Определение № 80 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Б. В. Л. от [населено място] против определение N 5470/27.11.2025г., постановено по адм. д. N 1067/2025г. по описа на Адм. съд- Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу против Наредба за финансово подпомагане на спортните клубове в община Панагюрище(Наредбата), приета с решение №217 от 14.05.2025г. на Общински съвет – Панагюрище. Частният жалбоподател твърди, че за него е налице правен интерес от оспорване на Наредбата, тъй като активно участва в спортния живот на общината и е отправял конкретни искания до Общинския съвет за финансиране на спортни дейности в селата, а оспорения подзаконов нормативен акт засяга интереса най-вече на хората, които стоят зад спортните клубове-членове, състезатели, родители, деца и жители на населените места, ползватели на спортната инфраструктура. Поддържа още, че правото му на оспорване е конституционно закрепено в чл.120 от Конституцията. По тези съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, моли същият да бъде отменен и делото да бъде върнато на Адм. съд- Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на акт по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът- Общински съвет Панагюрище не изразява становище. Върховният административен съд, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване е Наредба за финансово подпомагане на спортните клубове в община Панагюрище, приета с решение №217 от 14.05.2025г. на Общински съвет – Панагюрище на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 133, ал.4 от ЗФВС. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес и на осн.чл.159, т.4 от АПК я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Съдът е посочил, че Наредбата е подзаконов нормативен акт, като с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК правото да го оспорват е предоставено на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Оспореният подзаконов нормативен акт не е ориентиран към жителите на община Панагюрище, а към начина и средствата за финансово подпомагане на спортните клубове, които са общинска собственост и реда за отчитане на разходваните средства. Посочените от жалбоподателя възражения не са свързани с личната му сфера, а с начина на финансиране на спортните дейности и клубове и с разходването на публични средства от бюджета на община Панагюрище. Т.е. касаят засягане на интересите на други субекти - спортни клубове, регистрирани на територията на община Панагюрище. Спортните клубове чрез своите управителни органи могат да защитят интереса си в случай, че според тях той е нарушен – напр. като оспорят засягащите ги разпоредби от наредбата. По тези съображения, тричленен състав на Адм. съд- Пазарджик е приел, че за Б. Л. не е налице пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването, тъй като той не притежава законово регламентирано правомощие да извърши преценка вместо спортните клубове – адресати на процесната наредба - по въпроса дали с приетия подзаконов нормативен акт е налице накърняване на техните интереси. Определението е правилно. Мотивите на тричленния състав на Адм. съд- Пазарджик за недопустимост на оспорването на частния жалбоподател срещу Наредба за финансово подпомагане на спортните клубове в община Панагюрище, приета с решение №217 от 14.05.2025г. на Общински съвет – Панагюрище се споделят от касационната инстанция и настоящият съдебен акт препраща към тях съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Предмет на оспорване е общ административен акт, като съгласно чл. 179 АПК общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. Съгласно чл. 184 АПК за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове. Следователно, задължително условие за допустимост на оспорването е наличието на доказан пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147 АПК. Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита. Поражда се от засягане на законни интереси, субективни права или свободи. Правният интерес трябва да е личен, пряк и непосредствен, което означава че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани настъпващата или настъпилата щета от изпълнението на административния акт. Характерът на акта следва да се определи от качеството на издателя на акта и от последиците, които този акт поражда. Съгласно чл. 147 АПК, право да оспорват акта имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени или за които той поражда задължения. Частният жалбоподател не е адресат на акта и не е страна по правоотношенията, които възникват от него. Общинската политика в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност се осъществява чрез финансово подпомагане развитието на тази дейност и създаване на условия за практикуване на спорт и спортно-туристическа дейност и достъп до спортните обекти – общинска собственост по аргумент от разпоредбата на чл.6 от ЗФВС. Изпълнението на тези дейности може да се финансира със средства от общинския бюджет с цел подпомагане на спортни организации, спортни училища и туристически дружества, които имат седалище и дейност на територията на съответната община; юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, които организират и насърчават децата и младежите да се занимават с физическа активност, спорт и спортно-туристическа дейност; общините подпомагат приоритетно дейностите в областта на спортa за всички, вкл. и за хора с увреждания съгласно /чл. 133, ал. 1, 2 и 3 и чл. 123 от ЗФВС/. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбите на оспорената наредба по никакъв начин не засягат неблагоприятно правото на жалбоподателя да участва и организира спортни мероприятия, нито създава за него задължения, а дори напротив. В случай, че се възприеме позицията, че всеки всякога и за другите може да атакува актове на изпълнителната власт дори когато не само негови лични, а и ничии права не са нарушени или застрашени, то тогава правото на защита се отъждествява с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи. Задължителните указания в ТР № 2/12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г., следва да се съобразят във връзка със задължителното тълкуване в т. II на решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к.д. № 11/2006 г. Според мотивите на КС, легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична. В това отношение законодателят се е съобразил с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и не е предвидил actio popularis или възможността на всеки всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната власт, дори когато ничии права не са нарушени или потенциално застрашени. Наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за правото на оспорване и винаги следва да се преценява с оглед сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт и дали от тази гледна точка може да се приеме, че са засегнати лични права и законни интереси на оспорващия. При липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по оспорването, за съда не е налице процесуалната възможност за постановяване на решение по същество на жалбата в разглежданата част. По изложените мотиви, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,