Определение № 953 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2511/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. К., чрез адв. С. Л. – Н., срещу решение № 556/03.02.2023г. по в.гр.д. № 9490/22г. на Софийски градски съд, ІV Г ВС, с което, като е отменено първоинстанционното решение, са отхвърлени исковете на К. срещу „Български енергиен холдинг“ ЕАД по чл. 225, ал.1 КТ за присъждане на 15 750 лева като обезщетение за оставане без работа за периода 21.01.2016г.- 21.07.2016г. и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за 258, 12 лева – обезщетение за забава за периода 13.12.2021г.-09.02.2022г. Касаторът иска отмяна на въззивното решение, излагайки оплаквания за допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и в контекста на довода на касатора, че вземането по чл. 225, ал.1 КТ става изискуемо от влизане в сила на решението, с което уволнението е признато за незаконно, следния въпрос, уточнен и обобщен от касационната инстанция съгласно правомощията й по т. 1 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК: „От кога е изискуемо вземането за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ и от кога тече погасителна давност за същото – от деня на уволнението или от влизане в сила на решението за признаване на уволнението за незаконно?“. Сочи се и основанието на чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК с твърдението да е очевидно неправилно приетото от въззивната инстанция, че давностният срок за вземането по чл. 225, ал.1 КТ тече от момента на уволнението. Насрещната страна по жалбата – ответникът „Български енергиен холдинг“ ЕАД, я оспорва и възразява срещу наличието на предпоставки за допускане въззивното решение до касационно обжалване. С определение №655/15.02.2024г. производството по делото е спряно и на основание чл.292 ГПК е предложено ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса кой е началният момент на погасителната давност за вземането по чл.225, ал.1 КТ - денят на уволнението или денят на влизане в сила на съдебното решение, с което е уважен иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му. По образуваното тълкувателно дело № 3/24г. по описа на ОСГК на ВКС е постановено Тълкувателно решение от 23.02.2026г., поради което на основание чл.230 ал.1 ГПК настоящото производство следва да бъде възобновено служебно. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Своевременно направеното възражение за погасителна давност от ответника е уважено от въззивният съд при безспорна фактическа обстановка, съгласно която ищецът е бил уволнен с акт за прекратяване №РД-ЛС-20/20.01.2016г. на изпълнителния директор на „Български енергиен холдинг“ ЕАД; уволнението е признато за незаконно и отменено с влязло в сила на 27.10.2021г. решение на ВКС, ІІІ ГО № 60223/27.10.2021г. по гр.д.№ 970/2017г.; за периода 20.01.2016г. - 23.05.2019г. ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение; на 13.12.2021г. е поканил ответника да му изплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на исковата сума за шестмесечен период от датата на уволнението, а на 10.02.2022г. е предявил иска по чл. 225, ал.1 КТ. При тези факти е направен извод, че тригодишният давностен срок по чл. 358, ал.1 т.3 КТ, започнал да тече при условията на чл.358, ал.2, т.2 КТ на 21.01.2016г.( деня след уволнението), е изтекъл преди 10.02.2022г. и искът по чл. 225, ал.1 КТ е неоснователен като погасен по давност. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът на касатора за началния момент, от който тече погасителната давност за вземането по чл. 225, ал.1 КТ е решаващият за изхода на спора, а формираната в негов отговор противоречива съдебна практика е уеднаквена с ТР № 3/24г. от 23.02.2026г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че началният момент на погасителната давност за вземането по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е денят на прекратяване на трудовото правоотношение. Това е възприетото с въззивно решение разрешение на въпроса, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето отделение