Определение № 1049 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 327/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Р. П. от [населено място] срещу разпореждане № 2 от 02.01.2025г. на Окръжен съд-Монтана постановено по гр.д. № 275/2024г., с което на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е върната подадената от него касационна жалба срещу решение № 285 от 15.11.2024г. по същото дело. Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че атакуваното разпореждане прегражда пътя му за справедливо решаване на делото от ВКС. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: С разпореждане № 402 от 19.12.2024г. по гр.д. № 275/2024г. Окръжен съд-Монтана е оставил без движение касационната жалба на В. Р. П. и му е дал указания и срок за привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 2 и ал. 3 ГПК, а именно да приложи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30лв., изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, препис от жалбата за другата страна, както и касационната жалба да се приподпише от адвокат с надлежно пълномощно. Препис от разпореждането е получен от назначения особен представител адв. О. Е. на 20.12.2024г. В срок е постъпила молба от 27.12.2024г. от адв. О. Е. с искане да бъде преназначен за служебен защитник по в.гр.д. № 275/2024г. за защита на В. Р. П. във връзка с разпореждане № 402 от 19.12.2024г. за отстраняване на нередовности по подадената касационна жалба. С определение № 811 от 30.12.2024г. въззивният съд е оставил без уважение молбата на адв. О. Е. за неговото преназначаване за оказване на правна помощ на В. Р. П. по в.гр.д. № 275/2024г. Приел е, че адв.О. Е. е назначен за оказване на правна помощ на ищеца В. Р. П. по гр.д. №85/2023г. на Монтански районен съд. Пред въззивната инстанция производството е инициирано по жалба подадена лично от В. П., а адв. Е. не е назначаван във въззивното производство нито за особен представител, нито за оказване на правна помощ на жалбоподателя, независимо че същият се е явил с него в съдебно заседание. Към дата 30.12.2024г. срокът за отстраняване на нередовностите по касационната жалба е изтекъл, поради което с оглед разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от ЗПрП съдът е счел, че не е оправдано предоставяне на правна помощ. Искането би било основателно, ако жалбоподателят е подал и молба за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите по жалбата. На 30.12.2024г. е постъпила молба лично от жалбоподателя, с която заявява, че на 23.12.2024г. е узнал от адв. Е. за разпореждането от 19.12.2024г. С молбата се иска освобождаване от държавна такса. На следващия ден е постъпила нова молба, в която жалбоподателят обяснява, че разбрал от адв. Е., че не може да приподпише жалбата, тъй като не е назначен за негов служебен адвокат. С обжалваното разпореждане № 2 от 02.01.2025г. съдът е върнал касационната жалба приемайки, че едноседмичният срок за отстраняване на нередовностите по касационната жалба е изтекъл на 30.12.2024г. и те не са отстранени. Посочил е, че дори жалбоподателят да бъде освободен от държавна такса, то другите нередовности не са отстранени. Видно от първоинстанционното производство, че с определение № 219 от 16.02.2023г. по гр.д. № 85/2023г. на Монтанския районен съд е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство на ищеца В. Р. П. и е назначен адв. О. Е. като особен представител. Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство всички съобщения са били връчвани на назначения процесуален представител. Видно от протокола от откритото съдебно заседание на 21.10.2024г. пред въззивния съд, че жалбоподателят В. Р. П. се е явил лично и с особения си представител адв. Е.; адв. Е. е заявил, че поддържа жалбата, представил е писмена защита. При тези данни настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че връщането на касационната жалба е извършено незаконосъобразно. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗПрП органът по чл. 25 от закона назначава определения адвокат за особен представител за всички фази и съдебни инстанции, освен ако има възражение за това /такова възражение в случая липсва/. Затова, предоставената от първата инстанция правна помощ има действие до приключване разглеждането на спора във всички инстанции или до настъпване на някое от визираните в закона основания за прекратяване на правната помощ - чл. 24а, чл. 24б ЗПрП и чл. 96 ГПК, за освобождаване на назначения адвокат - чл. 26, ал.6 ЗПрП или за лишаване от правна помощ - чл. 97 ГПК. Такива данни по делото не са налице. Ето защо, приетото в определението от 30.12.2024г., че адвокат Е. няма качеството на представител на ищеца по ЗПрП пред тази инстанция, е в нарушение на закона и е довело до ограничаване правото на защита на ищеца. Молбата на адв. Е. от 27.12.2024г. е постъпила в срока за отстраняване на нередовностите на касационната жалба и е подадена именно във връзка с изпълнение на дадените указания. С нея указанията не са изпълнени, но тя цели осигуряване изпълнението им чрез разрешаване на въпроса кой дължи това изпълнение. В тази ситуация следва да се приеме, че до разрешаване на въпроса дали адв. Е. има качеството на надлежно назначен представител по ЗПрП, включително за въззивното и касационно производство, който да може да приподпише касационната жалба и да я приведе в съответствие с останалите законови изисквания, срокът за отстраняване на нередовностите не тече - аргумент от чл. 259, ал.2 ГПК. Поради това към момента на постановяване на обжалвания акт срокът за отстраняване нередовностите на жалбата не е бил изтекъл. На основание изложеното обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба се явява незаконосъобразно. То следва да бъде отменено и делото върнато за Окръжен съд-Монтана, който да даде нов срок за отстраняване нередовностите на касационната жалба от назначения служебен адвокат. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.