Определение № 3199 от 15.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2149/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. Б. против решение рег. №245 от 23.02.2026 г., постановено по въззивно гражданско дело №3403 по описа за 2025 г. на Пловдивския окръжен съд, IX състав, с което е потвърдено решение № 388 от 16.10.2025 г. по гр. д. № 928 о описа за 2025 г. на Районен съд-Карлово, II граждански състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от А. Б. Б. против ТП „Държавно горско стопанство-Клисура“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар“ и за заплащане на 8 400 лв. обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението-от 8.3.2025 г. до 8.9.2025 г.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Когато дисциплинарното нарушение е извършено като продължавано във времето, трябва ли в заповедта за уволнение да е отбелязано кога, къде и с какви действия или бездействия и всички съществени признаци на деянието от обективна и субективна страна за целия период от време, през който е осъществено нарушението, за да бъде тя мотивирана?

2. За мотивираността на уволнителната заповед длъжен ли е съдът да изследва дали във всяко едно от вменените нарушения има конкретика, и по-точно кога, как и по какъв начин е следвало да изпълнява задълженията си уволненият, както и конкретни данни за периодите на неизпълнение, с оглед на възможността да се извърши преценка за наличието на дисциплинарно нарушение и неговата тежест?

3. Длъжен ли е съдът да установи кои точно действия съставляват нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и дали да се оценят обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, цялостното поведение на работника, наред със субективното му отношение към конкретното неизпълнение?

ТП „Държавно горско стопанство-Клисура“ застъпва становището, че няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

По силата на трудово правоотношение А. А. Б. Б. е заемал в ТП „ДГС Клисура“ длъжността „горски стражар“, когато със заповед № 89 от 7.3.2025 г., връчена на същата дата, е бил дисциплинарно уволнен. В заповедта са описани седем нарушения на трудовата дисциплина. Първото от тях е, че в периода 02.12.2024 г. – 08.01.2025 г. служителят не е изпълнил задължението си да упражнява контрол в поверения му за опазване 3-ти охранителен участък, отдел 2117, подотдел „а“, поради което допуснал незаконна сеч на общо 117 бр. дървета, подробно описани в заповедта, немаркирани с контролна горска марка, без издавано позволително за сеч. Второто нарушение е допускането на незаконна сеч на общо 235 дървета за същия период в поверения за опазване 3-ти охранителен участък, отдел 2116, подотдел „б“. Третото нарушение е извършено в периода 02.12.2024 г. – 16.01.2025 г., в резултат на което е допусната незаконна сеч за същия период на 20 дървета в 3-ти охранителен участък, отдел 2117, подотдел „з“, четвъртото е допускане на незаконна сеч за същия период на 9 дървета в 3-ти охранителен участък, отдел 2117, подотдел „г“, а петото е допускане на незаконна сеч за същия период на 61 дървета в отдел 2117, подотдел „в“. Шестото нарушение се състои в това, че на 12.01.2025 г., при изпълнение на служебните си задължения служителят забелязал въоръжени лица в землището на [населено място], за които имал подозрения, че извършват лов в нарушение на Закона за лова и опазване на дивеча. Въпреки това служителят не уведомил незабавно прекия си ръководител и директора на предприятието, нито органите на МВР, за да се установи дали са налице данни за извършено престъпление. Нарушението е било констатирано на 14.01.2025 г. Последното нарушение е, че на 17.01.2025г. на основание позволително за сеч № 797280/02.01.2025 г. служителят е издал превозни билети № 14075/00003/17012025/121759 – 5F5 и №14075/00006/17012025/124356- T6DF630, в които посочил дървесен вид, който не е фигурирал в позволителното за сеч. В обясненията си служителят не е отрекъл допуснатото нарушение, а е изложил довод за неволна грешка. В заповедта работодателят е посочил, че е преценил тежестта на всяко едно от нарушенията, краткият период от време и обстоятелствата, при които са извършени и в резултат от тази преценка е приел, че тези нарушения обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

В исковата си молба служителят е оспорил извършването на нарушенията, заявил е, че нито исканията за обяснения, нито заповедта са били достатъчно конкретизирани и за него не е било ясно в какво е бил обвинен. Посочил е, че според него причината за уволнението е засягането на лични интереси на директора чрез подаване на негова жалба срещу директора на предприятието до министъра на земеделието и храните. Поискал е от съда заповедта за дисциплинарно уволнение да бъде отменена, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и предприятието да бъде осъдено да му заплати 8 400 лв. обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат от незаконното уволнение.

ТП „Държавно горско стопанство-Клисура“ е оспорило предявените искове. Заявило е, че уволнителната заповед е законосъобразна. В нея са индивидуализирани нарушенията, които ищецът доказано е извършил, като от него са поискани и получени обяснения.

Първоинстанционният съд е приел, че в заповедта за дисциплинарно уволнение се съдържат мотиви относно всяко от седемте вменени на ищеца нарушения. Всяко от тях е индивидуализирано достатъчно пълно и ясно с неговите обективни и субективни признаци. Посочил е, че нарушенията, изброени в заповедта от т.1 до т.5 касаят различни подотдели на охранителния участък, за който ищецът е следвало да отговаря. Счел е, че работодателят е спазил предвидената в закона процедура при налагане на дисциплинарното наказание, тъй като отговорността на ищеца е реализирана въз основа на изискани своевременно обяснения и мотивирана заповед на работодателя, която съдържа всички предвидени в чл. 195, ал. 1 от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описани са нарушенията на трудовата дисциплина, времевият период на тяхното извършване, както и е посочено наказанието и законният текст, въз основа на който то е наложено. От анализа на доказателствата/констативни протоколи, рапорти и докладни записки, показанията на М. Ш. А. и А. П. К./ е приел за установено, че в периода 02.12.2024 г. – 16.01.2025 г. в различни отдели и подотдели, находящи се в землището на [населено място] и попадащи в териториалния обхват на ТП „ДГС - Клисура“, ищецът не е изпълнил задължението си да упражнява контрол на поверените му участъци, в резултат на което е допуснал незаконна сеч на различен брой дървета и от различен вид. Счел е за безспорно установени и нарушенията по т.6 и т.7 от заповедта. Квалифицирал е нарушенията по т.1 - т.5 от заповедта като тежки предвид огромния брой незаконно изсечени дървета за кратък времеви период. Освен това ищецът е нарушил и задълженията си т.1, т.3 и т.7 от раздел II на длъжностната характеристика – не е уведомил ръководителите на предприятието или органите на МВР за установяване дали са налице данни за извършване на престъпление, свързано с опазване на дивеча и е издал на превозни билети, в които е посочен дървесен вид, неупоменат в позволителното за сеч. Затова в крайна сметка е достигнал до извода, че уволнителната заповед е законосъобразна, поради което е отхвърлил предявените искове.

Въззивният съд също е счел, че оплакванията на ищеца за немотивираност на исканията за даване на обяснения и за немотивираност на уволнителната заповед са неоснователни. Исканията за обяснения съдържат всички индивидуализиращи белези на констатираните нарушения, посочен е период, през който са допуснати, в какво се изразяват нарушенията и кога са констатирани. По този начин служителят е могъл да разбере в какво е обвинен и е имал възможност адекватно и пълноценно да осъществи своята защита. Той по никакъв начин не е изложил аргументи за това, че не разбира обвинението на работодателя си, а напротив е заел защитни позиции- че повечето от нарушенията били извършени, когато той бил ангажиран на друго място и през почивните дни, а при издаването на превозни билети-че е допуснал неволна грешка. Посочил е, че когато нарушенията са осъществени в рамките на определен период от време и спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час, изискванията на чл. 195 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на нарушенията, което в настоящия казус е направено. Въззивният съд е обобщил, че е налице бездействие на служителя, което се изразява в неизпълнение на преките трудови задължения по опазване на горския фонд от нерегламентирана сеч, съответно бездействие, изразяващо се в липсата на незабавно сигнализиране на компетентните органи при установяване на данни за извършено престъпление, свързано с дейностите в горите. Негово задължение е било да уведомява незабавно прекия си ръководител или директора на стопанството при констатиране на нарушения, било то свързани с незаконна сеч или други нарушения, а от показанията на св. К. се установява, че А. Б. не е сигнализирал съответните органи, нито за констатираната при първата проверка от 08.01.2025 г. незаконна сеч, нито за събития от 12.01.2025 г., когато ищецът забелязал въоръжени лица в охраняваните от него територии. В случая е установено, че ищецът е допуснал поредица от нарушения на трудовата дисциплина, тоест налице е една системност на неизпълнение трудовите задължения, поради което и наложеното дисциплинарно наказание – уволнение е съизмеримо по вид и тежест с допуснатите дисциплинарни нарушения. Той е трябвало да следи за опазване горските територии, а при наличието на пречка за това е следвало да сигнализира прекия си ръководител за оказване на допълнително съдействие, каквото не се установява да е поискано в случая. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове.

Повдигнатите от касатора въпроси са относими към съображенията на въззивния съд за неоснователност на поддържаните от него доводи за липсата на достатъчна индивидуализация на нарушенията и съответно за немотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение. Дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси съответстват на приложимата практика на ВКС. Въззивният съд е съобразил, че целта на мотивирането на заповедта е да може работникът/служителят да разбере причините за прекратяване на трудовото правоотношение/решение № 642/12.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г. на IV ГО/ и да му се предостави възможност да се защити ефективно/решение № 346/23.07.2010 г. по гр.д. № 468/2009 г. на IV ГО, № 109/10.07.2018 г. по гр.д. № 4189/2017 г. на III ГО и много други/. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, както е в настоящия случай, заповедта се счита за надлежно мотивирана/ решение № 50003/03.02.2023 г. по гр.д. № 1645/2022 г. на IV ГО/. Въззивният съд е съобразил също, че когато не е известен точният ден и час на нарушението, е достатъчно в заповедта за дисциплинарно нарушение да е посочен период на извършването му/ решение № 647/11.10.2010 г. на IV ГО, решение № 30/08.02.2012 г. на III ГО/ Спецификата на работа в случая не позволява откриване на точния ден на извършване на нарушенията, а контролът е възможен само като краен резултат.

От наименованието на длъжността на ищеца „горски стражар“ и от описанието на задълженията в длъжностната характеристика е видно, че основната му функция е да охранява и опазва гората и дивеча в поверения участък и съответно носи отговорност да предотврати или незабавно да констатира извършени нарушения, като уведоми за тях ръководството на предприятието. Това означава също, че ако са налице обективни пречки за изпълнение на тази функция/ според неговата защитна позиция-големината на поверения участък, близостта до населено място, чиито жители извършват кражби на дървесина, неговата заетост с друга дейност по разпределение на дърва и др./, би следвало да уведоми за тези пречки ръководството на предприятие, което не е сторил. Следователно както работодателят, така и въззивният съд са съобразили при преценката на тежестта на нарушенията както обстоятелствата, при които са извършени, така и характера на изпълняваната работа, възложените трудови функции и значимостта на последиците. Тази преценка на въззивния съд съответства на цитираното от касатора решение № 112 от 7.5.2015 г. по гр. д. № 5348/2024 г. на III ГО на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на ТП „Държавно горско стопанство-Клисура“ 650 евро разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение