Определение № 607 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1612/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 20/ 10.01.2020 г. по гр.д. № 550/ 2019 г., с което Софийски окръжен съд, потвърждавайки решение № 20/ 16.05.2019 г. по гр.д. № 97/ 2018 г. на Етрополски районен съд, е отхвърлил иска на С. П. Д. срещу Г. Т. М. и М. Г. М. с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор по н.а. /№/ 31.05.2017 г. за прехвърляне на един недвижим жилищен имот в [населено място]. Решението се обжалва от С. П. Д. с искане за допускане до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общото и допълнителното) по два – материално-правни и два процесуално-правни въпроси, които касаторът счита решени в противоречие с цитирани от него решения на Върховния касационен съд. Позовава се и на очевидната му неправилност (основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК). Претендира разноските по делото. Ответниците по касация, съпрузите Г. и М. М., възразяват, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендират разноски пред настоящата инстанция. С въззивното решение е отхвърлен искът за разваляне на договор за прехвърляне на един имот в [населено място], предявен при условията на пасивно субективно съединяване от вида на необходимото другарство. Имотът е с данъчна оценка 4 911.60 лв. Това е и паричната оценка на предмета на делото (арг. от чл. 68, вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК). Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Следователно жалбата е с недопустим предмет, а не подлежи на разглеждане по същество. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските пред настоящата инстанция. Те се изразяват в заплатения адвокатски хонорар. При тези мотиви, съдът