Определение № 3565 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4225/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. З. П. и И. З. П. чрез пълномощника им адвокат И. Ц. и насрещна касационна жалба на Т. Й. П. чрез пълномощника й адвокат Е. Б. против решение № 33 от 3.02.2025 г., постановено по гр. д. № 846 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 782 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 1946/2021 г. на Районен съд - Пазарджик и потвърждаване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 829 от 19.06.2024 г. е намалено извършеното от наследодателката С. З. П., ЕГН [ЕГН], починала на 20.02.2011 г., универсално завещателно разпореждане в полза на Й. И. П., ЕГН [ЕГН], починал на 11.06.2021 г. и наследен от дъщеря си Т. Й. П., направено със саморъчно завещание от 13.06.2010 г., обявено на 04.10.2018 г., до размер 1/6 част, като е възстановена запазената част на С. З. П., ЕГН [ЕГН] от наследството на неговата баба С. З. П. в размер на 1/6 част от завещаното имущество и е отхвърлен предявения от С. З. П. против Т. Й. П. и И. З. П. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение „жилище, апартамент", с площ 50,69 кв.м, адрес: *, [улица], вх. Б, ет. 2. ап. 18 с прилежащ обект мазе № 12 с площ 10.11 кв. м, с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, който обект се намира в сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор ***. С. З. П. и И. З. П. атакуват въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба с доводи, че Й. И. П. не е приел наследството по завещание, а само наследството по закон при зачитане правата на другите наследници, за които се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, но не е изтекъл 10 годишния давностен срок, поради което касаторите са съсобственици на процесния имот. Т. Й. П. е подала чрез пълномощника й адвокат Е. Б. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. С насрещната касационна жалба Т. Й. П. атакува въззивното решение в частта, с която е възстановена запазената част на С. З. П. от наследството на С. З. П. с довод за недопустимост на въззивното решение, тъй като искането по чл. 30 ЗН е заявено с възражение, което не следва да се разглежда при отхвърляне на иска за делба. С. З. П. и И. З. П. не са подали отговор на насрещната касационна жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Страните претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е възпроизвел доводите във въззивната жалба на Т. Й. П., насрещната въззивна жалба на С. З. П. и И. З. П. и подадените отговори, твърденията в исковата молба на С. З. П. и в постъпилия отговор на исковата молба на Т. Й. П.. Приел е за установено, че процесният апартамент е придобит от съпрузите З. и С. Б. по реда на НПЖДЖФ с договор от 16.06.1971 г. С. Б. е починала през 1977 г. и е наследена от съпруга си З. Б. и дъщеря си С. З. П., като сина й П. З. Б. е направил отказ от наследство. С нотариален акт № 85, том I, дело № 262/1980 г. З. Б. е прехвърлил собствената си 1/2 ид. ч. от апартамента на дъщеря си С. П. срещу задължение за издръжка и гледане. С. П. е починала през 2011 г. и е наследена от сина си Й. П. и внуците си С. П. и И. П., наследници на починалия през 2007 г. неин син З. П.. Със саморъчно завещание от 13.06.2010 г., чиято автентичност е установена от съдебно-почерковата експертиза, С. П. е завещала цялото си имущество на сина си Й. П.. Завещанието е обявено по искане на Й. П. и вписано на 16.10.2018 г. С нотариален акт от 20.12.2018 година № 111, т. V, рег. № 8316, н. д. № 762/2018 г. на нотариус № * Й. П. е прехвърлил процесния апартамент на дъщеря си Т. Й. П.. В нотариалния акт е посочено, че при извършване на сделката прехвърлителят се е легитимирал с нотариален акт № 110, том V, рег. № 8311, дело № 761/2018 г. на нотариус № *, издаден по обстоятелствена проверка (който не е представен по делото). Съдът е приел за неоснователен довода на С. и И. П., че Й. П. не е приел наследството по завещание и затова се е снабдил с констативен нотариален акт по давност. Посочил е, че обявяването и вписването на завещанието по искане на ползващото се от завещателното разпореждане лице, съставлява мълчаливо приемане на наследството по завещание. Снабдяването с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка би могло да има значение, ако завещанието е било обявено по искане на друго лице, но не и когато е обявено от бенефициера. Съдът е приел за неотносим довода на Т. П., че не е предявен иск по чл. 37 ЗН, доколкото предпоставка за предявяването му е наличието на влязло в сила решение за възстановяване на запазена част. Доколкото е установено, че имотът е придобит от Т. П. въз основа на правна сделка с облагодетелстваният от завещанието Й. П. и възстановяването на запазената част на С. П. има действие за в бъдеще, като не може да засегне извършената преди предявяване на искането разпоредителна сделка, то между Т. П. и С. П. не е налице съсобственост върху процесния апартамент и иска за делба е неоснователен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на С. З. П. и И. З. П. се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1, евентуално т. 3 ГПК по следния въпрос: „молбата (искането) до нотариус за обявяване на завещание представлява ли акт за приемане на наследството по това завещание“. По въпроса не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решение № 10 от 8.03.2022 г. по гр. д. № 2260/2021 г.,ІІ г. о. на ВКС и решение № 101 от 8.10.2019 г. по г. д. № 2260/2018 г., ІV г. о. на ВКС нямат отношение към поставения въпрос, доколкото дават само най-общо тълкуване, че мълчаливо приемане е налице, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник. Разрешение на поставения въпрос е дадено в посоченото от касаторите решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г., І г. о. на ВКС, с което изрично при отговора на поставения въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване, е посочено, че чрез обявяването на завещанието от облагодетелстваното лице, то упражнява правата си. Наличието на тълкуване в практиката на ВКС, на което изводите на въззивния съд съответстват, изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При липса на основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба, насрещната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 287, ал. 4 ГПК. Касаторите следва да възстановят направените от Т. Й. П. разноски в размер на 766.94 евро (равностойност на заплатеното на адвокат Е. Б. възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба от 1500 лв.) С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение