Определение № 73 от 15.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 296/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – К. П. В. чрез адвокат И. К. срещу решение № 677/23.12.2010 г. на В. окръжен съд /ВОС/ по в.т.д. № 1635/2010 г., с което е отменено отхвърлително решение на В. районен съд /ВРС/ по установителен иск срещу касатора и е постановено друго решение, с което е прието за установено на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, че касаторът [фирма] дължи на „Е.ОН – Б. продажби” АД,[населено място] суми по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7570/2009 г. на ВРС както следва: 7197.22 лв. главница – незаплатена сума за консумирана електроенергия; 771.21 лв. лихва за забава върху главницата и 539.37 лв. разноски за заповедното производство. Ответникът „Е.ОН – Б. продажби” АД,[населено място] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. Касационната жалба е недопустима. Решението на ВОС не подлежи на касационно обжалване. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г./ само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила – 21.12.2010 г. В настоящия случай касационната жалба е постъпила след 21.12.2010 г. – на 01.02.2011 г., поради което касационното производство не следва да се довършва по досегашния ред. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г. / е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по предявен установителен иск на „Е.ОН – Б. продажби” АД срещу [фирма] с цена 7197.22 лв. главница – незаплатена сума за консумирана електроенергия; 771.21 лв. лихва за забава върху главницата и 539.37 лв. разноски за заповедното производство /обща цена на трите претенции - 8507.80 лв./. Касае се за търговско дело – спор между търговци с цена на исковете под 10000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК. Подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС се прекрати. Настоящият състав на ВКС не присъжда разноски на ответната по жалбата страна, макар да са поискани такива, тъй като не е представен списък по чл.80 ГПК, нито е конкретизиран размер на юрисконсултско възнаграждение при изложени съображения за недопускане и неоснователност на касационната жалба. Мотивиран от горното, съдът: