Определение № 50513 от 20.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1272/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Т. К. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 9 от 11.01.2023 г. по в. т. д. № 345/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260029 от 17.06.2021 г. по т. д. № 19/2020 г. по описа на Габровския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл. 79, вр. чл. 200 ЗЗД да заплати на ВИТА ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК[ЕИК] сумата от 38 000 лв., представляваща незаплатена част от продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 59/24.06.2014 г., т. IV, рег. № 7736, д. № 464/24.06.2014 г. на нотариус с рег. № 543, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 26.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 17 361.31 лв. – мораторна лихва за периода от 24.12.2014 г. до 24.06.2019 г., на основание чл. 86 ЗЗД. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение и се моли за отмяната му. Поддържа се, че дългът е погасен в хода на съдебното производство, а съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства, защитни позиции и възражения на страните. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, с което уважава предявения иск, без да извърши преценка на признанието, направено от синдика, за извършеното от длъжника плащане; 2. Заявеното от синдика на ищцовото дружество, че е запознат с представените от ответника писмени доказателства и не ги оспорва, както и че така представените писмени доказателства установяват погасяване от ответника на задължения на ищеца ВИТА ЕООД към ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД по изп. дело № 542/2013 г., надвишаващи сумата по предявените искове по настоящото дело, представлява ли признание за извършеното от ответника плащане; 3. След като производството по несъстоятелност на ищеца ВИТА ЕООД е спряно на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ, синдикът легитимиран ли е да получава съобщения по делото и да представя отговор на жалбата и задължен ли е въззивният съд да следи за процесуалната легитимация на синдика и на ищеца; 4. При спряно на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност на длъжника ВИТА ЕООД и при евентуално влязло в сила осъдително решение срещу ответника, същият на кого и по какъв начин следва да заплати. С доводи за явна несправедливост на въззивното решение се твърди и наличие на самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Синдикът на ВИТА ЕООД /н./ В. Т. П. не е подал отговор срещу касационната жалба. За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в срока за обжалване и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, но не са налице предпоставките на закона за допускане на разглеждането й по същество. Част от формулираните от касатора въпроси нямат характера на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са поставени в зависимост от конкретните фактически обстоятелства по делото и не се отнасят до тълкуването на приложими правни норми, а и не съответстват на изложените в обжалваното решение мотиви, а друга част изобщо не са обсъждани в обжалвания съдебен акт и поради това не са обусловили решаващата правна воля на съда за изхода от спора. По-конкретно становището на настоящия съдебен състав е мотивирано от следното: Неясен и напълно неотносим към разрешаването на спора е четвъртият въпрос – на кого касаторът следва да плати, ако осъдителното решение влезе в сила, поради което същият няма значение за резултата по конкретното дело. Поставеният трети въпрос относно легитимацията на синдика касае допустимостта на въззивното решение, за която съдът следи и служебно, но няма вероятност решението да е недопустимо по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Съгласно задължителните постановки на ТР № 2/13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, т. 2, при спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ правомощията на синдика не се прекратяват, следователно същият продължава да е надлежен представител на длъжника. Вторият въпрос е свързан единствено с обосноваността и съответно правилността на въззивното решение, която не попада в предметния обхват на производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК – в т. см. ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, като освен това съдът не е отрекъл последиците от признатото плащане в полза на третото лице, което се установява и от събраните по делото доказателства. Относим само към правилността на решението е и поставеният първи въпрос. Дори същият да бъде преформулиран /обобщен/ и да се приеме, че е относно задълженията на въззивния съд при постановяване на съдебния му акт по същество, липсва наведеното допълнително основание за допускане на исканото обжалване. Съдебният състав на АС – Велико Търново е взел предвид направеното от синдика признание относно това, че ответникът е заплатил суми в полза на кредитор на длъжника в несъстоятелност /ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД/ и така е погасил негови задължения, но доколкото преценката за основателността на иска е предоставена на съда е намерил, че от представените доказателства не се установява, че чрез това плащане ответникът е погасил именно процесното задължение по договора за покупко-продажба, съгласно възможността, уредена в чл. 75 ЗЗД. Въпроси относно приложението на горната законова норма не са формулирани, нито пък в касационната жалба се съдържат конкретни оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на посочената материалноправна разпоредба. Доколкото е налице погасяване на чуждо задължение, без данни за конкретните уговорки между страните във връзка с него, то способът същото да се отрази върху материалноправния спор е чрез възражение за прихващане, каквото не е направено по делото. Не са налице и предпоставките за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да обусловят допускане на касационно обжалване, пороците на въззивното решение следва да се особено тежки, основани на превратно приложение на закона – в неговия обратен смисъл, или на допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, каквито не се установяват от съдържанието на обжалвания съдебен акт. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение