Определение № 592 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2244/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Й. Ш. против решение №242 от 14.06.2024 г. по т.д. №169/2024 на Пловдивски апелативен съд. Ответниците по касация- Н. Н. Ч. и Г. Б. И. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Ответницата по касация – С. Р. Д. е развила доводи, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Б. С., след интерпретиране на диспозитива на обжалваното решение е посочил текстово разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочил е още, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1 и 2 ГПК, в подкрепа, на което е възпроизвел буквално част от оплакванията си, развити в касационната жалба като е обобщил, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК, както и по „чл.280, ал.2 ГПК- недопустимост и неправилност“- „предвид неправилното тълкуване от съда на чл.63,ал.7 ЗК и изискуемите предпоставки за завеждане на иска“. Така са поставени въпросите – „Налице ли са законовите предпоставки за предявяване на иск, посочен в чл.63,ал.6 и 7 ЗК, в случаите които ищецът представя доклад за констатации… „, „Съдът има ли задължението да изследва представения документ, обозначен като „доклад за констатации“ относно това дали отговаря на изискванията за независим финансов одит…“ „Спрямо кои правни норми, счетоводни правила и стандарти трябва да се съпостави представения документ, за да може съдът да приеме, че е изряден по смисъла на чл.63, ал.6, вр. чл.63,ал.7 ЗК?“. Страната отново е възпроизвела части от оплакванията си в касационната жалба буквално. Посочила е чл.280, ал.2 ГПК, като го е свързала с въпроса – „ Има ли право съдът да прави преценки за допустимостта на иска на този етап от производството, при наличието на предходни съдебни актове, по които има произнасяне по този въпрос?.“ При посочено основание чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК са поставени въпросите – „ Погасява ли се отговорността на членовете на УС за имуществени вреди с приемане на решение за освобождаването от отговорност на членовете на УС, в хипотезата на претендирано основание чл.63,ал.7 ЗК?“, „ Неоснователен или недопустим би бил евентуален иск по чл.63,ал.7 ЗК при наличие на такова решение?“. Изброена е съдебна практика - определения на ВКС, решения на съдилищата, както и решение на ВКС по гр.д. 197/05г. на І т.о. Тези съдебни актове са разгледани чрез цитиране на части от мотивите им, които страната счита относими към случая. Касаторът е направил своето оплакване по отношение на приетото от състава за това, че ищецът следвало да се възползва от възможността предвидена в чл.58 ЗК. Развито е кратко оплакване, че това е право, а не задължение относимо към провеждане на предявения иск. Посочен е чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 по въпроса – „ В случай че не е поискана отмяна на решенията на УС за продажбата на процесните недвижими имоти на основание чл.58 ЗК това лишава ли член кооператорът от възможността да предяви иск по чл.63,ал.7 ЗК?“.В заключение е посочено, че липсвала съдебна практика по поставените въпроси. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата, със задължителна тълкувателна практика дефинитивност, се налага извод, че първите три поставени въпроса са фактически, а не правни т.е. не е налице общо основание. Освен това и съдържателно се основават на неверни твърдения - съдът не само е разглеждал „доклада за констатации“, но е мотивирал и защо същият няма характеристиките на финансов одит. Следва да се има предвид, че не само общото основание по така поставените въпроси не е налице, но и липсва допълнителен критерий по тях. Освен общото посочване на чл.280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК, не са развити каквито и да било доводи,обосноваващи тези основания. „Неправилното тълкуване на съда на чл.63,ал.7 ЗК“, какъвто е лаконичния довод на касатора е неотносим към тях. Не са относими към таза фаза на касационното производство и оплакванията за неправилност на изводите на състава, които се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване. Въпреки неяснотата на въпроса, определен от касатора като процесуален и такъв поставен по чл.280, ал.2 ГПК / която разпоредба съдържа три хипотези, неуточнени от страната/, и доколкото същият съдържателно се обосновава с разбирането, че съдът няма право да преценява допустимостта на иска, след като предходните инстанции не са констатирали недопустимост, то това разбиране е правно необосновано, свързано с непознаване на основното задължение на сезирания съд за проверка допустимостта на сезирането си, докато трае съдебния процес и пред всяка инстанция, пред която е пренесен правния спор. Или така поставен въпросът не обосновава извод за наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите поставени в раздел ІІІ до края на изложението не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като мотивите на въззивната инстанция по тези въпроси не формират самостоятелно правния резултат. Съдът е приел, че наличието на финансов одит е предпоставка за провеждане на иска по чл.63,ал.7 ЗК, като е мотивирал в тази насока подробно, че такъв не е съставен, съобразно изискването на ал.6 на текста - по искане на ищеца и съответно не е представен от него, което пряко рефлектира върху липсата му на активна процесуална легитимация по иска. Поставените въпроси касаят допълнителните съображения на съда за недопустимост на предявения иск, поради което дори и да бъдат приети за релевантни не могат самостоятелно да обосноват допускане на решението до касационно обжалване, тъй като не водят до промяна на постановения резултат. Още повече, че за пълнота следва да се отбележи, че страната по тях не е защитила и допълнителен критерий. По първите два въпроса не се обосновават твърденията на страната относно наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като определенията на ВКС по чл.288 ГПК не съставляват практика, нито такава са решенията на съдилищата по отношение, на които не е допуснато касационно обжалване, тъй като този резултат не обосновава извод, че ВКС е споделил мотивите на тези решения, а само това, че липсват изложени от касаторите предпоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК / вж. ТР ОСГТК № 1 / 10г./. Приложеното решение на ВКС третира отношенията в АД, поради което и е неотносимо към спора въобще. Същото е относимо и за последния поставен въпрос. Доколкото по поставените въпроси, касаторът е поддържал общо още и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то за пълнота следва да се отбележи, че не само тези въпроси не установяват валидно въведено общо основание, но и касаторът не е изложил каквито и да било доводи свързани с така поддържаното основание. Дефинитивно, това основание е изяснено със задължителна тълкувателна практика – т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г., която предполага именно касаторът да въведе, съобразно поставен въпрос, доводи, свързани с прилагане на непълна, респективно неясна правна норма нуждаеща се от тълкуване, респективно да развие съображения за наличие на неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се по определени, обективни и обосновани от страната, причини от осъвременяване, респ. промяна. Още повече, че твърденията за наличие на основание по чл.280,ал.1, т.1 ГПК изключва приложение и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. При този изход на спора, касаторът дължи разноски на противната страна. С оглед представените доказателства за това на С. Р. Д. се дължи сумата 1300лв. – за процесуално представителство, останалите ответници не са поискали и установили разноски. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение