Определение № 1975 от 01.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 711/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ч. ХИЛС ФУДС“ ООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. П. - Г., срещу въззивното решение № 69/15.12.2025г., постановено по в.т.д. № 676/2025г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 924/24.06.2025 г. по т.д. № 2394/2023 г. на СГС, VI - 2 състав, по иска, предявен от „Родинови“ ООД срещу „Ч. Хилс Фудс“ ООД, е признато за установено, че „Ч. Хилс Фудс“ ООД е действало недобросъвестно при подаване пред Патентно ведомство на Република България на заявка с рег. № 2023170987N/11.09.2023 г. за регистрация на словна търговска марка „ЛЮТА ФЕРМА“ за услуги от класове 41, 43 и 45 на МКСУ. Касационият жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Касаторът сочи, че решението е постановено по нередовна искова молба, което не е констатирано от съда, тъй като са въведени две основания и две права, които се изключват взаимно, а именно - на иск по чл. 12, ал. 5 ЗМГО и основание за подаване на опозиция по чл. 12, ал. 4 ЗМГО. Касационният жалбоподател сочи, че поради допуснати процесуални нарушения двете съдебни инстанции са формирали неправилни изводи, че ищецът „РОДИНОВИ“ ООД е действителен притежател на марката „Люта ферма“, въз основа на недопустими доказателства, както и на изслушана недопустима съдебно - маркетингова експертиза. Изтъква се като довод в жалбата, че съдът не е изложил мотиви относно представено ново доказателство, а именно – влязлото в сила в хода на процеса съдебно решение № 220/09.02.2024г. на СГС, от което се установявало, че „РОДИНОВИ“ ООД са нарушили правото на търговската марка на „Ч. ХИЛС ФУДС“ ООД. Оспорва се извода на съда, че има използване на знака, тъй като всички публикации, които са представени, са били във връзка със стоки, а не за услуги от процесния клас. Касаторът твърди, че всички доказателства, представляващи разпечатки от профила на ищеца в платформите на Meta - Facebook и Instagram, са създадени специално за целите на процеса и не доказват използването на марката преди предявяването на иска. Изтъква се в жалбата, че изводите на съда за наличието на сходство между марките на ищеца и процесната марка са необосновани. По подробно изложените доводи касационният жалбоподател претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на иска. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал.2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „При искове, по които използването на марката следва да бъде доказано, преценката за използване от компетентността на съда ли е, или може да бъде възложена на вещо лице?“; 2. „По иск с правно основание чл. 12, ал. 5 ЗМГО може ли фактът на неизползване на марката от страна на заявителя да бъде тълкуван като наличие на недобросъвестност, ако ответникът е имал намерение да използва марката, но не е започнал използването поради наличието на висящ между страните правен спор относно тази марка?“; 3. „По иск с правно основание чл. 12, ал. 5 ЗМГО следва ли съдът да извърши преценка на всички фактически и правни отношения между страните, включително и постановени съдебни решения между тях по спорове, свързани с нарушени права на интелектуална собственост?“; 4.„Налице ли е недобросъвестност по смисъла на чл. 12, ал. 5 ЗМГО, ако не е доказано намерението на ответника да увреди интересите на ищеца или да извлече неправомерна облага?“. Касационният жалбоподател се позовава на противоречие с практиката на ВКС и СЕС, като се сочи решение №195/31.01.2018 г. по т. д. № 370/2017 г., I т. о. на ВКС, Решение oт 26.09.2013г. по дело C-609/11 P, Centrotherm Systemtechnik GmbH, Решение от 11.6.2009 г., С-529/07, Lindt Goldhase, Решение от 29/01/2020, C-371/18, Sky plc и др. срещу SkyKick UK Ltd и SkyKick Inc („SkyKick“), Решение от 27.6.2013г., С-320/12, Malaysia Dairy, Решение на Общия съд по дело C–668/17 P, Решение от 11.07.2013г., T-321/10, Gruppo Salini, Решение от 13.12.2012 г., T-136/11, Pelikan, Решение от 12.9.2019 г., C-104/18 P, Stylo & Koton (fig.), решение от 28.10.2020 г., T-273/19, Target Ventures и др. Ответникът по касационната жалба – „РОДИНОВИ“ ООД я оспорва по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 19.03.2026г., подаден чрез процесуалния му пълномощник – адв. Е. М.. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че със заявление от 09.03.2023г. пред Патентното ведомство на Република България „Родинови“ ООД е поискало извършването на регистрация на индивидуална словна марка с наименование ЛЮТА ФЕРМА. Марката е била регистрирана под рег. № 00169163 на 08.08.2023 г., със срок на действие до 09.03.2033 г., за стоки от класове 29, 30 и 31 по Ницската спогодба. САС е посочил, че в производството по регистрация на марката, „Ч. Хилс Фудс“ ООД е упражнило правото си на възражение по чл. 51, ал. 1 ЗМГО, като е поискало да бъде постановен отказ за регистрация поради липсата на отличителност на марката. На 08.08.2023г. на основание чл. 61 ЗМГО от патентния орган е взето решение за регистрация на заявената от „Родинови“ ООД словна марка с наименование ЛЮТА ФЕРМА, за което е издадено и свидетелство за регистрация на марка с рег. № 169163. Софийски апелативен съд е приел, че със заявление от 11.09.2023г. „Ч. Хилс Фудс“ ООД е поискало регистрация на индивидуална словна марка с наименование ЛЮТА ФЕРМА относно услуги от класове 41, 43 и 45 по Ницската спогодба. Съдът е посочил, че съгласно справка от официалната интернет страница на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) „Родинови“ ООД е регистрирано като притежател на марка на ЕС №[ЕИК], комбинирана, със словна част "HOT FARM", заявена на 04.11.2022 г., регистрирана на 18.02.2023 г. и със срок на закрила до 04.11.2032 г., като същата покрива стоки от класове 5, 29, 30 и 31 от Ницската спогодба. Въззивният съд е изложил, че съгласно сертификат, издаден от EUIPO, „Ч. Хилс Фудс“ ООД е притежател на права върху регистрирана комбинирана марка на ЕС с рег. №[ЕИК] – CHILLI HILLS, заявката е от 11.04.2017 г., срокът на закрила е до 11.04.2027 г., като същата е регистрирана на 05.10.2017 г. и покрива стоки от класове 30 и 31 от Ницската спогодба. Въззивният съд е посочил, че от заключението на съдебно-марковата експертиза, изготвено от вещото лице П., се установява, че знакът ЛЮТА ФЕРМА/HOT FАRM се използва реално в дейността на дружеството-ищец в периода от 30.08.2017г. до 2023 г. - нееднократно в реклами, поместени на фирмените му страници във ФЕЙСБУК и ИНСТАГРАМ, както и в публикации на различни електронни медии, основно насочени към рекламиране дейността на „Родинови“ ООД. САС е приел, че основният асортимент от стоки, произвеждани и предлагани на пазара от „Родинови“ ООД, са сортове люти чушки, отглеждани във фермата на дружеството в [населено място], както и че знакът е използван по повод организиране на посещения, дегустации, състезания по надяждане с люти продукти, тийм билдинги, рождени дни, вечери, празници и при различни мероприятия, като фестивали, фермерски базари и тематични пазари, състояли се през годините в градовете – Варна, Т., Враца, Бургас, София и Пловдив. Съдът е изтъкнал, че според заключението знакът ЛЮТА ФЕРМА/HOT FАRM е разпознаваем сред ползвателите на пазара, като не се ползва като родово описателно понятие/название, а като собствено име на фирма, компания, производител. Според кредитираното експертно заключение в платформата ФЕЙСБУК има отбелязване на последна промяна на името ЛЮТА ФЕРМА/HOT FАRM, извършена на 10.07.2023 г. Въззивният съд е посочил, че в съдебно заседание вещото лице е обяснило, че при изводите си в заключението не се е ръководило от правилата на ЗМГО, а само е извършило наблюдение над това как е използван знакът ЛЮТА ФЕРМА в дейността на „Родинови“ ООД. Апелативният съд е приел, че от заключението, изготвено от вещото лице д-р инж. Д. Д., се установява, че в речника не се среща съчетание като „люта ферма“, същото не е общоприето и има фантазиен характер. Съдът е изложил, че съгласно посоченото от експерта има идентичност между заявената за регистрация от ответника словна марка „ЛЮТА ФЕРМА“ и словната марка, регистрирана от ищеца „ЛЮТА ФЕРМА“, съответно е налице висока степен на сходство, дължащо се на семантична идентичност. Изтъкнал е, че има идентичност и сходство между услугите, като дейностите, които „Родинови“ ООД е реализирал при означение с марките ЛЮТА ФЕРМА/HOT FARM, най-общо представляват такива по рекламиране, организиране и провеждане на различни развлекателни мероприятия, провеждане на турове, благотворителни дейности, тийм билдинг, работилници и състезания и др., като всички тези дейности практически кореспондират на услуги от класове 41, 43 и 45, за които е заявена за регистрация марката на ответника. Въззивният съд е посочил, че възприема заключението на експерта, съгласно което съществува вероятност от объркване на потребителите, които може погрешно да приемат, че услугите, означени със заявената за регистрация от ответника марка, и стоките в класове 29, 30 и 31 на марките на ищеца, както и услугите, предлагани от ищеца под марка ЛЮТА ФЕРМА/HOT FARM, произхождат от едно и също или свързани предприятия, или пък да приемат, че това предлагане става със съгласието на ищеца, като притежател на тези две марки. Апелативният съд е приел, че е предявен иск с правно основание по чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО, във връзка с чл. 12, ал. 5 ЗМГО, съгласно които норми регистрацията на марка се заличава, ако е извършена в нарушение на чл. 12 ЗМГО, а според чл. 12, ал. 5 ЗМГО - не се регистрира марка, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно решение. Въззивният съд е приел, че активната легитимация на ищеца предполага установяване на факта, че е действителен притежател на марката, т.е. реално ползва в търговската си дейност незащитен за територията на страната знак, извършвайки действия (със стоки и услуги), с които се афишира като притежател на търговска марка, без юридически да е признат за такъв. САС е посочил, че ЗМГО не съдържа дефиниция на това какво е недобросъвестно действие от заявителя, но принципните критерии относно съдържанието на понятието „недобросъвестност” по смисъла на ЗМГО са например: известност на по-ранната търговска марка, идентичност или сходство в съдържанието на двете марки, респ. на стоките и/или услугите, за които са защитени, поведението на заявителя преди и след подаването на заявката за регистрация от гледна точка на знанието за съществуване на по-ранна идентична или сходна марка, ползваща се с правна закрила, включително и намерението да се увреди друго лице при недобросъвестното заявяване за регистрация на търговска марка. Въззивният съд е изложил, че в практиката на СЕС недобросъвестността се възприема като правна категория, предпоставяща знание у лицето, подало заявление за регистрация на един знак като търговска марка, че този знак се ползва от друг правен субект в дейността му и чрез използването на знака това лице е наложило на пазара свои стоки или услуги. САС е счел, че ищецът - „Родинови“ ООД е действителният притежател на марката ЛЮТА ФЕРМА, тъй като е ползвал знака и за услуги, сходни и идентични на такива в класове 41, 43 и 45, както и че ответникът е знаел преди подаване на своята заявка за това, че „Родинови“ ООД е маркопритежател на национална марка „ЛЮТА ФЕРМА“ за стоки класове 29, 30 и 31 и марка на ЕС “HOT FARM” за стоки класове 5, 29, 30, 31, което следва от подаването на възражение, а също и с оглед на това, че двете дружества са преки конкуренти в една сравнително тясна пазарна област – производството на люти чушки и продукти от тях, както и предоставянето на услуги, свързани с тази продукция, и съответно имат професионални познания за този пазар и участниците в него. По подробно изложените мотиви, въззивният съд е заключил, че е налице недобросъвестно заявяване на марката от ответника, който същевременно не е установил факти, сочещи на чисто пазарна логика в неговото поведение. С оглед горното е счел иска за основателен, отменил е първоинстанционното решение и е уважил исковата претенция. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения: Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че противно оплакванията по депозираната касационна жалба не е налице вероятност обжалваният въззивен съдебен акт да е недопустим – основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Налице е константата практика на съдилищата, включително задължителната по TP № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985 г., която приема за недопустимо съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Това са случаите, когато съдът е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато решението е било постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран - разгледал е непредявен иск. В множество решения на ВКС, включително постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 58/20.07.2022 г. по т.д. 309/21 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 5/20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, решение № 77/08.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 92/23.07.2010 г. по гр. д. 92/2009 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, са свързани с твърденията му, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея са изложени две основания, изключващи се взаимно, а именно основание на иск по чл. 12, ал. 5 ЗМГО и основание за подаване на опозиция по чл. 12, ал. 4 ЗМГО. Настоящият съдебен състав не споделя горното, тъй като изложеното в исковата молба относно регистрирания от ищеца знак „Люта ферма“, който е за стоки, а не както заявения от ответника - за услуги, и то в различни класове по Ницската конвенция, е във връзка с аргументиране на твърдяната недобросъвестност, а именно знанието на „Ч. хилс фудс“ ООД за ползването на знака от ищеца, извеждано от факта, че е подадена опозиция в предходното производство пред Патентното ведомство. В исковата молба няма противоречие между обстоятелствена част и петитум и не може да се приеме, че същата се явява нередовна, като изложените обстоятелства и петутим сочат на ясно заявена претенция по чл. 12, ал. 5 ЗМГО. Установителният иск за недобросъвестни действия на заявителя при подаване на заявка за регистрация на марка представлява иск за установяване съществуването на факт с правно значение, предявяването на който е изрично предвидено в закона, поради което същият е допустим и не е налице твърдяното противоречие. Ищецът не е твърдял, че има регистрирана марка „Люта ферма“ за услуги от класове 41, 43 и 45 на МКСУ, както е заявката на ответника пред Патентното ведомоство, а че фактически е използвал този знак за същите дейности и заявителят е действал недобросъвестно. По отношение на доводите за недопустимост на иска поради отпадане на правния интерес с оглед оттегляне на заявката, които са заявени от касатора с допълнителна молба от 20.04.2026г., следва да се има предвид, че те са изложени след изтичане на срока за касационно обжалване. Дори и да се приеме, че е допустимо да се разглеждат несвоевременно заявени доводи, доколкото се твърди, че са във връзка с допустимостта на исковата претенция, същите се основават на твърдения за новонастъпили факти, които се сочат за установени с приложени към молбата от 20.04.2026г. писмени доказателства. Същите не могат да бъдат съобразени от настоящата инстанция. Когато е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивния съд по реда на чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд не е инстанция по съществото на спора. В този случай ВКС не може да установява нови фактически обстоятелства. При упражняване контрола в рамките на основанията, предвидени в чл. 280 ГПК, ВКС следва да изхожда от осъществените факти и обстоятелства, така както са настъпили и установени от въззивния съд. В този смисъл е т. 8 от Тълкувателно решение 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Проверката на ВКС по реда на чл. 288 ГПК се извършва по отношение на фактите, осъществили се до постановяване на въззивното решение. Предвид горното твърдяните новонастъпили факти и нови доказателства няма как да бъдат съобразявани в производството по чл. 288 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в тълкувателното решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението. Първият поставен от касатора въпрос касае становището му, че използването на знака от ищеца не било доказано, а прието за установено от апелативния съд само от заключението на съдебно - маркетинговата експертиза. Питането не съответства на данните по делото, тъй като въззивният съд е обсъждал заключението на вещото лице П., но е разгледал и събраните по делото доказателства / публикации в електронни издания, сайтове и списания/ и е извел собствени фактически изводи във връзка с използването на знака „Люта ферма“ от ищеца. Апелативният съд е кредитирал заключението на експертизата и не е обосновал извод, че е налице ползване на знака от „Родинови“ ООД като негов действителен притежател само и единствено въз основа на констатациите на вещото лице. Не се установява въззивният съд да е процедирал противно на практиката на ВКС относно назначаването и кредитирането на експертно заключение. Съгласно задължителните разяснения в ППВС № 5/1979г. съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи, ако не го кредитира, недостатъците на това заключение, неверните, неточни или ненаучни изходни позиции, като прецени всестранно и другите доказателства по делото. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение №58 от 13.02.2012г. по гр.д. № 408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 324 от 13.07.2011г. по гр.д. №378/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 57 от 06.07.2016г. по гр.д. №5932/2015г. на ВКС, ГК, ІI г.о и други. В тях се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Сочи се в горецитираните актове, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост, а оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Въззивният съд е процедирал съобразно горепосочената практика, като се е мотивирал защо кредитира заключението на съдебно - маркетинговата експертиза, а същевременно е обосновал извод за ползването на знака от ищеца въз основа на всички събрани по делото доказателства. Решение № 195/ 31.01.2018 г. по т.д .№370/17г. на ВКС, 2 т.о., което касаторът сочи като практика, на която въззивния акт противоречи, е в отговор на поставен въпрос кой следва да се приеме, че се явява „действителен притежател на марката“, употребено в разпоредбата на чл. 26, ал.5, т.2 ЗМГО /отм./, а именно, че то следва да бъде тълкувано в смисъл на правен субект, който реално /фактически/ ползва в търговската си дейност за обозначаване на негови стоки или услуги знак, идентичен или сходен на заявения такъв за регистрация като търговска марка от ответника, а не се отнася до назначаването или кредитирането на експертно заключение, поради което е неотносимо към питането. Предвид изложеното по въпроса не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касаторът. По този въпрос не е налице и второто сочено от касационния жалбоподател допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно разрешаване в противоречие с актове на СЕС. Въззивното решение не противоречи на посочените от жалбоподателя решения на СЕС, а е съобразено с практиката по дело С-320/12 и съединени дела Т-3/18 и Т-4/18, както и с цитираните в тях други решения, съгласно която при преценката за наличие на недобросъвестност следва да се вземат предвид всички относими към конкретния случай обстоятелства, съществували към момента на подаване на заявката за регистрация, вкл. използването на марката. Преценката е въз основа на всички събрани доказателства и е конкретна за всеки отделен случай. Апелативният съд е обсъдил както събраните по делото писмени доказателства, така и гласните / експертното заключение/, а не е направил извод за използване на знака „Люта ферма“ от ищеца само и единствено въз основа на изслушаното вещо лице. Следва да се отбележи, че конкретните изводи на съда в тази им част, са част от дейността по разрешаването на спора по същество, съответно – правилността им е относима към правилността на решението, като касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, която не може да бъде преценявана в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. По питането касаторът е въвел и третото основание за допускане на касационно обжалване - по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не е налице предвид наличието на практика на ВКС и СЕС, с която въззивното решение е съобразено. Вторият поставен от касатора въпрос е фактологичен и не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Питането дали неизползването на марката от заявителя, който не е сторил това поради висящ правен спор между страните, може да се тълкува като наличие на недобросъвестност, изисква преценка на конкретните фактически изводи на въззивния съд и на събраните по делото доказателства. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение / чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба / чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК и не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Дори и да удовлетворяваше общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, въпросът не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не са налице допълнителните селективни критерии, на които се позовава касаторът. Обстоятелствата, относими към преценката за недобросъвестност, са посочени в решението на СЕС по дело С-529/07 и същите включват всички относими факти, които са свързани със случая и съществуват към момента на подаване на заявката и по-конкретно: обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице ползва идентичен или подобен знак за идентична или подобна стока, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена; намерението на заявителя да попречи на трето лице да използва такъв знак, както и степента на правна защита, от която се ползват знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена. В този смисъл е и практиката на ВКС – решение № 194/30.10.2013г. по т.д.№ 2274/2013г. на ВКС, ІІ т.о. Обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС и на СЕС, което изключва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Третият поставен от касационния жалбоподател въпрос е свързан с тезата му, че въззивният съд само е споменал представеното решение по т.д. № 83/2023г. на СГС, но не бил обсъдил същото и не бил отчел установеното с него нарушение на право на интелектуална собственост. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по питането с допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, а именно твърди, че разрешаването му е в противоречие с цитираните актове на СЕС. В сочените от жалбоподателя решения на СЕС, както и в гореобсъденото по предходния въпрос решение по дело С-529/07, се посочва, че съдът следва да изследва хронологията на събитията, да направи цялостна преценка на всички относими фактори към момента на подаване на заявката за регистрация. Относимите обстоятелства, обаче, са тези, които са свързани с процесния знак, а именно заявения от сочения за недобросъвестен подател и този, ползван от ищеца като действителен притежател, а по настоящото дело това е словния знак – Люта ферма. Представеното решение по спор, макар и между същите страни, касае различен знак, а именно с него е установено нарушение на закрилата на комбинирана търговска марка с наименование Chilli hills, ЕС №016579567, чрез използване на словния елемент „Chilli hills“, поради което е неотносимо към отношенията между страните по спорния знак – Люта ферма. Предвид гореизложеното въпросът не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Последният поставен от касатора въпрос относно наличието на недобросъвестност по смисъла на чл. 12, ал.5 ЗМГО е свързан с решаващите изводи на въззивния съд и отговаря на общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, но не е налице допълнителното селективно основание, на което се позовава жалбоподателя. Недобросъвестността на заявителя е абстрактна правна категория, която няма легална дефиниция, но предпоставя знание у лицето, подало заявление за регистрация на един знак като търговска марка, че този знак се ползва от друг правен субект в дейността му и чрез използването на знака това лице е наложило на пазара свои стоки или услуги. В този смисъл е и практиката на СЕС - решение от 11.06.2009 г. по дело С-529/07/ на СЕС, а също и решения на Общия съд ( решение от 11.07.2013 г. по дело Т-321/10, решение от 14.02.2012 г. по дело Т-33/11, решение от 28.10.2020 г. по дело Т-273/19 и други, включително сочени от касатора. В т. 26 на решението от 28.10.2020 г. по дело Т-273/19 се посочва, че недобросъвестност в областта на марковото право е налице, когато е подадена заявката за регистрация не с цел почтено да се участва в пазарната конкуренция, а с намерението да накърнят интересите на трети лица по начин, който е в противоречие с почтената търговска практика, или с намерението да получи изключително право за цели, различни от свързаните с функциите на дадена марка и по-специално функцията по указване на произхода на стоката/услугата. В решение по дело C-104/18 г. и дело Т-321/2010 на Съда на ЕС е прието, че релевантно обстоятелство за установяване на недобросъвестност на заявителя е преследваната от заявителя „търговска логика“. В решение от 14.02.2012 г. по дело T-33/11 на Съда на ЕС е прието, че „за да се прецени дали заявителят е действал недобросъвестно при подаването на заявката за регистрация на марка, освен обстоятелствата, изведени в решението по дело C-529/07, от значение са произходът на атакувания знак и обстоятелствата относно неговото използване от момента на създаването му. Това схващане за понятието недобросъвестност е обосновано и в мотивите към решение № 195/31.01.2018 г. по т. д. № 370/2017 г. по описа на ВКС, I т. о. и мн. др. Въззивният съд не е действал в противоречие с горепосочената практика, тъй като е обсъдил всички установени по делото обстоятелства и е заключил, че процесният знак „Люта ферма“ е използван от ищеца в дейността му в период, предхождащ подадената от ответника заявка за регистрация, не само за произвежданите от „Родинови“ ООД стоки, но и в кръга на услугите, попадащи в обхвата на класове 41, 43 и 45 по Ницската спогодба, а именно в периода от 2017г. до 2023г. чрез дейности по рекламиране, организиране и провеждане на различни развлекателни мероприятия, провеждане на турове, благотворителни дейности, тийм билдинг, работилници и състезания и други, свързани с произвежданата продукция. Апелативният съд е заключил, че е налице сходство на заявената марка с ползвания от ищеца знак, който извод е в съответствие с постановеното в параграф 60 от решение от 01/03/2005, T-169/03, SISSI ROSSI / MISS ROSSI, EU:T:2005:72, че стоките и услугите са допълващи се, когато между тях съществува тясна връзка в смисъл, че едните са необходими или важни за използването на другите, в резултат на което потребителите могат да считат, че едно и също предприятие е отговорно за производството на дадени стоки или предоставяне на свързани с тях услуги. В съответствие с горецитираните актове въззивният съд е отчел, че безспорно ответникът е знаел за това, че знакът „Люта ферма“ се ползва от ищцовото дружество, предвид тясната сфера на дейност на двете предприятия и подаването на опозиция, която е приета за неоснователна, при заявката пред Патентното ведомство по отношение на словния знак от „Родинови“ ООД. Апелативният съд е изложил подробни съображения относно приетото субективно намерение, които са основани на обсъдените доказателства и е счел, че липсва търговска логика да се заявява същия знак. Въз основа на събраните доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че ответникът е познавал търговията в бранша и следователно като заявител е действал недобросъвестно при знание, че заявката му касае знак, който вече се употребява на българския пазар от друг участник. Като допълнителен аргумент, подкрепящ извода му, въззивният съд е посочил и обстоятелството, че заявителят не е посочил конкретното обяснение за възникването на идеята му за марката, както и търговска концепция за ползването на заявената за регистриране марка, като липсват и доказателства за реално ползване на марката от това дружество. Апелативният съд не е действал противно на сочената от касатора практика на СЕС, а в съответствие със същата, като несъгласието на касационния жалбоподател с направените от въззивния съд изводи не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като е свързано с правилността на решението и кредитиране на доказателствата, които не биха могли да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Касаторът обосновава доводите си за очевидна неправилност с твърдения, че е допусната експертиза по въпрос, който според жалбоподателя е правен, и с неправилно посочване от съда, че е налице хипотезата на чл. 36, ал. 3, т.1 ЗМГО, която разпоредба се отнася до заличаване на вече регистрирана марка. Те представляват оплаквания за материална незаконосъобразност на решението и процесуални нарушения по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези оплаквания изискват анализ на доказателствата, процесуалните действия на съда и обсъждане на доводите и възраженията на страните, което изключва хипотезата на очевидна неправилност. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът не е представил доказателства за сторени такива в производството пред ВКС. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо търговско отделение