Определение № 519 от 03.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 215/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Районна лекарска комисия Стара Загора, представлявана от д-р П., чрез процесуалния представител адвокат Б. касационна жалба против въззивно решение № 583 от 31.10.2019г. по гр.д.№ 1297/2019г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 316 от 12.03.2019г. като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 1 от 19.07.2018г., на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и отмяна на същата, за възстановяване на заеманата длъжност „технически секретар” и за присъждане на обезщетение от 4 549.52лв. за оставане без работа за периода 20.07.2018г.- 9.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е счел заповед № 1 от 19.07.2018г. за мотивиран акт, доколкото в същата е посочено ясно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение „съкращаване в щата” и не е налице разминаване между фактическата и правна обосновка, както и че същата е издадена от компетентно лице, тъй като д-р П., която я е подписалата е избрана на 3.04.2018г. /актът на вписване на избора й като председател на управителния съвет на РЛК в регистър БУЛСТАТ има само декларативно действие/. Решаващите мотиви на съда за отмяна на заповедта за уволнение са, че компетентен да променя щатното разписание е общото събрание, а не председателят на управителния съвет на РЛК, както е станало в случая. Позовал се е на нормата на чл.21, ал.1, т.2 от специалния Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина /ЗСОЛЛДМ/, съгласно който „Общото събрание на районната колегия на лекарите приема бюджета и щата на секретариата”. Счел е, че след като в закона няма легално определение на понятието „щат на секретариата”, приложимо е общото значение на „щат” като разписание, таблица, списък на наетата работна сила по общ брой работници и служители и тяхното разпределение съобразно вътрешното разделение на труда в предприятието и неговите отделни звена. Касаторът, в представеното изложение към касационната си жалба, се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Представлява ли „друго обстоятелство, което поражда основателно съмнение в неговата безпристрастност”, по смисъла на чл.22, ал.1 ГПК, фактът че по друго дело, с идентичен предмет /служител, заемащ същата длъжност и РЛК/ и при наличието на едни и същи факти, обстоятелства, твърдения и писмени доказателства по двете дела, съдебният състав е извършил преценка на същите доказателства и вече е изразил становище по същите заявени спорни въпроси по едното дело, следва ли да се отведе от разглеждането на второто?, 2. След като няма легална дефиниция на понятието „секретариат”, може ли съдът да приеме, че всички обслужващи длъжности влизат в това понятие и че цялото щатно разписание /вкл.хигиенисти, шофьори, касиери и др./ трябва да се променя задължително с решение на Общото събрание? Съвпадането на думите на част от длъжностното разписание „секретариат” и „технически секретар”, означава ли автоматично, че техническият секретар е част от секретариата? /Още повече, че видно от длъжностната характеристика, заемащият длъжността „технически секретар” е на пряко подчинение на председателя на РК на БЛС/, Прилагайки по аналогия понятието „секретариат” към кой тип органи и юридически лица следва да се ориентира аналогията? Следва ли при анализирането на понятието „секретариат”, съдът да изходи от Единият класификатор на професиите, където секретар на съсловна организация, код 1114-9087, е различна от процесната длъжност „технически секретар”, която е в раздел „Общи административни служители”? Като е приел, че председателят на УС на РЛК Стара Загора не е компетентен да утвърждава щатното разписание на служителите, съдът изпаднал ли е в противоречие с твърдяното по-рано наличие на работодателска власт? Позовава се на противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 1062/2011г. на ІІІ г.о., съгласно което компетентен да утвърждава и променя щатното разписание е работодателят. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от К. Р. Г.-К., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посочени конкретни основания за допустимост по чл.280 ГПК, така и нейната основателност, като счита обжалваният акт за правилен. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 825лв., реалното извършване на които установява с представен договор № 0211403 от 20.12.2019г., в който сумата е посочена като заплатена в брой. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси /без първия/, касаещи съдържанието на понятието „секретарият”, по смисъла на чл.21, ал.1, т.2 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина /ЗСОЛЛДМ/ и за това кой е компетентен да прекрати трудовото правоотношение на заемащият длъжността „технически секретар”в Районна лекарска комисия. Въпросът е от значение за изхода на спора, свързан е с решаващите мотиви на въззивния съд и по него не е налице установена практика. По изложените съображения, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение