Определение № 190 от 08.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1675/2018 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№595/12.01.2018 г., подадена от адвокат Д. Х. – процесуален представител на ответника по исковата молба В. Г. Г. от [населено място], против въззивно решение №2475/29.11.2017 г. по гр.д.№2352/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд,г.о., 2-ри състав. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение №8607/15.12.2015 г. по гр.д.№5029/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-21 състав. В касационната жалба и изложението към нея, освен въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се иска и допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предложение трето ГПК(нова, ДВ, бр.87 от 2017 г.). При наличие на такова искане и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно по следните съображения: С определение от 04.6.2018 г. по к.д.№10/2018 г., постановено на основание чл.17 от Закона за Конституционния съд, К. съд на Република България е допуснал „за разглеждане по същество искането на състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн. – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) в частта: „...както и при очевидна неправилност.“, което налага спиране на производството по настоящото дело до постановяване на решение по него. Предвид на изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.6, във връзка с чл.292 ГПК, вр. чл.17 от З., Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.