Определение № 2723 от 04.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4308/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 221/14.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 232/2023 г. на Окръжен съд - Русе, като краен резултат "ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД е било осъдено да заплати на основание чл. 432 КЗ на Е. И. Б. сумата от 5 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 17.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът на Е. И. Б. е отхвърлен за разликата над 5 700 лв. до претендирана сума от 8 700 лв., обезщетение за неимуществени вреди. Подадена е касационна жалба от "ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД, чрез юрк. А. С., с която въззивното решение е обжалвано в уважената част за сумата над 2 700лв. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – нарушение по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението към касационната жалба касаторът е поставил следните въпроси във връзка с основаниeто по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК: 1/. "Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП? Сочи противоречие с ППВС № 4/1968 г., решение № 83/2009 г. по т. д. № 795/2008 г., ІІ т. о.; решение № 66/2012 г. по т. д. № 619/2011 г. ІІ т. о.; решение № 95/2012 г. по т. д. № 916/2011 г., І т. о.; решение № 179/2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. І т. о.; 2/. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях? Сочи противоречие с ППВС № 4/1968 г., решение № 93/23.06.2011 г. на ВКС, по т. д. 566/2010 г. на ІІ т. о., решение № 104/25.07.2014 г. на ВКС, по т. д. № 2998/2013 г. на І т. о., решение № 73/27.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3334/2013 г. на ІІ т. о., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ІІ т. о., решение № 101/03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г. на ІІ т. о., решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на І т. о., решение № 4/03.08.2015 г. по т. д. № 40/2014 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. /2008№ 795 г. на ІІ т. о., решение № 749/05.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о., решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г. и решение № 223/13.04.2017 г. по т. д. № 2273/2015 г., на ВКС, ІІ т. о. и 3/. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението? Според касатора поставените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторът счита още, че решението е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – Е. И. Б., е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Ищецът Е. И. Б. е предявил иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу "ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди първоначално от 23 700 лева, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 17.08.2021 г. По делото е било установено, че на 17.08.2021 г., по пътя Б.-С., е настъпил пътен инцидент между автомобил "Фолксваген К.", управляван от М. В. П., и движещия се в обратна посока автомобил „Тойота РАВ-4“, с водач Е. И. Б.. Прието е било, че ПТП е реализирано изцяло по вина на водача на автомобил "Фолксваген К." - М. В. П., навлязъл в лентата за насрещно движение, без да е била налице необходимост от изпреварване или заобикаляне, и поради това предната лява част на автомобила му "Фолксваген К." е ударила предната лява част на автомобила „Тойота“, управляван от ищеца. Вследствие на пътния инцидент е пострадал водачът на автомобил „Тойота“ – Е. И. Б.. По делото не е спорно, че гражданската отговорност на виновния водач на автомобил "Фолксваген К." е била застрахована при ответника "ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД, както и че ответното дружество е заплатило на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 300 лв. Районен съд – Бяла е уважил частично иска за обезщетение за неимуществени вреди и е осъдил „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД да заплати на Е. И. Б. сумата от 2 700 лева обезщетение за неимуществени вреди/ при общо определено обезщетение за сумата от 4 000лв/. Първоинстанционното решение е обжалвано частично само от ищеца – единствено по отношение на размера на обезщетението в отхвърлителната част над 2 700лв. до 8 700лв. и не са били спорни въпросите за механизма на процесното ПТП, наличието на увреждания на ищеца, застрахователното правоотношение и отговорността на застрахователя, както и неоснователността на възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ищеца. Въз основа на приложената по делото медицинска документация, заключението на съдебномедицинската експериза и показанията на разпитания свидетел, въззивният съд е приел, че Е. И. Б. е получил от ПТП следните травматични увреждания: оток на шията, оток и кръвонасяване на дясна вежда и над нея, кръвонасядания и оток в дясна гръдна област и областта на гръдната област и корема, кръвонасядане в поясно-кръстцовата област, разкъсно-контузна рана на лява предмишница, предкитка и пръстите на лявата ръка, кръвонасядане на дясна гривнена става, колекция от кръв пред колянното капаче на лява колянна става, кръвонасядане и охлузване на лява подбедрица, кръвонасядане на дясна колянна става. Въззивният съд е приел, че възстановителният период е продължил около две-три седмици и макар нараняванията да не са били тежки по характер, те са били многобройни. Въз основа на съдебномедицинската експертиза, съдът е приел, че ищецът не е получил мозъчно сътресение при инцидента, тъй като тази диагноза е била поставена три седмици след настъпване на ПТП. Прието е също, че липсва пряка причинно-следствена връзка между ПТП и дегенеративните заболявания на гръбначния стълб (остеохондроза и спондилоартроза) при ищеца, но съдът е отчел обстоятелството, че инцидентът е обострил симптомите на тези заболявания и е причинил главоболие и световъртеж на ишеца. Въззивният съд не е установил хоспитализацията на Е. И. Б. да е била във връзка с ПТП, а напротив – той е бил приет в болница за лечение на друстранна пневмония, причинена от вирус Ковид-19. Въззивният съд е обосновал извода си за търпените от ищеца неимуществени вреди и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетел. Прието е, че инцидентът се е отразил негативно и върху психиката на ищеца – той е изпитвал страх да шофира, чувствал е тревожност и затова се е наложило да потърси помощ от специалист – психиатър. За да определи размера на дължимото обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди, съдът е съобразил приложението на чл. 52 ЗЗД, разясненията дадени в ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС относно критериите, които следва да се преценят. Отчитайки икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, съдът е приел, че справедливото обезщетение е от 7 000 лв, приспаднал е извънсъдебно заплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от 1 300 лв и е уважил исковата претенция за сумата от 5 700 лв. В останалата част до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че претенцията е неоснователна и е потвърдил отхвърлителното решение. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав намира следното по касационната жалба на "ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД: По първия въпрос, който касаторът е поставил в изложението и в първата му част, която се отнася до начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които се вземат в предвид, включително и относно конкретната икономическа обстановка, същият е обуславящ, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително и цитираната в изложението. Разяснения за определянето на обезщетението за неимуществени вреди и за приложението на принципа за справедливост са дадени в ППВС № 4/1968 г. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определят, като се преценят редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, включително и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Именно такова разбиране е възприел и въззивният съд при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение. В практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК (напр. решение № 50066 от 6.07.2023 г. по т. д. № 1135/2022 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50111 от 15.05.2023 г. по т. д. № 1319/2021 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50148 от 28.02.2023 г. по т. д. № 925/2021 г. на ВКС, II т. о.), също трайно се приема, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд е длъжен да извърши цялостен анализ и оценка на всички установени по конкретното дело обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост, при отчитане на икономически условия в страната към момента на увреждането, включително и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Във втората му част въпросът относно съобразяване на доходите на пострадалия и финансовия принос в домакинството и респективно загубата на доходи след получените увреждания е относим по-скоро към въпроса за обезщетението на имуществените вреди и които не са предмет на настоящия спор. Вторият въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства по делото във връзка с определяне на справедливо обезщетение е намерил своето разрешение в трайната практика на ВКС, включително и цитирана от касатора, според която съдът при самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства следва да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правнорелевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, а също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд не се е отклонил от тези постановки – обсъдил е в мотивите на решението си в пълнота събраните писмени и гласни доказателства, заключението на приетата по делото медицинска експертиза, както и възраженията и доводите на страните, и въз основа на комплексната им оценка е обосновал справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Също така въззивният съд не е изброил само обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението по критерия за справедливост, както и кои са получените увреждания от ищеца, същите са преценени и анализирани в тяхното конкретно проявление. Третият поставен въпрос относно лимитите на застраховане и обществено-икономическите условия в страната и размера на обезщетението за неимуществени вреди е формулиран общо и не може да получи универсален отговор, доколкото определянето на размера на обезщетението зависи от много други фактори, посочени в ППВС № 4/68 г. Всички те се преценяват в тяхната съвкупност и спрямо особеностите на конкретния случай. Въззивният съд е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не е извън нормативно установените лимити на застрахователното покритие към 2021 г., когато е настъпило процесното ПТП. Съгласно постоянната практика на ВКС при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Поставените въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по тях е налице съдебна практика, която не се нуждае от промяна и осъвременяване. Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Налице е само бланкетно позоваване на тази разпоредба. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед на изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие за касационното производство, удостоверяващ плащането им и в размер на 700 лв. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,