебният и възстановителен период е продължил около 3-4 седмици, като през първите 1-2 седмици болките и посткомоционната симптоматика са били по-силни. Тези телесни увреждания причиняват разстройство на здравето, неопасно за живота. При извършения личен преглед на ищеца вещото лице е установило, че е налице нормална лицева симетрия, като в основата на долен клепач на дясно око и в областта на фрактурата на зигоматичната кост има малки белези по кожата, които не променят вида на лицето и не създават функционални смущения. Според вещото лице, няма данни за изпадане в безсъзнателно състояние. Не се установява в резултат на инцидента да е настъпило трайно увреждане на зрението на ищеца. Вещото лице е заявило, че въпросът е от компетентността на офталмолог, но ищецът заявил, че не желае допускане на съдебномедицинска експертиза, която да отговори на този въпрос. При тези факти въззивният съд е приел, че сумата 18000 лв. би обезщетила ищеца за претърпените неимуществени вреди.

Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът е приел, че извън обхвата на обвързващата сила на решението на наказателния съд е наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалия, доколкото то не съставлява съставомерен признак на деянието. Затова и на основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на жалбоподателя - ответник е да докаже това свое възражение.

С отговора на исковата молба ответникът е въвел твърдения, че с противоправното си поведение, изразяващо се във физическо нападение над ищеца, принудило го да се отбранява, както и в довеждането му до състояние на силно раздразнение чрез думи и действия, ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Тези твърдения са приети за недоказани, тъй като от показанията на свидетелите Т. Д. и С. Д. не се установява твърдението, че ищецът пръв нападнал ответника и го довел до силно раздразнение. И двамата свидетели не са били очевидци на началото на инцидента. Видели са само част от него, докато преминавали по улицата с управлявани от тях автомобили. Свидетелката Т. Д. Д. видяла, че ответникът бил приведен, а ищецът му бил приложил хватка, сякаш го души, ответникът бил в по-неизгодна позиция. По - късно от ответника разбрала, че при опит да запише данните на ищеца, последният го нападнал. Свидетелят С. Ю. Д. видял, че ищецът и ответникът все едно се борят, като ищецът бил хванал ответника с ръка, през главата и го държал наведен. Свидетелят помислил, че тренират, а не става въпрос за реален конфликт.

Следва да се посочи, че в досъдебното производство е приложен протокол за освидетелстване на К. М. С. от 06. 01. 2021 г. и снимки към него, в който е констатирано, че в областта на врата на С. се наблюдава охлузване, започващо под едното ухо и завършващо под другото ухо с ширина около 2 см., а под дясното ухо се наблюдават 3 бр. ивици с червен цвят и ширина около 1 см. и дължина около 6-7 см.са приложени медицински документи, в които е констатирано, че ответникът има следи от душене в областта на шията.

Прието е, че в случая в писмения отговор на исковата молба ответникът не е заявил възражение за принос от страна на пострадалия - ищец, изразяващ се в опит да му отнеме служебното оръжие, което го афектирало. Ето защо този въпрос стои извън спорния предмет и липсва възможност за съда да зачете принос, който не е своевременно заявен от страната.

В изложение към касационната жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Може ли съдът да присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени от няколко различни по вид и характер телесни повреди, без ищецът да е конкретизирал какво обезщетение следва да получи за всяка една от тях и без това да се конкретизира и със съдебното решение.

2. Въпрос, касаещ определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос. Приема се, че за телесни увреждания, причинени от едно деяние (в случая нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето) може да се претендира присъждане на едно общо обезщетение за неимуществени вреди, което да обхваща всички претърпени болки, страдания и негативни изживявания, без да е необходимо да се посочват размерите на обезщетенията за всяко от нараняванията, съответно - да се присъди една обща сума на увреденото лице. Ищецът е длъжен да опише всяко едно от причинените наранявания, но не и да конкретизира от всяко от нараняванията какви болки, страдания и негативни изживявания е претърпял и да претендира присъждане на отделни обезщетения. Така формираната практика не следва да се променя като неправилна или неактуална, поради което произнасянето по въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Действията на въззивния съд съответстват на така формираната практика, поради което не би могло да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос.

Във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД също е създадена богата практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер. С ППВС № 4/23.12.1968 г. е разяснено, че размерите на обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, като понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват и които съдът е длъжен да обсъди - характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Следва да се извърши преценка на всички факти по конкретното дело, установени по конкретното дело, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди: вида и характера на увреждането, степента, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, причинените неудобства и социални ограничения, продължителността на възстановителния период, търпените негативни психични изживявания. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса, касаещ тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – за проверка дали изводите на въззивния съд са съобразени с формираната по въпроса практика на ВКС.

Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – предвид изводимото от текста на решението несъответствие между фактическите изводи на съда (приетите за установени от въззивния съд факти след анализ на събраните доказателства) и правните изводи на въззивния съд, касаещи възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,