Определение № 457 от 26.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1115/2017 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител ю.к. Л. Х. срещу решение № 8/11.01.2017г. по в.т.д. № 568/2016г. на Варненски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 86/06.04.2016г. по гр.д. № 434/2015г. на ОС-Добрич касаторът е осъден да заплати на А.-М. В. Ф. сумата от 66 000 лв. / разликата от 60 000 лв. до 126 000 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2015г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 21 140,56 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 21.09.2013г. до 16.05.2015г., както и сумата от 14 206,42 лв. / разликата над 9 720 лв. до 23 926,42 лв. / – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2015г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 192,76 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 21.09.2013г. до 16.05.2015г.; както и в частта, с която е потвърдено решение № 86/06.04.2016г. по гр.д. № 434/2015г. на ОС-Добрич в частта, с която е осъден касаторът да заплати на А.-М. В. Ф. сумата от 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 8,33 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 21.09.2013г. до 16.06.2015г., сумата от 9 720 лв. – обезщетение за имуществени вреди,както и сумата от 2,70 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 21.09.2013г. до 16.06.2015г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответницата по касацията А.-М. В. Ф., действаща чрез своята майка и законен представител Д. М. М., в писмен си отговор оспорва основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че безспорно е било установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и касатора, настъпването на застрахователното събитие, спирането на воденото срещу водача на МПС досъдебно наказателно производство. За установяване механизма на настъпване на ПТП и участието на пострадалото лице в него, въззивната инстанция е съобразила заключенията на САТЕ, депозирани пред двете инстанции; констативния протокол за ПТП и показанията на св.Г.Г. и св.В.В..Съобразно същите ВнАС е заключил, че основната причина за настъпване на ПТП е отнемането на предимството на мотоциклетиста от страна на водача на лекия автомобил, извършвайки маневра ляв завой от път без предимство с цел влизане в движението по главния път, по който се е движел мотоциклетистът. Водачът на МПС не е взел необходимите мерки за осигуряване безпрепятственото преминаване на движещите се по главния път МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата. Решаващият съд е счел, че високата скорост на движение на мотоциклетиста – 153 км/ч при допустима от 50 км/ч има отношение към тежестта на уврежданията, но не е в основата на причиняването на ПТП. Предвид изложеното апелативният съд е намалил определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване от страна на пострадалото лице от 50% на 30%. За доказани са били приети претърпените от ищцата – малолетна дъщеря на починалия мотоциклетист, неимуществени вреди в размер на 180 000 лв. и след отчитане на процента съпричиняване те са били присъдени в окончателен размер на 126 000 лв. или с 66 000лв. повече от определения от Д. размер. По отношение на претендираните имуществени вреди /пропуснати ползи в размер на издръжката дължима от родител по чл.143, ал.2 СК/ ВнАС е приел, че при съобразяване на законоустановения минимум на месечната издръжка на дете по чл.142, ал.2 СК за процесния период 21.09.2013г. – 21.09.2031г. дължимото обезщетение възлиза на 23 926, 42 лв., поради което искът по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ за имуществени вреди е бил уважен и за разликата над присъдената от Д. сума от 9 720 лв. до 23 926,42 лв. При определянето на последните въззивният съд е изложил доводи, че в този размер в най-пълна степен се обезщетява ищцата за пропуснатите в резултат на смъртта на баща й имуществени вреди, които тя търпи и ще продължава да търпи за дълъг период – от раждането си до навършване на пълнолетие, както и че не може да бъде искано от ищцата увеличение на присъдената в настоящия случай издръжка, независимо от изменението в бъдеще на минималните й размери съобразно нормативната регулация. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и защо и кои не кредитира?; 2/ Допустимо ли е въззивният съд при постановяване на решението си да разгледа, анализира и изведе правните си изводи от доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд и за които страните не са поискали събирането им на осн. чл.266 ГПК?; 3/ Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събрани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция ?; 4/ Следва ли при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, неговият размер да се съобразява с практиката на съдилищата в подобни случаи?; 5/ Следва ли застрахователят да отговаря в случаите, когато най-тежкият резултат се дължи изцяло на неправомерно поведение на пострадалия?; 6/ Допустимо ли е при установено съпричиняване, обезщетението за имуществени вреди да не бъде намалено с процента на съпричиняване, с който е намалено обезщетението за неимуществени вреди?; 7/ Допустимо ли е и правно обосновано ли е по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от издръжка на дете, да не се прилага установеният в производството процент на съпричиняване, с житейски, а не с правни аргументи? Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване е въведено това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение по повдигнатите въпроси със задължителната практика на ВКС обективираната по реда на чл.290 ГПК, както следва: по първи въпрос – в Решение № 553/27.06.2013г. по гр.д. № 196/2012г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 589/29.06.2010г. по гр.д. № 1359/2009г. на ВКС, I г.о.; по втори въпрос – Решение № 341/02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г. на ВКС, II г.о., Решение №15/05.03.2010г. по т.д. № 151/2014г. на ВКС, II т.о., и задължителна практика по т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; по трети въпрос – в Решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ВКС, Решение № 14/03.08.2012г. по гр.д. № 217/2010г. на ВКС, Решение № 131/14.07.2011г. по гр.д. № 1120/2010г. на ВКС и др.; по четвърти въпрос – при противоречие със задължителната практика по ППВС № 4/1968г. Останалите три въпроса са въведени при позоваване на селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като според касатора те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че в цитираната от касатора задължителна съдебна практика, обективирана в Решение № 553/27.06.2013г. по гр.д. № 196/2012г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 589/29.06.2010г. по гр.д. № 1359/2009г. на ВКС, I г.о. на процесуалноправния въпрос длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение, е отговорено утвърдително. Изложени са съображения, че последователно в съдебна практика е застъпено разбирането, че съдът при формиране на фактически и правни изводи се ръководи от правилата по чл. чл. 12, чл. 154 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е съд по съществото на спора и формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Първи въпрос е поставен от касатора при довод за липса на произнасяне от въззивния съд по събрани по делото гласни доказателства и обсъждане на такива, които не са събирани в исковото производство. За проверка съответствието на въззивното решение по поставения процесуалноправен въпрос: При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и защо и кои не кредитира ?, с посочената по-горе задължителна съдебна практика, следва да бъде допуснато касационно обжалване на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да се дадат отговори на втори и трети процесуалноправни въпроси е необходимо да се извърши преценка на събраните доказателства, което по съществото си представлява решаваща дейност на касационната инстанция, която се осъществява във фазата след допускане на касационно обжалване. Четвърти и пети въпрос не изпълняват изискването към общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обуславящи крайното решение по правния спор. Въззивният съд не е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на съдебна практика в подобни случаи, изолирано от обсъждане на релевантните за това критерии: отчитане степента на родство между пострадалия и ищцата, възрастта й, конкретните обстоятелства във връзка с инцидента, характера и интензивността на последствията в процеса на израстване на детето. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по пети правен въпрос, доколкото ВнАС не е изложил мотиви, че процесното ПТП е причинено изцяло от неправомерното поведение на пострадалия. Преценката относно поведението на водача на МПС и на мотоциклетиста за настъпване на инцидента е въпрос на обсъждане на доказателства и доводи на страните в тази връзка, което е изключено като правомощие на ВКС при произнасянето му по реда на чл.288 ГПК. Шести и седми въпрос не отговарят на изискването по т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС да са включени в предмета на спора и да са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението му. По отношение на шести въпрос въззивният съд не е открекъл изобщо възможността за намаляване на определеното обезщетение за имуществени вреди с приетия процент на съпричиняване, а изложил съображения, почиващи на вида на конкретната вреда, която се претендира. Седми въпрос е изцяло хипотетичен като предполага преценка на изложените от ВнАС аргументи и отнасянето им към посочените от касатора категории. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 3425,20 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд