Определение № 2302 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2064/2023 г.

ВКСII гражданско отделение13.05.2024 г.докладчик Атанас Кеманов

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 169 от 15.02.2023 г. по в. гр. д. № 2296/2022 г. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ц. С. С. сумата от 5 000/пет хиляди/лв., представляваща направените пред касационната инстанция разноски. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6090/09.03.2023 г. на Община Варна, представлявана от кмета И. П., чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Г. П., срещу решение № 169 от 15.02.2023г. по в.гр.д.№2296/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 260290 от 30.05.2022г. по гр.д.№ 16274/2020 г. на Варненския районен съд, е уважен предявеният от Ц. С. С. против касатора осъдителен иск с правна квалификация чл.49 ЗЗД –за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над 1 500 лева до 19 828.80лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на собствения на ищцата лек автомобил „Mitsubishi 3000 GT“ с рег. [рег.номер на МПС], при пътен инцидент, настъпил на 21.06.2020г. в град Варна - до Спортна зала, когато при разминаване с насрещно движещ се автомобил превозното средство на ищцата е залято с вода, събрала се на пътното платно и са присъдени сторените по делото разноски.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Каква е целта на обезщетението за претърпени имуществени вреди и ще бъде ли налице неоснователно обогатяване, след като е доказано каква е действителната стойност, на която е придобито увреденото имущество, а се присъди по-голяма сума;

  1. Следва ли съдът да изложи мотиви, в които да посочи конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които е определил размера на обезщетението за претърпените имуществени вреди, при положение, че не потвърждава първоинстанционното решение, а го отменя, т.е. в този случай съдът има ли възможност да препрати към мотивите на първоинстанционният съд. Касаторът поддържа, че по въпроса въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 68/29.04.2020 г. по гр.д. №2513/2019г. на ВКС, 4-то г.о. и решение №44/10.07.2020г. по гр.д.№1963/2019г. на ВКС, 2-ро г.о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Ц. С. С., чрез процесуалния си представител адвокат С. З., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи тя да е неправилно установена, поради което на основание член 272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд.В тази връзка е прието за установено от фактическа страна, че ищцата е собственик на лек автомобил „Mitsubishi 3000 GT“ с рег. [рег.номер на МПС]. На 21.06.2020 г., при управление на автомобила от правоспособния водач И. Д., в град Варна, в близост до Спортна зала, при разминаване с насрещно движещо се превозно средство, автомобилът е бил залят от вода, събрала се на пътното платно.Съгласно справка изх. № ОД-03-109-1 от 24.06.2020г., издадена от Националния институт по метеорология и хидрология, Филиал Варна, с която на ищеца е предоставена информация относно количеството на валежа на 21.06.2020 г., в района на ДКС – Варна /Спортна зала/, за времето от 13.30 ч. до 15.50 ч. е имало валеж на умерен краткотраен дъжд, придружен с гръмотевична буря и на слаб краткотраен дъжд, също придружен с гръмотевична буря като общата сума на валежа е 10 мм (л/кв.м).

Съгласно удостоверение за техническа изправност, издадено от министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е установено, че превозното средство е преминало периодичен технически преглед на дата 07.01.2020г. и за период до 07.01.2021 г., същото се приема за технически изправно.

По делото са събрани гласни доказателства като свидетелят А. А. е заявил, че познава мястото на инцидента от детските си години и там винаги се събира вода, която при валежи достига дълбочина до 50 см, но и при сухо време често могат да се видят локви.Според свидетеля, събирането на водата се дължи на непочистени отводнителни шахти в района.Лицето е присъствало на произшествието и е видяло, че процесният автомобил е навлязъл в подлеза, от страната на Спортна зала, но след като водачът му видял, че двете ленти на пътното платно били под вода, а срещу него се движело друго превозно средство, намалил за да изчака разминаването.Вторият автомобил бил с по-големи габарити и много по-висок от автомобила на ищеца, той вдигнал рязко нивото на събралата се вода и тя обляла процесното превозно средство, което изгаснало.За да не се създават предпоставки за настъпване на друго ПТП, свидетелят и други лица помогнали на водача да избута автомобила от пътя.А. посочил, че не е имало каквито и да е предупредителни знаци, които да указват възникналото водно препятствие като пътното платно било залято по цялата си ширина, а по дължина – около седемдесет метра.При избутване на автомобила на свидетеля се наложило да влезе в локвата, като заявил, че в неговата лента за движение нивото на водата било около 10 см, но в насрещната лента, дълбочината на водата достигала 40 см.

В показанията си свидетелят И. А. е посочил, че чрез регистрирано юридическо лице предоставя услуги свързани с пътна помощ, като извършва тази дейност от 14 години, отзовал се е на подаден сигнал за аварирал лек автомобил в подлеза до Спортна зала, на място видял, че се е образувала голяма локва, която свидетелят описва като езеро.От водача на процесното превозно средство разбрал, че автомобилът е бил залят от вода.По искане на свидетеля, водача отворил предния капак на превозното средство и двамата установили, че двигателят бил мокър. Водачът се опитал да стартира на автомобила, но след като се чул необичаен шум, свидетелят го посъветвал да го изгаси.С помощта на свидетеля И. А., авариралият автомобил бил преместен на паркинг.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, е установен механизмът на настъпване на ПТП, а именно – на 21.06.2020 г., при движение в гр. Варна, в близост до Спортна зала, в посока от Техникума по туризъм към бул. "Княз Борис І" /в посока курортните комплекси/, процесният автомобил е преминал през подлез, като при излизане от същия, при попътен ляв завой е попаднал в събрана вода на пътното платно, вследствие валеж.В същото време, насрещно движещо се моторно превозно средство също преминало през водата и станало причина за внезапно изместване на водна маса, като се образувала вълна, която заляла предната част от автомобила на ищеца. Двигателят на лекия автомобил „Мицубиши“ започнал да работи неравномерно, да прекъсва, след което е спрял да работи.Според експерта, уврежданията, които са настъпили по механичната част на двигателя е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото събитие и е налице причинно-следствена връзка между уврежданията по автомобила и механизма на събитието.Посочено е, че общата действителна пазарна стойност на ремонта на автомобила към 21.06.2020 г., в т.ч. стойността на увредените детайли, е в размер на 24 456.84 лева, а средната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на събитието – 21.06.2020 г., според експерта, възлиза на сумата от 21 000лева.В открито съдебно заседание вещото лице е обяснило, че водата е навлязла в двигателя чрез въздушния филтър, смукателния колектори и е попаднала в цилиндрите на двигателя, където се е получил хидравличен удар.Извършен е оглед на автомобила, при който е установено, че е наранено покритието на цилиндрите, на блока на двигателя, което налага неговата смяна.Пояснил, че пазарната цена е определена на базата на една единствена оферта за този модел автомобил, която е съществувала към датата на провеждане на експертното изследване.

По делото е допуснато провеждане на повторна САТЕ, в състав от две вещи лица, от заключението на които е установено, че процесният автомобил не е често срещано превозно средство, като от неговия вид са произведени едва 1368 броя. Същият е произведен в Япония. Посочено е, че към датата на изготвяне на експертното заключение са установени три оферти за продажби на идентични автомобили със средна пазарна цена 24 792 лева /към 19.04.2022 г./.След отчитане на среден спад на пазара 10 % на годишна база, експертите са намерили, че средната пазарна стойност на превозното средство към датата на инцидента – 21.06.2020 г. възлиза на сумата от 29 792 лева. Намерено е, че действителната пазарна стойност на вредите, към 21.06.2020 г. възлиза на сумата от 19 828.80лева.Вещите лица са посочили, че детайли втора употреба, в цялост, не могат да бъдат намерени на пазара, тъй като процесният автомобил не е често срещан. Дори да се намерят втора употреба части, те ще бъдат на много висока стойност, тъй като те ще са произведени за японския пазар.Автомобилът е спрян от производство през 1999 г.При огледа на процесното превозно средство, експертите установили, че същото е в много добро техническо състояние предвид годината на производство.Установени са леки дефекти по боя, лаково покритие и ръжди, които са намерени за нормални. Изчислено е, че за възстановяване на същите е необходима сумата от общо 550.48 лева.В открито съдебно заседание експертът К. е заявил, че е напълно възможно при заливане на предния капак на автомобила, двигателят да засмуче вода през въздушния филтър, поради което частите се деформират и двигателят изгасва, а тъй като процесният автомобил е „нулева“ серия и е спрян от производство, за него е невъзможно извършването на доставка.

По делото е приет като писмено доказателство договор за продажба на процесния автомобил, сключен на 20.12.2019 г., в гр. София, с нотариално удостоверяване на подписите на страните, рег. № 18071 на Р. Б. – нотариус рег. №* на НК за продажна цена в размер на 1500 лв.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че е предявен иск с правната квалификация чл. 49 ЗЗД, която норма предвижда безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност за причинени вреди от бездействието на работници или служители, на които е възложена определена работа, при или по повод на нейното изпълнение.Посочено е, че улицата, на която е настъпил инцидентът е публична общинска собственост съгласно член 2, ал. 1 ЗОС, във връзка с § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 ЗП, като съгласно чл. 31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.Задължение на общинската администрация е осигуряването на условия за провеждане на безопасно движение на моторни превозни средства и пешеходци. Според чл. 6, ал. 1, т. 4 ППЗДвП стопанисващият пътя е длъжен да вземе своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и да осигури безопасно движение. Прието е, че като собственик на общинските пътища, ответникът е задължен да поддържа същите, поради което той е и пасивно легитимиран да отговаря по искове за вреди, причинени от препятствия на пътя, независимо дали същите се намират на платната за движение на ППС или на тези, предназначени за движение на пешеходци.От събраните по делото доказателства е установено, че на мястото на инцидента, е имало локва с голяма дълбочина, която не е била обезопасена или обозначена по някакъв начин, а и е известен факт, че това е един от подлезите в града, където винаги се събира много вода при дъжд.Неупражняването на надзор и липсата на действия по отводняване на мястото на инцидента, както и липсата на предупредителни знаци, указващи наличие на водно препятствие са станали причина на автомобила на ищеца да бъдат нанесени увреждания.Като не е изпълнил задълженията си за надзор и поддръжка на общинска улица в безопасно за движение състояние, ответникът е станал причина за настъпване на вредоносния резултат и е осъществил състава на безвиновната отговорност за непозволено увреждане.От приетата пред първата инстанция съдебно-автотехническа експертиза е установено, че при описания механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие е възможно да настъпят твърдените повреди в посочените вид и степен, което е вследствие навлязлата в двигателя вода.Вещите лица са оценили, че към датата на настъпване на събитието действителната пазарна стойност на вредите на процесния автомобил е 19 828.80лева.Обезщетението за причинени имуществени вреди е компенсаторно и представлява паричния еквивалент на увреденото имуществено право към момента на настъпване на вредоносния резултат от деликта като обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на имуществото, тоест стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да се придобие друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи.За определяне на размера на дължимото обезщетение е релевантна действителната пазарна стойност на вредите към датата на увреждането, поради което искът е уважен до пълно предявения размер за сумата над 1500 лв. до 19 828.80 лева.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос.По него е формирана задължителна практика на Върховния съд / ППВС № 4/23.01.1968 г. / относно тълкуването на чл. 51, ал. 1 ЗЗД .Приема се, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Дължимото се обезщетение за имуществени вреди е съизмеримо с размера на вредата към деня на настъпване на деликта/компенсаторно обезщетение/.Това означава, че е без значение стойността за която е придобита вещта, а каква е пазарната й стойност към момента на нейното унищожаване или повреждане.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по втория, поставен в изложението правен въпрос.При постановяване на обжалваното решение въззивният съд изцяло се е съобразил с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС при условията на ограничен въззив втората инстанция не е длъжна, а и не може да формира собствени фактически изводи по спора въз основа на самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, и може да променя фактическите изводи на първоинстанционния съд само в случай, че въззивната жалба или отговора обективират обосновано оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение или за допуснати процесуални нарушения във връзка с доказването (т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д.№ 1/13г. на ОСГТК, решение № 12 от 19.02.2015г. по гр.д.№ 2429/14г. на ІV г.о.). Доколкото подадената въззивна жалба и отговор не са съдържали каквото и да е оплакване относно обосноваността на възприетите от първата инстанция фактически изводи и законосъобразността на извършените от нея действия във връзка с доказателствата, въззивният съд не е могъл да формира различни изводи досежно фактите по спора.В съответствие с трайно установената практика на ВКС мотивите към обжалваното решение са изчерпателни и съдържат изводи за правните последици на установените в хода на производството факти и обстоятелства.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК само бланкетно.Това изключва възможността за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като очевидната неправилност следва да бъде надлежно обоснована.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

15