Определение № 1997 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1925/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „КОМФОРТСТРОЙ 2009“ ООД против решение № 36/09.06.2025 г. по в.т.д. № 61/2025 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 49/27.02.2025 г. по т.д. № 509/2023 г. на Окръжен съд Бургас в частта за отхвърляне на предявения от касатора срещу „АМД Резидънс“ ООД иск за присъждане на сумата 96 088, 87 лв., представляваща мораторната лихва за забава върху дължимата главница в размер на 433 516, 70 лв.

В касационната жалба касаторът сочи наличието на хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа теза, че съдът неправилно е обвързал вземането за мораторна лихва с изпращането на покана или издаването на фактура от страна на „КОМФОРТСТРОЙ 2009“ ООД, макар правилно да е приел, че цялата възложена с договора за строителство работа е била приета от страна на възложителя с подписване на Акт образец 15. Въззивният съд е обосновал този си извод с факта, че Акт образец 15 не установява конкретни СМР, а възнаграждението между страните е уговорено по единични цени за конкретни дейности. Вярно е, че фактура не е била издадена от изпълнителя, но неоснователно в мотивите се сочи, че ищецът не е изпращал покана до ответника. В действителност той е изпратил покана, на която е получил отговор, че ответникът не дължи сумите и по този въпрос липсва спор между страните. По делото е представена покана за плащане от 06.11.2023 г. В жалбата поддържа, че в актовете образец 19 е записано изрично, че СМР се заплащат в срок от 15 календарни дни от датата на издаването му, поради което неправилно апелативният съд е приел, че е уговорено безсрочно задължение, чиято изискуемост е поставена в зависимост от отправяне на покана за плащане. Законната лихва е обезщетение за неточно и/или забавено плащане, което има акцесорен характер и, след като по делото е уважен главният иск, следва да се уважи и акцесорният такъв. Заявява, че е изпълнил добросъвестно и в срок всичко възложено по договора, предал е обекта, а възложителят дори не е подписал актове образец 19 и в отговор на поканата е шиканирал и отричал в счетоводството му да са вписани задължения към изпълнителя. Счита, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради неговата недопустимост и очевидна неправилност. Отделно твърди наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като поставят следните въпроси:

1. “Допустимо ли е изправната страна по договор да понесе вреда и да не бъде обезщетена заради недобросъвестно поведение на неизправната страна?“

2. “При уговорен срок за плащане на отделните актове по строителството длъжен ли е изпълнителят да изпраща покана до възложителя за плащане?“

3. “Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?”

4. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да направи самостоятелна преценка на целия доказателствен материал, като съобрази доводите на страните, експертизите, всички събрани писмени и гласни доказателства, допуснати и приети като такива както пред него, така и пред първа инстанция?“.

По последните два въпроса твърди отклонение от ППВС № 1/1953 г., ТР № 1/2011 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГТК, ВКС, ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС и доразвиваща ги практика по чл. 290 ГПК, както и решение № 166/2013 г. по гр. д .№ 1285/2012 г., решение № 646/2010 г. по гр. д .№ 1210/2009 г., решение № 22/2019 г. по т. д .№ 587/2018 г. и др.

При изложените оплаквания и съображения касаторът моли за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част с присъждане на разноски.

Ответникът по касация „АМД Резидънс“ ООД моли да не бъде допускано касационно обжалване поради липса на основания за това. Алтернативно моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно постановено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по претенции на “КОМФОРТСТРОЙ 2009“ ООД срещу „АМД Резидънс“ ООД за осъждане на ответника да заплати стойността на дейности по изграждането на електрическата, В и К и пожароизвестителната инсталации на стойност 200 674, 70 лева, които СМР са описани в 11 броя протоколи образец 19. Ищецът твърди, че е извършил за ответника и СМР по фасадата на входове Б, В, Г и Д на сграда със смесено предназначение, за което е издаден протокол за извършена работа образец 19 на стойност 232 842 лева, или търси обща сума в размер 433 516, 70 лева. Кумулативно съединена на тази претенция е и такава за заплащане на мораторна лихва в размер 96 088, 87 лева, изчислена въз основа на всеки протокол образец 19 за извършени СМР за период 15 календарни дни от датата на съставянето му до 28.03.2024 г.

От фактическа страна съдът е приел, че на 26.06.2020 г. страните са сключили два договора за изработка в строителството, по силата на които въззивникът ищец е поел задълженията да извърши по възлагане на въззивника ответник строително-монтажни работи (СМР) по изграждането на сграда със смесено предназначение, състояща се от три секции с входове А, Б, В, Г и Д и находяща се в [населено място], в поземлени имоти с идентификатори: 07079.603.126, 07079.603.170 и 07079.603.171, до степен на завършеност Акт образец 14 - по първия договор, и до въвеждане в експлоатация – по втория договор. Констатирал е наличие на съглашение относно възлагане извършването на цялостното изграждане на уговорената постройка от три секции до снабдяване с Акт образец 15 – чл.5, ал.4 от договора. Отчел е уговорката в чл.12 от договора, че СМР за всеки етап ще се приемат с двустранно подписан от изпълнителя и назначен от възложителя представител протокол, след което изпълнителят ще изпраща по имейл на възложителя проект за протокол образец 19, съдържащ всички извършени СМР на обекта, които изпълнителят желае да бъдат приети, с възможност за проверка на изпълненото в петдневен срок. В петдневен срок от изтичането на срока за преглеждане на работата и проекта за акт образец 19 страните са длъжни да подпишат окончателен такъв, след което се извършва фактуриране и заплащане на извършените дейности. Съставът на въззивната инстанция е отделил като безспорен факта, че постройката е завършена и въведена в експлоатация. Този факт е и доказан чрез приетите като доказателства Акт образец 15 от 14.01.2021 г., Акт образец 15 от 8.06.2022 г. и Акт образец 15 от 25.11.2022 г., удостоверяващи приемане на строежа на трите секции на сградата от възложителя, проектантите, строителите и строителния надзор, като отговарящ на одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и ал.2 ЗУТ и условията на договорите за строителство. Съдът е отчел, че актовете удостоверяват предаването на строежа от строителя на възложителя, както и, че изпълнените задължения на изпълнителя по сключения договор за изработка включват дейностите, за които са съставени протоколи образец 19 с №№ 121/ 6.01.2022 г.; 122/ 5.01.2022 г.; 123/ 5.01.2022 г.; 124/ 5.01.2022 г.; 125/ 5.01.2022 г.; 127/ 27.01.2022 г.; 128/ 27.01.2022 г.; 136/ 27.01.2022 г.; № 137/ 27.01.2022 г.; 138/ 30.03.2022 г.; 139/ 30.03.2022 г., както и протокол образец 19 № 102 /29.07.2021 г. След анализ на установените факти въззивният съд е потвърдил изводите на първостепенния, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД е основателен. В тази част решението на Апелативен съд Бургас е влязло в сила.

В мотивите на решението си въззивният съд е развил съображения, че основателността на главния иск предполага основателност и на функционално обусловения такъв за мораторна лихва върху дължимите плащания. Въпреки това е отхвърлил този иск, като се е позовал на клаузата на чл. 12, ал. 3 от договора, според която плащането на дължимото се извършва след издаването на фактура. Съобразил е, че издаването на фактура за процесните вземания нито се твърди, нито се доказа, а, предвид уговарянето на възнаграждението по единични цени, едва във фактурата дейностите биха били окончателно обективирани. При тези данни е счел, че приложение следва да намери общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което при задължения без уговорен срок за изпълнение изпадането на длъжника в забава се поражда с отправянето на покана за изпълнение. Тъй като по делото не са ангажирани доказателства от въззивника ищец за адресирана до възложителя покана за изпълнение на претендираните в производството парични задължения, а съдът е отрекъл такава да представлява отговорът на „АМД Резидънс“ ООД до ищеца /л. 229 от т.д. №509/ 2023 г. на Окръжен съд Бургас/, съдът е счел акцесорният иск за неоснователен.

След проверка, която настоящата инстанция дължи и служебно, не се констатира въззивното решение да е порочно до степен на недопустимост. Твърденията за очевидна неправилност не са подкрепени с позоваване на конкретни проявления на този порок, а имат единствено декларативен характер. За касационната инстанция липсва служебно задължение за обосноваване на този порок, а тя следи единствено за наличие на нищожност и недопустимост на обжалвания пред нея въззивен акт.

Първите два въпроса не могат да обосноват необходимост от достъп до касационен контрол поради причина, че касаторът не е посочил нито един от допълнителните критерии, на които според него тези въпроси отговарят. Цифровото изписване на отделните нормативни хипотези не представлява изпълнение на неговите задължения. При спазване на задължителните разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, настоящият касационен състав счита, че при това положение е невъзможно касационен контрол да бъде допуснат за отговор на първи и втори въпрос.

Третият и четвърти въпрос се свеждат до един, който касае задълженията на въззивната инстанция като инстанция по същество в крайния си акт да обсъди всички събрани по делото доказателства, касаещи релевантните са спора факти, както и наведени от страните възражения и фактически твърдения, включени в предмета на спора, и да отрази тази си дейност в мотивите на своя акт. Доколкото тези въпроси са в корелация с оплакванията в касационната жалба за неглижиране от страна на въззивния съд на представените и приети като доказателства по делото актове образец 19 и да ги анализира самостоятелно и във връзка с издадените в по-късен момент актове образец 15, то поставените въпроси притежават характеристиката правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Сочената от касатора задължителна и казуална практика попълва хипотезиса на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което касационен контрол следва да бъде допуснат с цел проверка дали въззивното решение съответства на сочената съдебна практика.

В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „КОМФОТРСТРОЙ 2009“ ООД следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 982, 60 евро.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС