Определение № 1262 от 24.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1727/2023 г.

Производството е по реда на 248 ГПК. Образувано е по молба на Е. А. М. - чрез адв. М. Д., с която е поискано изменение на постановеното по делото определение № 1418 от 30.05.2024 г. в частта за разноските чрез намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК на присъденото под формата на разноски адвокатско възнаграждение от 4 284 лв. в полза на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ („НББАЗ“). В срока по чл.248, ал.2 ГПК е подаден отговор от ответника по молбата Сдружение „НББАЗ“ - чрез адв. Т. Я., в който е изразено становище за недопустимост на искането по чл.248 ГПК поради пропускане на възможността за релевиране на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение до датата на провеждане на заседанието по чл.288 ГПК, а в условията на евентуалност - за неоснователност на искането поради отсъствие на основание за намаляване на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Възражението на ответника за недопустимост на искането за изменение на определението по чл.288 ГПК е неоснователно. Претенцията на Сдружение „НББАЗ“ за присъждане на разноски в производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 4 284 лв. - платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, е направена с отговора по чл.287, ал.1 ГПК. Препис от отговора не е връчван на молителката - касатор в производството по чл.288 ГПК, и по тази причина най-ранният момент, в който тя е узнала за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е датата на обявяване на определението по чл.288 ГПК на сайта на Върховния касационен съд - 30.05.2024 г. Правото на възражение по чл.78, ал.5 ГПК е възникнало от момента на узнаване на определението и е упражнено надлежно с подаване на молбата по чл.248 ГПК (докладвана на съдебния състав на 10.02.2025 г.) в предвидения от чл.248, ал.1 ГПК срок, поради което не е преклудирано. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по т. д. № 1727/2023 г. е образувано по касационна жалба на Е. А. М. срещу решение № 226 от 13.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 554/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което след отмяна на решение № 260027 от 09.06.2022 г. по т. д. № 37/2021 г. на Окръжен съд - Хасково са отхвърлени предявените от Е. А. М. против Сдружение „НББАЗ“ искове за заплащане на сумите 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата при ПТП на 28.07.2019 г., и 6 090.53 лв. - обезщетение за забава. С определение № 1418 от 30.05.2024 г. обжалваното решение не е допуснато до касационно обжалване и в съответствие с чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация Сдружение „НББАЗ“ са присъдени поисканите с отговора на касационната жалба разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 4 284 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. След преценка на релевантните за приложението на чл.78, ал.5 ГПК факти съставът на ВКС намира, че възражението на касатора Е. М. - молител в настоящото производство, за прекомерност на присъденото в полза на Сдружение „НББАЗ“ адвокатско възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото е основателно. В съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т.3, е разяснено, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото; Ако в резултат на тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В конкретния случай предоставената адвокатска услуга в производството по чл.288 ГПК от страна на упълномощения от Сдружение „НББАЗ“ адвокат се изразява в изготвяне и подаване на отговор по чл.287, ал.1 ГПК. В отговора са изложени съображения за отсъствие на поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по посочени като значими за изхода на делото четири въпроса, свързани с решаващата дейност на въззивния съд по повод обсъждането и преценката на доказателствата, и за неоснователност на касационната жалба по същество. Аргументирането на становището за липса на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е съпроводено с позоваване и анализ на съдебна практика, а съображенията за отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са бланкетни. Предвид обема и съдържанието на предоставената адвокатска услуга, като отчита и защитавания пред касационната инстанция материален интерес на ответника - 46 090.53 лв., съставът на ВКС намира, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 4 284 лв. е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК до размер на 2 400 лв. При прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съставът на ВКС съобразява задължителното тълкуване, дадено от Съда на ЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което при преценката за дължим размер на адвокатското възнаграждение националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с приета от Висшия адвокатски съвет наредба, а се произнася относно размера на възнаграждението след преценка на вида на правния спор, на интереса на представляваната от адвокат страна, на вида и количеството на извършената от адвоката работа и преди всичко на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения постановеното в производството по чл.288 ГПК определение следва да бъде изменено в частта за разноските като на Сдружение „НББАЗ“ следва да се присъдят разноски в размер на сумата 2 400 лв., вместо присъдените с определението 4 284 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,