Определение № 602 от 28.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 606/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. В., гражданин на Република Кипър, представляван от адв. К. Г., срещу определение № 63 от 20.01.2023г. по в.ч.т.д. № 642/2022г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1154 от 26.07.2022г. по т.д. № 111/2022г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че се легитимира като действителен собственик, притежаващ косвено половината от капитала на ответното търговско дружество, тъй като едноличен собственик на последното е „Сердик мениджмънт лимитед”, дружество, регистрирано в Британски Вирджински Острови, а той е акционер, притежаващ 500 от общо 1000 броя акции от капитала на това дружество. Поради това е заявил, че правният му интерес от провеждането на установителния иск е да бъде осуетена възможността чрез новоизбран законен представител на дружеството ответник да бъдат извършени неограничен и неиндивидуализиран към момента на завеждане на иска възможен кръг правни действия на дружеството със и спрямо трети лица, който включва и възможност да бъдат извършени разпоредителни сделки с недвижими имоти, собственост на дружеството, в ущърб на неговите интереси, на интересите на неговите кредитори и действителни собственици. Намира, че това се извежда от даденото по т.2 на ТР № 1 от 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГТК на ВКС разрешение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Представлява ли икономическият интерес субективно право, засягането на което или опасността да бъде засегнато да обуславя наличието на правен интерес за ищеца да води установителен иск? Частният жалбоподател поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

2. Следва ли съдът да преценява целесъобразността на търсената от ищеца защита при съобразяване на правния интерес от провеждането на установителния иск? Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 93 от 12.11.2012г. по т.д. № 1069/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 458 от 29.06.2010г. по гр.д. № 1526/2009г. на ВКС, ГК.

Ответникът „Ю. файнаншъл груп” ЕООД, представляван от адв. М. Е., оспорва частната касационна жалба. Излага подробни съображения за отсъствие на правен интерес за ищеца от предявения иск, тъй като същият следва да бъде конкретен, а не хипотетичен с оглед настъпването на бъдещо несигурно събитие, каквото се твърди в исковата молба. Поддържа още, че дружеството не е пасивно легитимирано по предявения иск.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд е констатирал, че производството е образувано по предявен от К. В. против „ЮРОЛИНК ФАЙНАНШЪЛ ГРУП“ ЕООД иск с правно основание чл.124 ал.1, евентуално ал.3 ГПК за обявяване нищожността на решенията, взети от едноличния собственик на капитала на ответното дружество СЕРДИК МЕНИДЖМЪНТ ЛИМИТЕД, регистриран в Британски Вирджински острови, обективирани в протокол от 15.02.2022г. като невзети, липсващи решения, тъй като не е провеждано изобщо Общо събрание за вземане на тези решения, а в евентуалност - като решения, които са извън компетентността на Общото събрание, тъй като са взети само от единия съдружник в „Сердик Мениджмънт лимитед“ – „Фокустръст лимитед“, при липса на участие на другия съдружник - ищеца. Посочил е, че правния си интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с обстоятелството, че е „действителен собственик на капитала на ответното дружество“, тъй като е съдружник в дружество, явяващо се негов едноличен собственик на капитала – „Сердик Мениджмънт лимитед“, регистрирано на Британски Вирджински острови, чийто законен представител е дружество, регистрирано в Кипър – „Фокустръст лимитед“. Въззивният съд е приел, че доколкото искът е установителен, наличието на правен интерес от предявяването му съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно. Изтъкнал е, че активно легитимиран да предяви иска е всяко лице, вкл. неучастващо в регистърното производство, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Изложил е съображения, че правен интерес от иска ищецът би имал, ако атакуваните от него решения от 15.02.2022г. накърняват или създават възможност за накърняване на негови субективни права, респ. – прогласяването на тяхната нищожност би осуетило увреждане на негови права и би рефлектирало позитивно върху неговата правна сфера. Посочил е, че в случая ищецът, притежаващ половината от акциите на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, твърди, че е засегнат негов икономически интерес, обоснован от извършване на неограничен и неиндивидуализиран кръг от правни действия и сделки на дружеството чрез новоизбрания управител със и спрямо трети лица, в ущърб на интересите на действителния собственик на 50% от капитала на дружеството. Намерил е, че прогласяването на нищожността на решенията на едноличния собственик на капитала от 15.02.2022г. не би се отразило по никакъв начин върху правната сфера на ищеца, а защитата срещу потенциални вредоносни действия на новоизбрания управител на ответното дружество, както и срещу лошото управление на повереното му имущество, следва да бъде осъществена по друг ред. Поради това е достигнал до извод, че изложените от ищеца основания за наличието на правен интерес от иска не обосновават такъв и е споделил изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на иска.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Първият процесуалноправен въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е излагал съображения дали засегнатият икономически интерес обуславя правен интерес от предявяване на установителен иск, а е намерил, че в случая прогласяването на нищожността на решенията на едноличния собственик на капитала от 15.02.2022г. не би се отразило по никакъв начин върху правната сфера на ищеца, като защитата срещу потенциални вредоносни действия на новоизбрания управител на ответното дружество, както и срещу лошото управление на повереното му имущество, следва да бъде осъществена по друг ред. Съгласно постоянната съдебна практика въпросът за правния интерес от предявен установителен иск е винаги конкретна и е обусловена от твърденията на ищеца за засегнати негови права и вида на търсената защита, както и от възможността при уважаване на иска да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. В съответствие с тази практика въззивният съд при произнасянето си по въпроса за правния интерес от предявения иск е съобразил твърденията на ищеца и е приел, че не е налице засягане на правната му сфера. Несъгласието на частния жалбоподател с тези изводи на въззивния съд не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като в производството по селекция на касационните жалби не се извършва проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт.

Вторият процесуалноправен въпрос също не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решаващият извод на въззивния съд за недопустимост на предявения иск е обоснован с липсата на правен интерес за ищеца поради това, че оспорените решения не засягат правната му сфера.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение