Определение № 530 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 901/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. С. Ч. срещу определение № 2688 от 28.10.2022 г. по в.ч. гр.д. № 2794/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение № 513 от 05.07.2022 г. по възз. гр.д. № 409/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с която производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК – до приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 326/2022г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по жалбата Л. К. К., А. К. К. и С. Д. А. с подадения писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на частната касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното: Производството пред районния съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС ,решението по което съгласно чл. 280, ал.3, т.2 ГПК не би подлежало на касационно обжалване, предвид на което и постановеното въззивно определение също не подлежи на обжалване, тъй като съобразно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Във връзка с изложеното се налага извод, че постъпилата частна касационна жалба, като подадена срещу определение, неподлежащо на обжалване, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение