Определение № 8817 от 03.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 33068 от 24 август 2026 год. постановено по адм. дело № 10327/2026 год. по описа на Административен съд София – град на основание чл. 135, ал. 6 АПК е прекратено производството по посоченото дело и е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд гр. Хасково и Административен съд София – град, като делото е изпратено на Върховния административен съд за разрешаване на спора. Съдебното производство, първоначално е било образувано в Административен съд гр. Хасково, по подадена от У. А. с [ЛНЧ], гражданин на Мароко, с адрес [населено място], Транзитен център на ДАБ при МС против Решение № УПП- 88 от 03 август 2026 год. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отхвърлена подадената от чуждия гражданин молба за международна закрила, поради липса на условия да бъде признат за бежанец, съгласно чл. 13 от Регламент (ЕС) 2024/1347 и за субсидиарна закрила поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила съгласно чл. 18 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като на основание чл. 42, пap. 1, б. „а" във връзка с б. „й" от Регламент (ЕС) 2024/1348 молбата за международна закрила била обявена за явно неоснователна и на основание чл. 37 от Регламент (ЕС) 2024/1348 било постановено да бъде изпълнена наложената със заповед Рег.№4432 ПАМ- 82 от 04 юли 2026 год. на МВР принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход" – Мароко на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). С определение № 3560 от 13 август 2026 год. постановено по адм. дело № 1020/2026 год. по описа на Административен съд гр. Хасково съдът е направил преценка по отношение на местната подсъдност и е изпратил делото за разглеждане на Административен съд София-град. Съдът е приел, че процедурата по границата за първи път се урежда като такава с Регламент /ЕС/ 2024/1348 и същата не е включена в предметния обхват на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), че производството, по което е постановен оспореният акт, се провежда спрямо лица, който не са допуснати на територията на Република България, поради което, макар и формално да са настанени в някой от Транзитните центрове на ДАБ при МС, тези лица физически не се считат за влезли на територията на страната, съответно – жалбоподателят имал постоянен адрес в чужбина и приложение намирала разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. второ АПК и компетентен да се произнесе е Административен съд София-град. С определение № 33068 от 24 август 2026 год. постановено по адм. дело № 10327/2026 год. по описа на Административен съд София-град, съставът на този съд е прекратил производството по образуваното пред него административно дело и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Съдът е изложил мотиви, че настоящият адрес от регистрационната карта на чужденеца е в [населено място], община Свиленград, област Хасково, поради което и на основание чл. 84, ал. 2 ЗУБ компетентен да се произнесе по спора е Административен съд гр.Хасково. Върховният административен съд намира, че компетентен да се произнесе е Административен съд гр. Хасково. Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1, пр. 1 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалище на посочения в акта адресат. В нормата на чл. 91 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) е посочено, че адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. В чл. 3, ал. 2 от с.з е регламентирано, че в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Анализът на посочените разпоредби води до извод, че за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ или да им е предоставено убежище от президента на Република България. В настоящия случай жалбоподателят е чужденец, търсещ международна закрила, който няма и по принцип не може да има постоянен адрес в Република България по смисъла на чл. 93 ЗГР, доколкото не подлежи на вписване в регистъра на населението. Разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК относно „постоянен адрес или седалище в чужбина“ предполага адресат с установима и правно релевантна привръзка в чужбина, а не лице, което търси международна закрила и фактически се намира на територията на страната, независимо във връзка с коя от процедурите по предоставяне на закрилата е приложима. За търсещия закрила чужденец единственият наличен и нормативно установен критерий за привързване е настоящият адрес, който по силата на чл. 44, ал. 1, т. 11 ЗУБ се вписва в регистрационната карта заедно със зоната, определена от председателя на ДАБ при МС. В случая единственият известен и предоставен по делото адрес на чужденеца е този, посочен в неговата регистрационна карта, издадена от ДАБ при МС. Видно от приложените данни към административното дело, както и е безспорно, че лицето е настанено в Транзитен Център – [населено място], община Свиленград, област Хасково, която по § 3, ал. 1 ПЗР на АПК попада в съдебния район на Административен съд - Хасково. Неправилни са изводите на Административен съд гр. Хасково, че нормата на чл. 84 ЗУБ е неприложима. Законът за убежището и бежанците продължава да действа и след влизане в сила и стартиране прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1348, като без приложение от съда следва да останат само онези норми на закона, които противоречат на приложимите в случая източници на правото на ЕС. В посочения регламент липсват изрични норми относно подсъдността на съдебните спорове по предоставяне на международна закрила, поради което въпросите относно тази подсъдност продължават да се уреждат на принципа на процесуална автономия на съответната държава-членка, както е изтъкнато в съображения 88 и 89 на Регламента. Прякото приложение на Регламента, по силата на чл. 288, ал. 2 от Договора за функционирането на ЕС поради това не измества, а предполага действието на националните процесуални норми, доколкото те осигуряват спазването на принципите на равностойност и на ефективност и на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС). В този смисъл е и решението на Съда на ЕС от 27 юни 2013 год. по дело С-93/12 Агроконсултинг – правото на Съюза допуска национално правило за подсъдност, при условие, че то не поставя защитата на правата, черпени от правото на Съюза, при по-неблагоприятни условия и не създава процесуални задължения, включително по отношение продължителността на производството, които правят упражняването на тези права прекомерно трудно. Именно изпращането по подсъдност на спорове, по отношение на лица в процедури на границата, на Административен съд София-град, който е значително отдалечен от Транзитен Център – [населено място], обл. Хасково би представлявало затрудняване на защитата на лицата, черпещи права от правото на Съюза, тъй като прави упражняването на процесуални права прекомерно трудно. Разглеждането на споровете от толкова отдалечен съд би нарушило и принципите на бързина и процесуална икономия по чл. 11 АПК и на изискването за ефективен достъп до съд. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че принципът на предимство на правото на ЕС и правото на ефективна съдебна защита по чл. 47 ХОПЕС задължават сезирания съд да се обяви за компетентен и да разгледа спора, който попада в приложното поле на правото на ЕС, ако липсва процесуална норма, която е приложима пряко или по аналогия за подсъдността на този спор (Решение на СЕС от 14 май 2020 год. по дела С-924/19 и С-925/29, FMS). В случая срокът за обжалване е седемдневен, жалбоподателят е настанен в транзитен център в обл. Хасково и зоната му на движение е ограничена до тази област, а мярката за връщане подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно съображение 68 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2024/1348 процедурата на границата съставлява самостоятелен срок, който тече от регистрирането на молбата и обхваща както административната фаза, така и произнасянето по искането да се остане и по жалбата. При това положение разглеждането на делото от съда по мястото на настаняване осигурява реален достъп до правосъдие и бързина на съдебния контрол. По изложените съображения местно компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за законосъобразността на административния акт е Административен съд - Хасково. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд,