Определение № 50168 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 586/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Къпфи“ ООД, чрез процесуален представител, против Решение № 727 от 26.11.2021г. по в.т.д. № 841/21г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 260832 от 25.05.2021г. по т.д. № 1362/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 7 състав, поправено с Решение № 261142/16.07.2021г. по същото дело. С първоинстанционното решение са обявени за недействителни регистрираните дизайни на Общността, за които са издадени сертификати №[ЕИК]-0001 от 12.02.2018г.; №[ЕИК]-0002 от 12.02.2018г.; №[ЕИК]-0003 от 12.02.2018г.; №[ЕИК]-0004 от 12.02.2018г. и №[ЕИК]-0005 от 12.02.2018г. по предявените от „Маг инвест груп“ ЕООД срещу „Къпфи“ ООД насрещни искове по чл.25, § 1,б. „б“ от Регламент /ЕО/ 6/2002 и са отхвърлени като неоснователни предявените от „Къпфи“ ООД срещу „Маг инвест груп“ ЕООД искове с правно основание чл.88 Регламент /ЕО/ 6/2002, вр. чл.57, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 ЗПД за установяване на нарушението от ответника на правата на ищеца върху същите регистрирани промишлени дизайни, изразяващо се в производство и разпространение на продукти, които изцяло съвпадат с регистрираните дизайни; за осъждане на ответника да преустанови нарушението; за осъждане на ответника да разгласи решението; за изземване и унищожаване на всички налични продукти, предмет на нарушението и за изземване и унищожаване на средствата за производството им.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за частична недопустимост на въззивното решение, както и за наличието на всички касационни основания по чл.281,т.3 ГПК – материална и процесуална незаконосъбразност, както и необоснованост на решението, за които е изложил подробни съображения.

Заявено е „Особено искане“ с правно основание чл.86, ал.3 от Регламент /ЕО/ 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001г. относно промишления дизайн на Общността за спиране на производството и даване на указания на „Маг инвест груп“ ЕООД да предяви в определен срок исковете си за недействителност на Дизайните на Къпфи пред службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.

Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК формулира следните въпроси, а именно:

1. „Обвързан ли е съд, разглеждащ насрещен иск за обявяване на недействителност на регистриран промишлен дизайн на Общността съгласно чл. 84 във. вр. с чл. 25 от Регламента, от основанията за недействителност, посочени в насрещната искова молба, в т.ч. посоченото конкретно условие по чл. 5 до чл. 9 от Регламента, както и фактическите твърдения по отношение на конкретен предходно оповестен промишлен дизайн, за който се твърди, че опорочава новостта на оспорения регистриран промишлен дизайн на Общността по смисъла на чл. 5 във вр. чл. 7 от Регламента ?“

2. „Може ли при условията на кумулативно съединени искове за недействителност на няколко промишлени дизайна на Общността съгласно чл. 84 във. вр. с чл. 25 от Регламента съдът да разгледа и прецени действителността на един от тези дизайни въз основа на твърдения на ищеца, направени във връзка изключително с оспорването му на друг(и) от процесните дизайни ?“

3. „Длъжен ли е съдът, разглеждащ иск за недействителност на промишлен дизайн на Общността на основание нарушение на чл. 5 или чл. 6 от Регламента, да укаже на оспорващия да посочи конкретен предходен по-рано оповестен промишлен дизайн, който опорочава процесния, когато ищецът по иска не се е позовал на такъв по-ранен дизайн и съответно, липсата на такова позоваване в исковата молба обосновава ли нейната нередовност? Как следва да постъпи въззивният съд, когато установи посочения пропуск за първи път в производството по въззивната жалба срещу решение по иска за недействителност на промишления дизайн на Общността ?“

По тези три процесуалноправни въпроси се твърди, че изводите до които е достигнал въззивният съд са в противоречие с Решение на СЕС от 21.09.2017 г., С-361/15 Р и С-405/15 Р, т. 65, със задължителните указания, съдържащи се в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСГТК на ВКС във връзка с т.4 от Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 988 от 15.01.2010г. по гр. д. № 5209/2008г. на ВКС, I г.о. и Решение № 96 от 26.05.2010г. по т.д. № 621/2009г. на ВКС, II т. о. – основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

4. „ Ако притежателят на оспорения промишлен дизайн е въвел възражение, че оповестяването по смисъла на чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 в конкретния случай не е могло да достигне и/или не е достигнало до специализираните среди от съответния сектор, действащ в рамките на Общността, длъжен ли е съдът да обсъди тези възражения и да изследва дали оповестяването действително е станало известно на тези среди или в този случай самият факт на разгласяването е достатъчен, за да се приеме, че това събитие е станало известно на тези среди ?“

По този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Решения на Общия съд от 13.06.2019г. по дело Т-74/18, точка 24, от 10.11.2021г. по дело Т-443/20, точка 30, от 01.12.2021 г. по дело Т-662/20, точка 24, от 21.05.2015 г. по съединени дела Т-22/13 и Т-23/13 (точки 28 и 29) и Решение по преюдициално запитване на СЕС от 13.02.2014г. по дело С-479/12 – основание за допускане на въззивния съдебен акт до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

5. „ Длъжен ли е съдът, сезиран с иск за прогласяване на недействителност на дизайн на основание нарушение на чл. 5 или чл. 6 от Регламента, при докладване на делото да даде указания на ответника в смисъл, че (с оглед отхвърляне на претенцията) в негова тежест е да докаже наличие на някоя от хипотезите, изключващи по-ранно оповестяване на оспорения дизайн, като тези по чл. 7, параграф 2 или параграф 3 от Регламента, и в случай на пропуск на съда да даде такива указания, преклудира ли се правото на ответника да прави твърдения и да сочи доказателства в горния смисъл по-късно ?“

6. „Длъжен ли е съдът, извършващ преценка за наличие на оповестяване по смисъла на член 7 от Регламента за целите на приложение на член 5 и/или член 6 от същия, служебно да квалифицира направени от ответника по иск за недействителност на дизайн твърдения за недобросъвестност спрямо автора на дизайна, като такива, касаещи приложението на член 7, параграф 3 във връзка с параграф 2 от Регламента, и да обсъди приложимостта на посоченото изключение в конкретния случай дори при липса на изрично позоваване на тази разпоредба от страна на ответника ?“

По така формулираните процесуалноправни въпроси №№ 5 и 6 се сочи, че обжалваното решение е в противоречие със задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР 1/2013г. по тълк д. № 1/201г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на касационната инстанция, намерила израз в Решение № 145 от 01.12.2017г. по т.д. № 2587/2016г., I т.о. и Решение № 139 от 24.06.2013г. по гр.д. № 50/2013г., II г. о. /в хода на обсъждането на поставените два въпроса са посочени още Решение № 17 от 06.03.2015г. по гр.д. № 3174 от 2014г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 415 от 25.01.2012г. по гр. д. № 1332/2010 г. на ВКС, I г. о./ - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

7.„ Приложимо ли е условието по чл. 7, параграф 2, буква б) от Регламента в хипотезата по чл. 7, параграф 3 от същия, или с други думи, зависи ли приложимостта на чл. 7, параграф 3 от Регламента от това разгласяването вследствие на злоупотреба да е извършено в рамките на дванадесет месечния период преди датата на подаване на заявка за регистрация или датата на приоритета, ако се претендира приоритет, или изключението, предвидено в чл. 7, параграф 3 от Регламента, е приложимо независимо кога е направено разгласяването, за което се твърди да е резултат от злоупотреба ?“

По този материалноправен въпрос се твърди, че липсва практика както на българските съдилища, така и на СЕС, поради което отговорът на въпроса би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото –основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

8.„ Съдържанието, вложено в израза „промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие“, по смисъла на чл. 10, параграф 1 от Регламента, еднакво ли е със съдържанието на израза „идентичен промишлен дизайн“ по смисъла на чл. 5, параграф 1 от Регламента ?“

9. „Когато ищец по предявен иск за нарушение на притежаван от него регистриран дизайн на Общността твърди, че даден дизайн, свързван с ответника по този иск, е „аналогичен“ на регистрирания дизайн, може ли да се приеме, че това представлява признание от страна на ищеца, че неговият дизайн е „идентичен“ по смисъла на чл. 5, параграф 1 от Регламента с посочения дизайн във връзка с предявен от ответника насрещен иск за недействителност ?“

10. „Допустимо ли е твърденията на ищеца, направени във връзка с обосноваване на предявените от него искове за нарушение на правата върху регистриран дизайн да се тълкуват в смисъл на признание на неблагоприятни за него факти, които служат по предявен впоследствие насрещен иск за недействителност на тези дизайни, при положение че в изявленията никъде не се признава изрично твърдените факти и контекстът, в който изявленията са направени е различен ?“

11. „Преценката относно наличие на идентичност на промишлен дизайн по смисъла на чл. 5, параграф 1 от Регламента фактическа или правна е и какво е значението на признанието за наличие на такава идентичност ?“

По тези правни въпрос също се твърди, че липсва практика на българските съдилища и на СЕС, с оглед на което отговорът по същите би допринесъл за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

12.„ Може ли включването на видеозапис в материалите за изготвяне на експертиза по смисъла на чл. 197 ГПК да замести процедурата по чл. 204 ГПК, предписваща реда за приемане на веществени доказателства от съда, и надлежно ли е събирането по делото на доказателство - видеозапис, представен на електронен носител, в случай че оглед на видеозаписа е извършен само от вещото лице, изготвило експертиза по делото, без да е постановен и извършен непосредствен оглед на видеозаписа от съда в присъствието на страните по делото ?“

По така формулирания процесуалноправен въпрос се твърди противоречие на решението на въззивната инстанция с Решение № 136 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 602/2010 г. на ВКС, IV г. о., поради което се претендира основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същевременно, се твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с довода, че липсва съдебна практика по формулирания въпрос и отговорът би допринесъл за точното прилагане на закона.

13.„ Преклудира ли се правото на ищеца да поиска допълнителна /повторна експертиза по въпрос, за който е направил искане в исковата молба, но който е бил изменен/отхвърлен от съда при допускане на експертизата ?“

14.„ Може ли да се приеме, че с искането си до въззивния съд да допусне повторна експертиза по задача, недопусната от първоинстанционния съд, страната всъщност въвежда оспорване по отношение на отказа на последния изначално да допусне тази задача ?“

По тези процесуалноправни въпроси №№ 13 и 14 се твърди противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция при оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, с оглед на което се претендира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. /сочи се т.3 от ТР № 3/2013 г./

15.„ Представлява ли „трето лице“ за целите на чл. 181 от ГПК притежателят на промишлен дизайн, срещу когото е предявен иск за прогласяване на недействителността на дизайна и който не участва в съставянето на даден документ, когато му се противопоставя този документ, с който се твърди дизайнът да е разгласен преди датата на неговото заявяване за регистрация, т.е. антидатирането на документа може да го увреди ?“

16. „При направено оспорване на датата на документа съгласно предходния въпрос от страна на притежателя на промишления дизайн, кой носи доказателствената тежест за установяване на достоверността на датата ?“

По тези правни въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с Решение № 235 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. на ВКС, II г. о., Решение № 95 от 28.08.2019 г. по гр. д. № 3543/2018 г. на ВКС, III г. о. и Решение № 17 от 13.06.2019 г. по т. д. № 1104/2018 г. на ВКС, I т. о., поради което се претендира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.

Независимо от сочените основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, релевантни към поставените по-горе въпроси, се твърди и основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК с довода, че същото е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, като подробни аргументи обосноваващи това становище са изложени в т.I и т. II от касационната жалба.

В отделно искане към касационната жалба се моли ВКС да отправи преюдициално запитване по реда на чл.267, параграф 3 от ДФЕС по следните въпроси:

Първа група въпроси, свързани с правилното тълкуване на разпоредбата на чл. 86, пар. 3 от Регламента в контекста на основателността на искането за спиране в частта относно подадените насрещни искове и възможността за подлагането му на последващ съдебен контрол чрез обжалване:

1. Как следва да се тълкува използваният израз „може, по искане на притежателя на регистрирания промишлен дизайн на Общността и след изслушване на страните, да спре производството” по смисъла на чл. 86, ал. 3 от Регламент № 6/2002 г. на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (Регламента) или по-специално, обвързван ли е съдът, който е сезиран с насрещен иск за обявяване на недействителност на регистриран промишлен дизайн на Общността, от определени критерии, въз основа на които да прецени основателността на искането за спиране, направено от ответника по насрещния иск, или напротив, е свободен в преценката си по искането да действа по целесъобразност ?

2. В случай че съдът действа свободно и не е задължен да следва определени критерии за основателност на искането, означава ли това, че чл. 86, ал. 3 от Регламента не допуска национално законодателство, при което свободната преценка на съда дали да спре или да не спре производството подлежи на последващ съдебен контрол от друг съдебен състав ?

3. В случай че съдът е обвързан от определени критерии при преценката на искане за спиране по чл. 86, ал. 3 от Регламента:

3.1. Какви са тези критерии ? Приложимо ли е в този смисъл по аналогия изискването за наличието на „особени причини“, предвидено в чл. 91, ал. 1 и ал. 2 от Регламента ?

3.2. Следва ли изискването за „изслушване на страните“ в хипотезата на чл. 86, ал. 3 от Регламента да се тълкува като предвидено с оглед на задължение на страните да посочат конкретни обективни обстоятелства, налагащи или съответно, изключващи „пренасянето“ на производството по разрешаване на въпроса за действителността на дизайна на Общността пред EUIPO ? При положителен отговор, означава ли това, че липсата на твърдения за такива конкретни обстоятелства, обосноваващи подаването на искането за обявяване на недействителността пред Службата, задължава националния съд да отхвърли искането за спиране по смисъла на чл. 86, ал. 3 от Регламента ?

3.3. Следва ли чл. 86, ал. 3 от Регламента да бъде тълкуван, предвид съображение (27) от преамбюла му, че не позволява на националния съд да уважи искането за спиране на производството по висящия пред него иск за обявяване на недействителност на дизайн, в случай че липсват конкретни данни, обосноваващи необходимостта от разглеждане на иска от Службата като например, че дизайнът е от значение или свързан по какъвто и да е начин с териториите на повече от една държави-членки или че доказването на недействителността на дизайна пред националния съд ще е по-затруднено в сравнение с това пред Службата ?

Втора група въпроси, свързани с приетото от Софийския апелативен съд тълкуване на разпоредбата на чл.7, пар.3 от Регламента:

2.1. Приложимо ли е условието по чл. 7, параграф 2, буква б) от Регламента в хипотезата по чл. 7, параграф 3 от същия, или с други думи, зависи ли приложимостта на чл. 7, параграф 3 от Регламента от това разгласяването вследствие на злоупотреба да е извършено в рамките на дванадесетмесечния период преди датата на подаване на заявка за регистрация или датата на приоритета, ако се претендира приоритет, или напротив, изключението, предвидено в чл. 7, параграф 3 от Регламента, е приложимо независимо кога е направено разгласяването, за което се твърди да е резултат от злоупотреба ?

2.2. Представлява ли разпоредбата на чл. 7, параграф 3 от Регламента императивна правна норма и по-специално, следва ли, при наличие на изложени твърдения за извършени злонамерени действия спрямо автора на дизайна/неговия правоприемник, съдът служебно да квалифицира последните и да изследва приложението на чл. 7, ал. 3 от Регламента, или напротив, за да приложи цитираната разпоредба, съдът следа да е сезиран с възражение, изрично позоваващо се на извършена „ злоупотреба “ по смисъла на чл. 7, параграф 3 от Регламента ?

2.3. Приложима ли е разпоредбата на чл. 7, параграф 3 от Регламента и в хипотезата на извършена злоупотреба при оповестяването на дизайна от страна на автора на дизайна спрямо друг съавтор или спрямо неговия правоприемник или с други думи, може ли правоприемникът на правата върху дизайн на Общността да се ползва от защитата, предвидена в тази разпоредба, спрямо действия, които опорочават оригиналността/новостта на дизайна, извършени от неговия праводател или съавтор на дизайна ?

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация „Маг инвест груп“ ЕООД, чрез процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като не са изложени съображения по приложното поле на касационното обжалване. В депозирано становище се протовопоставя на искането за допускане на преюдициално запитване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да потвърди изцяло обжалваното първоинстанционно решение, позовавайки се на нормата на чл.81 от Регламент /ЕО/ 6/2002 относно промишления дизайн на общността, при преценка допустимостта на обжалваното решение, първо въззивният съд е посочил, че Софийски градски съд като национален съд, произнасящ се по промишлени дизайни на общността, има изключителна юрисдикция по сезиралите го искове за нарушение на права върху дизайн на общността срещу ответник със седалище на територията на Република България. Констатирано е, че в указания с приложимия български процесуален закон преклузивен срок за подаване на писмен отговор на исковата молба – чл.131 ГПК, ответникът е предявил насрещни искове за прогласяване недействителността на регистрираните от ищеца промишлени дизайни на Общността, чиято защита при нарушение е предмет на сезиралите съда искове. Предвид нормата на чл.86 Регламент /ЕО/ 6/2002 е допустимо исковете да се предявяват като насрещни пред съда, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, като последният съд е и компетентен да се произнесе с решение по тяхната основателност. Изложени са подробни съображения, с които са отречени възраженията на въззивното дружество по допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение и по редовността на част от разгледаните от първоинстанционния съд насрещни искове, по които настоящият състав ще се произнесе при преценка допустимосттта на въззивното решение.

След съобразяване с установените с нормата на чл.26 Регламент /ЕО/ 6/2002 последици от евентуалното уважаване на насрещните искове – промишленият дизайн на Общността се счита, че от самото начало не поражда точно определените с Регламента последици до степента, до която е обявен за недействителен, съставът на САС се е произнесъл първо по оплакванията в жалбата срещу приетата от първоинстанционния съд основателност на насрещните искове, с оглед обуславящото им значение за изхода по исковете за защита на процесните промишлени дизайни.

Съобразени са нормата на чл.25, §1,б.“б“ Регламент /ЕО/ 6/2002, съгласно която промишлен дизайн на общността се обявява за недействителен, ако не отговаря на изискванията на чл.4 – чл.9 от Регламента, както и тази на чл.4, §1, предвиждаща, че закрилата на промишления дизайн на Общността се осигурява в зависимост от това, доколко той е нов и оригинален.

След като е приел допустимост на насрещните искове на разгледаното от първостепенния съд основание – липса на новост, въззивният съд е изложил подробни съображения по заявените от жалбоподателя възражения по правилността на обжалваното решение. Посочено е, че с нормата на чл.5 от Регламента е дефиниран промишленият дизайн като нов, ако липсва идентичен промишлен дизайн, който е общодостъпен. Уточнено е, че в хипотезата на регистриран промишлен дизайн, за който не се претендира приоритет, каквато е процесната, релевантният момент, към който се преценява дали липсва идентичен промишлен дизайн, който е общодостъпен, е преди датата на подаване на заявка за регистрация на промишления дизайн, за който се иска закрила.

По първия релевантен съобразно нормата на чл.5 от Регламента въпрос дали е налице идентичност между сочените от ответника за общодостъпни дизайни преди датата на заявка за регистрация на процесните промишлени дизайни – 12.02.2018г., в обжалвания акт е прието, че самият ищец е основал претенциите си за нарушение на правата му върху процесните регистрирани промишлени дизайни с твърдения, че видимият на домейн адреса на ответника http://www. vafecup.com дизайн на чаша е идентичен с регистрираните от него промишлени дизайни, въз основа на депозирани с исковата молба протокол № 7, том ІІІ, рег.№ 5853 от 01.12.2017г., изготвен от нотариус М. З., с приложени към същия разпечатки от страници на посочения адрес, верността на които с наблюдаваната от нотариуса електронна информация е изрично удостоверена от последния при условията на чл.593 ГПК. При липса на спор между страните по тези факти, оспорването от ищеца едва с въззивната жалба на идентичността между публикувания на посочения сайт като изображение промишлен дизайн на чаша с регистрираните от него дизайни, е намерено за преклудирано по смисъла на чл.266 ГПК. За идентично е счетено поведението на ответника по насрещните искове по отношение на: - разгласените дизайни на ядивна чаша с представената от последния с молбата му от 25.01.2019г. разпечатка на качена на 11.11.2016г. статия на адрес http://news .рlovdiv 24.bg/682838.html, съдържаща изображение на чаша, чийто дизайн самият той твърди, че е идентичен с този на регистрираните от него дизайни, сочейки, че това е първата публикация от серия такива, които авторът на дизайна М. З., изобретил го за „Къпфи“ООД, е направил в публичното пространство, както и - досежно представените копия на публикации във вестник Марица от 21.11.2016г. и

от 23.11.2016г., с които ищецът „Къпфи“ООД е направил достояние разработените от него промишлени дизайни, които в последствие е защитил с процесните регистрации.

За да приеме за установена идентичността между сочените от „Маг инвест груп“ ЕООД промишлените дизайни, освен процесуалното поведение на ответника по насрещните искове, решаващият съд подробно е обсъдил и събраните по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ. Позовавайки се на дадената с чл.3 от Регламента дефиниция на „промишления дизайн“ и на нормата на чл.5, §2, определяща промишлените дизайни за идентични, когато техните особености се различават само в несъществени детайли; след установяване, че процесните регистрации са за дизайн на чаша в клас 54 – печени тестени изделия и след подробно обсъждане на експертното заключение досежно съществените елементи на дизайна, за каквито в случая вещото лице е посочило – общата конусовидна форма с малка разлика в сеченията на долна и горна основи, както и оребряванията от вътрешната страна на чашката, видими както в регистрираните дизайни, така и при обикновената употреба на чашата, както и материалът, от който е изработен продуктът, а именно печиво, ядивен продукт, въззивният съд е приел, че същите са значими при проверка идентичността на регистрираните дизайни и оповестените по-рано такива в посочените с исковата молба по насрещните искове печатни издания и телевизионен репортаж, както и с посочените такива от самия ищец с исковата молба и с отговора на насрещните искове излечения от страници за достъпна в интернет информация. Обобщено е, че така очертаните съществени елементи на процесните дизайни се откриват във всички дизайни, разгласени с: - публикациите във вестник Марица на 21.11.2016г., във вестник Монитор на 23.11.2016г., с качен образ на посочения от ищеца интернет адрес http://www. vafecup.com, съобразно удостоверяването по протокол от 01.12.2017г. на нотариус Н., и в публикацията, качена на 11.11.2016г. на адрес http://news .рlovdiv 24.bg/ 682838.html, също представена по делото от ищеца в заверено копие на електронната база данни, както и – в оповестените дизайни с репортаж на БТВ новините от 22.11.2016г., съобразно възпроизведените по делото екранни снимки на част от същия, и в разгласения включително чрез снимки дизайн на чаша в интернет изданието на вестник Труд на адрес http://trud.bg с публикация от 21.11.2016г., и с публикация в интернет изданието на вестник Дневник, достъпно на адрес http://www.dnevnik.bg от 06.01.2017г.

За неоснователни са намерени оплакванията на ищеца във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събиране на горепосочените доказателства – видеозапис и преписи от електронна база данни в интернет пространството, поради настъпила процесуална преклузия, каквато е отречена с оглед на констатацията, че ответникът ги е представил в първото по делото съдебно заседание след четен доклад от съда, в който смисъл е трайно установената практика по приложението на чл.146 ГПК и чл.147 ГПК. Не е споделено и соченото нарушение при събирането в същото о.с.з. на представен на технически носител видеозапис на предаване, излъчено по телевизия БТВ на 22.11.2016г. След обсъждане процесуалните действия на първостепенния съд във връзка с дадените на вещото лице указания, както и съдържанието на депозираното по делото заключение, в което е възпроизведено чрез екранна снимка част от съдържанието на видеозаписа, при липса на оспорване на заключението в частта му за достоверност на екранните снимки, както и оспорване на съдържанието на видеорепортажа, решаващият съд е приел оплакването за неоснователно.

За неоснователни също така са приети и поддържаните в жалбата оспорвания досежно достоверността на датите на копията от печатни издания и извадки от интернет сайтове, каквото е заявено от ищеца само за част от печатните издания, като същите са представени в оригинал. За останалите, включително и представените такива от самия ищец, е посочено, че оспорване не е заявявано. Изложени са съображения, че ищецът не се явява трето лице по смисъла на чл.181 ГПК и дори при заявено от него в процесуалния срок оспорване на достоверността на датата на писмените доказателства - печатни издания, то законът не изисква установяване по указания в чл.181 ГПК начин.

За несъществени по смисъла на чл.5, §2 от Регламента, като незасягащи съществените елементи и общото впечатление, което дизайнът оставя, са приети установените от вещото лице разлики в разгласените дизайни и регистрираните такива – цветови, в надписите на продуктите и орнаментиката на реалните продукти в частта за етикет. След съобразяване, че регистрираните промишлени дизайни не дават защита за продукта етикет, както и на неговия образ – графични и писмени елементи, решаващият съд е приел, че разликите в последните елементи на част от оповестените дизайни /доколкото на другите са на чаши без етикет/, са несъществени по смисъла на чл.5, §2 от Регламента. Посочено е, че регистрираните дизайни не дават защита и на конкретно цветово оформление, поради което и наличната разлика в цвета на част от разгласените чрез реален продукт дизайни от черно-белия образ по регистрираните дизайни не е намерено за съществено при формиране на извода за тяхната идентичност. В допълнение, решаващият съд е споделил и препратил на основание чл.272 ГПК към подробно изложените от първоинстанционния съд мотиви за идентичност на оповестените и регистрираните промишлени дизайни, основани на детайлно сравняване на отделните линии на същите.

По отношение поддържаните в жалбата на ищеца доводи за недоказаност оповестяване на дизайните по смисъла на чл.5, вр.чл.7 Регламент /ЕО/6/2002, което да е направило дизайна общодостъпен, въззивният съд се е позовал на задължително тълкуване на разпоредбата на чл.7 от Регламента от правото на ЕС, дадено с: Решение по дело С-479/12, с което е прието, че съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, следва да прецени дали дизайнът е станал общодостъпен с оглед на обстоятелствата по делото, с което е сезиран, и не е изключен извод в този смисъл и в хипотеза като тази по главното производство, при която разгласяването е извършено еднократно на изложение, извън ЕС; както и с Решение на Общия съд от 13.06.2019г. по дело Т 74/18 – т.23 до т.25, като съдът приема, че „ промишленият дизайн се смята за оповестен щом страната, която се позовава на оповестяването му, е доказала настъпването на събитията, съставляващи оповестяване. За да обори тази презумпция, страната, която оспорва оповестяването, следва надлежно да докаже, че обстоятелствата в конкретния случай са били разумна пречка тези събития да станат известни в редовната бизнеспрактика на специализираните среди от съответния сектор, действащ в рамките на Европейския съюз.

Посочено е и Решение на СЕС /Пети състав/ от 28.10.2021г. по дело С-123/20 във връзка с отправено искане за тълкуване на норми от Регламент /ЕО/ 6/2002, с което е даден отговор, че „оповестяване“ има и когато са разпространени изображения на промишления дизайн – снимки на продукт, както и че може публичното оповестяване на промишления дизайн на даден продукт, разглеждан като цяло, да доведе до оповестяване на промишления дизайн на част от този продукт, ако видимият външен вид на тази част е ясно разпознаваем при това оповестяване.

След преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност съставът на САС е установил наличието на събития – публикация в местна и национална преса, телевизионен репортаж по национална медия и общодостъпна от цял свят информация, качена в интернет пространството, които събития са окачествени като оповестяване на промишления дизайн. Прието е, че оповестяванията са извършени първо на 11.11.2016г., последващи на 21.11.2016г., на 22.11.2016г., на 23.11.2016г., на 01.12.2016г., както и след последната дата, доколкото публикациите са все още достъпни в интернет. Направен е извод, че информацията и самият дизайн в резултат на това оповестяване са станали достояние, както на специализираните среди от сектора на производство на такъв вид продукт – ядивна чаша, така и на цялото общество, като за несъответстващи на събрания по делото доказателствен материал са приети оспорванията в жалбата на ищеца, че се касае за локално достъпна информация.

За неустановено по делото е прието предвиденото в нормата на чл.7, §2 от Регламента изключение, съгласно което за целите на прилагането на членове 5 и 6 не се счита за оповестяване случаят, когато промишленият дизайн, за който се иска закрила като регистриран промишлен дизайн на общността, е станал общодостъпен от автора или неговия правоприемник или от трето лице на основание на предоставена информация или осъществени от автора или неговия правоприемник действия в дванадесетмесечния период преди датата на подаване на заявка за регистрация или датата на приоритета, ако се претендира приоритет. За надлежно установено е прието, че извършените оповестявания в периода м.11.2016г. са извършени чрез дадени интервюта от физическите лица, понастоящем управители съответно на ищцовото и на ответното дружество, които към момента на оповестяването са били съдружници в ищцовото дружество „Къпфи“ООД. По спорния въпрос дали заедно двамата или кой от тях е автор на дизайна е прието, че изявленията по дадените интервюта са в смисъл, че дизайнът е постигнат в резултат на усилията и на двамата като част от съвместната им дейност, за което е учредено ищцовото дружество, с което е обоснован извод, че извършените оповестявания са извършени от авторите на дизайна. Прието е също така, че всички доказани оповестявания на дизайна са извършени повече от 12 месеца преди датата на подаване на заявките за процесните регистрирани дизайни – всички на 12.02.2018г., като не се претендира приоритет от по-ранна дата. В този смисъл, за неустановена по делото е посочена втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.7, §2 от Регламента, препятстваща признаването на процесните оповестявания на последиците на чл.5 от Регламента – липса на новост на регистрираните дизайни. Изложени са съображения досежно приетата кумулативност на предпоставките за признаване изключението по чл.7, §2 от Регламента при съобразяване използването на съюза „и“, както свързването с последния на двете предпоставки, оформени с отделни букви н нормата от регламента. Посочено е също така, че правилото на чл.7, §2 е отражение на изразеното в съображение 20 от Регламент /ЕО/ 6/2002, че е необходимо да се даде въможност на автора или на неговия правоприемник да изпитат продуктите, включващи дизайна на пазара, преди да реши дали закрилата, предлагана чрез регистрацията в Общността е желателна. В защита на автора е предвидено извършеното оповестяване от последния или негови правоприемници или трети лица на база предоставена им информация от автора в срок до 12 месеца преди датата на регистрация на промишлен дизайн на общността да не се счита за оповестяване по смисъла на чл.7, вр. чл.5 от Регламента и такова оповестяване в същия срок – до 12 месеца преди заявката, респ. приоритета, когато се претендира такъв, да не влияе на новостта на промишления дизайн.

Възраженията на ищеца във въззивната жалба за разпространение на процесните дизайни в следствие на злоупотреба на автора – чл.7, § 3 от Регламента, освен като преклудирани по смисъла на чл.266 ГПК, тъй като се сочат за пръв път с жалбата, въззивният съд е приел и за неконкретизирани, доколкото не съдържат конкретни фактически твърдения в какво се състои злоупотребата по отношение на автора, с оглед и на приетото, че самите автори в дадени от тях интервюта са разгласили промишлените дизайни. Посочено е също така, че нормата на чл.7, §3 от Регламента препраща към нормата на §2 на същата разпоредба, или и в този случай изискуема кумулативна предпоставка е оповестяването да е извършено в срок до 12 месеца преди датата на заявката за регистрация на промишлените дизайни.

Обобщено е, че оповестяванията са извършени преди повече от 12 месеца преди датата на подаване на заявки за регистрация на процесните дизайни, поради което нормата на чл.7, § 2 от Регламента не е приложима, като за всички процесни дизайни е прието за доказана по делото липса на новост – не отговарят на изискването на чл.5, вр. чл.4 от Регламент /ЕО/ 6/2002, с което е мотивирана основателността на предявените насрещни искове за обявяването им за недействителни.

След позоваване на разпоредбата на чл.26 Регламент /ЕО/ 6/2002 съставът на САС е приел, че уважаването на насрещните искове за обявяване на промишлените дизайни на Общността за недействителни има за последица отричане на предоставените с регламента права на притежателя на регистрираните промишлени дизайни на Общността от самото начало на регистрация до степента, до която дизайните са обявени за недействителни.

Преди произнасянето по предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване настоящият състав на ВКС следва да извърши преценка дали съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, като следва да се отбележи, че според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за допустимостта на решението Върховният касационен съд следи служебно и в производството по чл.288 ГПК. Недопустимостта на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което СГС е обявил за недействителни Дизайни №№ 2, 3 и 4, е аргументирана с твърдения на касатора, че по отношение на първите два дизайна е претендирана недействителност единствено на основание липса на оригиналност по чл.6 от Регламента, а по отношение на последния дизайн е твърдяно единствено липса на новост поради идентичност с „прототип за етикет за продукта, произвеждан от Маг Инвест“. Същевременно, първоинстанционният съд е прогласил недействителността на посочените дизайни поради липса на новост и въз основа на сравнение с определени по-ранни дизайни, които не са изрично релевирани от Маг инвест като ищец по насрещните исков. Счита, че СГС се е произнесъл в противоречие както с диспозитивното начало / чл.6, ал.2 ГПК/, така също и нарушение на изискванията на чл.84 от Регламента, т.е. на непредявено основание и при условията на т.нар. свръх петитум, евентуално, по нередовен иск, поради което решението в тази му част, както и въззиввното решение, с което то е потвърдено, са недопустими. Аналогични възражения са изложени и във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, които въззивният съд е обсъдил, като ги е приел за неоснователни.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за недопустимост на въззивното решение, каквато не се установява и при осъществената служебна проверка. Изводът на въззивния съд, че първоинстанционният съд се е произнесъл по заявено основание за недействителност – липса на новост по отношение и на петте промишлени дизайна, се споделя изцяло от настоящия състав. Аргументи в подкрепа на този извод са: - заявените от ищеца в исковата молба по насрещните искове основания за недействителност по чл.25, б.“б“ от Регламента по отношение и на петте промишлени дизайна, като неотговорящи на изискванията за: - новост /чл.5/; - оригиналност /чл.6/; - оповестяване /чл.7/ и по чл. 8 за обуславянето от техническата им функция; - изричното уточнение в депозираната преди първото с.з. молба /лист 261 от делото на СГС/, че поддържа твърденията за липса на новост и оригиналност и на петте промишлени дизайна, заявено и от процесуалния представител на страната в съдебно заседание; - очертания предмет на спора и основанията за недействителност по предявените насрещни искове в изготвения по делото доклад по чл.146 ГПК, срещу който не е имало възражения. Също така, в депозираните в първоинстанционното производство писмени бележки от ответника по насрещните искове, последният изрично е посочил, че едно от основанията за претендираната от ищеца недействителност на всеки от промишлените дизайни е именно липсата на новост /лист 406 от делото на СГС/, на което изявление противоречат оплакванията във въззивната жалба.

В насрещната искова молба е посочено кои са „идентичните“ на процесните, предходно оповестени промишлени дизайни, чрез позоваване и прилагане на средствата за тяхното разпространяване – електронни медии и публикации, а с молбата преди първото с.з. – и видеоматериал, съдържащи снимков материал с точното и цялостно изображения на обектите. Част от предходните оповестявания, на които се позовава ищцовото дружество, са на процесните промишлени дизайни, осъществени от ответника по насрещните искове. Следователно, неоснователни са възраженията на касатора за нередовност на исковата молба поради непосочване на конкретни предходно оповестени промишлени дизайни, за които се твърди, че опорочават новостта на оспорените регистрирани промишлени дизайни на Общността.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първите три формулирани в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси са относими към допустимостта на насрещните искове, по които настоящият състав е изложил съображения по касационните доводи.

Въпрос № 4 е хипотетичен, не съответства на данните по делото, поради което не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Притежателят на оспорения промишлен дизайн, настоящ касатор, не е въвел изрично възражение в посочения смисъл. Независимо от това, следва да се отбележи, че след подробно обсъждане на релевантния доказателствен материал и позоваване на практика на СЕС, част от която е посочена от касатора при обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, въззивният съд е изложил подробни съображения при обосноваване на извода за установеност на събития – публикация в местна и национална преса, телевизионен репортаж по национална медия и общодостъпна от цял свят информация, качена в интернет пространството, които събития са окачествени като оповестяване на промишления дизайн, в следствие на което информацията и самият дизайн са станали достояние, както на специализирани среди от сектора на производство на такъв вид продукт, така и на цялото общество. Несъгласието с приетото за установено оповестяване по смисъла на чл.7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 е по правилността на атакувания акт, която е извън предмета на преценка в селективното производство.

Спрямо въпроси №№ 5 и 6, свързани с приложението на чл.7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 6/2002, също не е осъществен общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касацонния контрол. По първия въпрос липсва произнасяне на въззивния съд и следователно не е обусловил изхода на спора. Вторият от въпросите не съответства на правната воля на съда, който е приел, че по делото липсват конкретни фактически твърдения в какво се състои злоупотребата по отношение на автора, като е акцентирал на установеното обстоятелство, че в дадени от тях интервюта самите автори са разгласили промишлените дизайни. Следователно, в случая въпросите дали следва да е налице изрично позоваване на чл.7, параграф 3 от Регламента и дали заявеното в този смисъл възражение се преклудира, са без значение за изхода на спора.

Въпрос № 7 е относим към приетото от състава на апелативния съд съобразяване на параграф 2, б. “б“ чл.7 и в хипотезата на параграф 3 на чл.7 от Регламента. Така направеният извод няма решаващо значение за изхода на спора, тъй като касае мотиви, изложени от въззивния съд при условия на евентуалност, след като вече е формиран извод за липса на данни по делото за злоупотреба при разгласяването. Следователно въпросът не удовлетворява общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК., съобразно задължителните разяснения, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.

Въпроси №№ 8, 9, 10 и 11, относими към придаденото от въззивния съд значение на изявленията на ищеца по предявен иск за нарушение на регистрирани промишлени дизайни в контекста на предявен срещу него насрещен иск за недействителност на процесните дизайни, също не могат да се приемат за обуславящи решаващия извод на въззивния съд за идентичност на процесните дизайни и разгласените по – рано такива. До този извод съставът на САС е стигнал не само и единствено въз основа обсъжане процесуалното поведение на ответника по насрещните искове, но и след анализиране на събрания по делото доказателствен материал, включително и експертно заключение, както и чрез споделяне и препращане на основание чл.272 ГПК към подробно изложените от първоинстанционния съд мотиви за идентичност на оповестените и регистрираните промишлени дизайни, основани на детайлно сравняване на отделните линии на същите. Освен гореизложените съображения, касаторът не установява и допълнителния селективен критерий чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва обосноваване, съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с необходимостта от създаване на практика за попълване на празноти в закона, отстраняване на неяснота в конкретно посочени правни норми, промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия.

Процесуалноправният въпрос № 12, освен че е относим към начина на събиране на едно от многобройните доказателства, установяващи релевантната за спора идентичност на промишлените дизайни, е по правилността на извода за неговото надлежното приобщаване към материалите по делото, направен от съда след съобразяване,че видеозаписът на предаването е представен на технически носител, какъвто е предоствен и на ответната страна, и че липсва оспорване достоверността на екранните снимки и на съдържанието на видеорепортажа, възпроизведени в експертното заключение. По делото не са били предявени своевременно оплаквания към момента на събиране на доказателственото средство във връзка с дадените от първоинстанционния съд указания. В т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС е направено ясно разграничение между общото селективно основание и предвидените в чл.281,т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение. Не се установява и допълнителният селективен критерий, тъй като не е налице противоречие с посоченото съдебно решение на състав на ВКС, с което по допуснатия правен въпрос е даден отговор, че веществените доказателства, по аргумент от чл.204 ГПК, са необходими и допустими доказателства в определени случаи, включително и видеоносителите, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания.

Не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпроси №№ 13 и 14, тъй като не съответстват на данните по делото. Отказът да допусне допълнителна експертиза не е обоснован с извод за преклузия, а с установена от въззивния съд липса на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при отказа да събере соченото доказателство. С т. 3 на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В разглеждания случай въззивната жалба, подадена от ищеца по исковете за нарушение /сега касатор/, съдържа оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказа на съда да допусне повторна съдебно техническа експертиза, която да отговори на поставените от последния въпроси след като извърши сравнение между произведения и разпространяван от Маг Инвест продукт /чаша/ и този на Къпфи, включително и сравнение с продуктите, иззети от ЧСИ по изп.дело по допусната обезпечителна мярка на първоначалните искове. Преценката обаче дали делото е останало неизяснено от фактическа страна или фактическите изводи са необосновани вследствие на отказа на първоинстанционния съд, което от своя страна да обоснове уважаване на доказателственото искане на въззивника в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, според прието в тълкувателния акт, принадлежи на въззивния съд. Следователно, не всяко доказателствено искане, което първоинстанционният съд е отхвърлил, трябва да бъде уважено от въззивния съд при въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение.

Основанието по чл.280, ал.1 ГПК не е осъществено и по отношение на последните процесуалноправни въпроси №№ 15 и 16, защото апелативният съд, противно на съдържащите се в тези въпроси твърдения, е приел, че ищецът /настоящ касатор/ не се явява трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК и дори да е заявил в процесуалния срок оспорване на достоверността на датата на писмените доказателства – печатни издания, законът не изисква установяването й по указания в чл.181 ГПК начин. Освен това, въпросите не съответстват и на решаващата воля на съда по заявеното общо оспорване във въззивната жалба на достоверността на датите на представените копия от печатни издания и извадки от интернет сайтове, каквото оспорване е констатирано, че е заявено само за част от печатните издания, представени в оригинал на съда за констатация в о.с.з. При това положение, не следва да се обсъжда въведения допълнителен селективен критерий.

Касационно обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. От съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Изложеното по-горе обуславя и неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, а конкретните съображения за това са следните:

За да възникне необходимост и съответно за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, за тази юрисдикция следва да е налице съмнение относно тълкуването и действието на съответните разпоредби, относими към конкретното правоотношение, обект на съдебния контрол. Според постоянната практика на СЕС, националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не носи задължение за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, когато установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен – не би могъл да повлияе върху решаването на спора, или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от СЕС, или че правилното прилагане на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение.

Съобразявайки тези принципни критерии настоящият съдебен състав намира, че въпросите от първата група, касаещи прилагането на чл.86, пар.3 от Регламент (EO) № 6/2002, са относими към допустимостта на въззивното решение, преди постановяването на което съставът на апелативния съд е оставил без уважение повторно заявеното от ищцовото дружество искане за спиране на производството на посоченото основание, позовавайки се на произнасяне на ВКС с постановено по реда на чл.278 ГПК по частна жалба определение, задължително за долустоящата инстанция на основание чл.278, ал.3 ГПК. Налице е позоваване на норма от българския процесуален закон, по тълкуването на която Съдът на ЕС няма компетентност.

Въпросите от втората група не сочат на налична неяснота в приложимото право на ЕС, а са по правилността на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. Предвид селективната фаза на касационното производство, следва да се посочи, че във въпросите се предпоставя злоупотреба при разгласяването на промишлените дизайни, каквато въззивният съд не е приел за установена поради непосочване на конкретни факти, относими към сочената хипотеза, както и поради установено оповестяване на дизайна от самия автор. Въпросите, досежно приложимост на условието по чл.7, пар.2, буква „б“ от Регламента в хипотезата по чл.7, пар.3 от Регламента, за служебното квалифициране на твърденията за извършени злонамерени действия, както и за възможността на праворприемника на права върху дизайн на Общността да се ползва от защита, не са обусловили решаващите изводи на апелативния съд и съответно са неотносими към предмета на производството пред касационната инстанция. Следователно, налице е хипотезата на ирелевантност, при която съдът не е длъжен да отправя преюдициално запитване.

Отправеното в касационната жалба искане за спиране на производството на основание чл. 86, пар.3 от Регламент (EO) № 6/2002 е неоснователно. В неговата селективна фаза касационното производство може да бъде спряно само в хипотезите на висящо тълкувателно дело по правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело или при отправяне на преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор, каквито в случая не са налице.

При така формираните изводи за неустановяване на приложното поле на касационното обжалване, касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна разноски за защитата им пред настоящата инстанция, съобразно направеното в писмения отговор искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 920 лв. / с ДДС/, за договорянето и изплащането на което са представени договор за правни услуги, фактура и банково извлечение

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК