Определение № 887 от 28.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3591/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на професионална гимназия „В. Л.”, [населено място], чрез адв. Я. Я. против решение № 332/08.10.2015 г. по гр.д. № 545/2015 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение по гр.д. №735/2014 г. на РС [населено място], с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. Г. Б., извършено със заповед № 703-703/01.09.2014 г. на директора на ПГ „В. Л., [населено място] ,издадена на осн. чл. 328,ал.1,т.2 във вр. чл. 326,ал.2 КТ, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „помощник директор по учебната дейност, учител по философия” и училището е осъдено да и заплати обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 3187,02 лв. Присъдени са разноски. Ответницата по касация С. Г. Б. от [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване. По същество счита, че подадената касационна жалба е неоснователна. Претендира разноски. Касационната жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима За да постанови обжалваното решение Софийският окръжен съд е приел, че при извършеното уволнение на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ поради съкращаване в щата,е нарушена закрилата по чл. 333,ал.4 КТ тъй като няма дадено съгласие от съответния синдикален орган. За да формира този извод съдът е анализирал представения по делото Протокол №3/01.09.2014 г. на Синдикалната организация при ПГ „ В. Л.”, където е изразено становище относно направените промени в новото щатно разписание, но конкретно съгласие за съкращаване на С. Б. не е дадено. Представеното становище, подписано само от председателя на СО, с което уведомява директора на училището, че синдикалното ръководство дава съгласие за съкращаване на С. Б. няма характер на такова съгласие, доколкото не е предшествано от взето решение на синдикалната организация. В тази насока съдът се е позовал на задължителното тълкуване, дадено с ТР №4/17.12.2013 г. С оглед на тези съображения, съдът е приел,че уволнението е извършено в нарушение на императивни законови изисквания и е незаконно. В представеното изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът сочи, че съдът неправилно е отговорил на въпроса налице ли е надлежно дадено разрешение за прекратяването на трудовия договор от страна на синдикалната организация; Съдът неправилно е приел, че не е дадено такова съгласие. Изтъква, че при преценката за това съдът е следвало да съобрази три документа: искането на директора, отправено до синдикалната организация ,одобрението на структурните промени от синдикалната организация и даденото съгласие за уволнението на ищцата от председателя на синдикалната организация.Според него при съвкупния анализ на трите документа съдът би следвало да стигне до друг извод, а именно относно това, че има надлежно дадено съгласие. Според касатора съдът неправилно отговаря и на въпроса дали в исковата молба като основание за отмяна на уволнението е посочено „нарушена синдикална закрила”.Изразява становище, че такова основание не е посочено, поради което въззивното решение е постановено извън предмета на спора и следва да бъде обезсилено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г. за да се допусне въззивното решение до касационно обжалване комулативно следва да са изпълнени две условия: Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и по отношение на правния въпрос / въпроси/ да е изпълнено допълнително основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, което да е посочено от касатора. В случая не са изпълнени и двете условия. Първият въпрос няма характер на правен въпрос с посочената вече характеристика, а оплакване във връзка с цененето на събраните по делото доказателства и обосноваността на обжалваното решение. Последното съставлява основание за неправилност на въззивното решение / чл. 281,т.3 ГПК/, което може да се разгледа в евентуално производство по чл. 290 ГПК ,а не в настоящото производство, което има предварителен характер.Същевременно касаторът не е посочил и обосновал и допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.1,2 или 3 ГПК. Вторият въпрос е оплакване за допуснато процесуално нарушение, което може да обоснове недопустимост на постановеното решение. Вероятната недопустимост или нищожност на обжалваното решение са изведени на практика като самостоятелни основания за допустимост на касационното обжалване по тълкувателен път /виж т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/.За тях съдът е длъжен да следи и служебно в производството по чл. 288 ГПК. В случая касаторът прави и довод в тази насока като твърди, че съдът се е произнесъл по незаявено основание за незаконност на уволнителната заповед. Последното обаче не съответства на действителното положение по делото. С исковата молба ищецът е навел общо твърдение за незаконност на уволнението, като протоколът на синдикалната организация е цитиран, доколкото не може да бъде основание за извършеното уволнение. С допълнителна молба депозирана преди първото по делото заседание, ищецът е уточнил като основание за незаконност на уволнението извършено нарушение на разпоредбата на чл. 333,ал.3 и ал.4КТ във вр. чл. 10 от К. като със същата молба изрично е оспорил този протокол. С оглед на това въззивната инстанция не се е произнесла на непосочено от ищеца основание и решението не е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Същевременно при условията на чл. 172 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, където уволнението е признато за незаконно и на друго основание. По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. Предвид изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение