Определение № 672 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2258/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ю. В. и Ф. А. В. срещу решение № 260017 от 12.10.2022 г. по в.гр.д.№ 155 от 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 208 от 19.06.2019 г. по гр.д.№ 366 от 2018 г. на Велинградския районен съд и вместо него е постановено ново решение за допускане на съдебна делба при равни квоти между А. Ю. В. и Ф. А. В. от една страна и М. Ю. В. и А. И. В. от друга на следните два имота: УПИ XI...... с площ от 298,55 кв.м. и УПИ X.-..... с площ от 298,55 кв.м. по подробния устройствен план на [населено място], общ.В.. За да постанови решението си, въззивният съд се е съобразил с указанията, дадени от ВКС, ГК, първо г.о. в решение № 124 от 15.02.2021 г. по гр.д.№ 4849 от 2019 г., при първото касационно разглеждане на делото, че тъй като в делбения имот са построени две жилищни сгради, индивидуална собственост на двете групи съделители, делбата на дворното място може да бъде допусната, само ако от него могат да се обособят два самостоятелни парцела за обслужване на всяка от жилищните сгради. В изпълнение на указанията на ВКС да се даде възможност на всяка от страните или сам да предприеме необходимите действия за изясняване на въпроса завършена ли е процедурата по чл.201 ЗУТ за разделяне на дворното място на два самостоятелни парцела с издаване на заповед за изменение на действащия план за регулация, при новото разглеждане на делото въззивният съд е приел представените от съделителите и изпратени от общината доказателства в тази връзка: решение № 184 от 27.05.2021 г. на Общински съвет- В., протокол № 3 от 27.04.2021 г. на Експертен съвет по устройство на територията в [община], заповед № 1308 от 18.08.2020 г. на кмета на [община] за одобряване проект за изменение на регулацията на УПИ ....., находящ се в [населено място], общ.В., заповед № 1379 от 02.09.2020 г. на кмета на [община] за оттегляне на заповедта от 18.08.2020 г., решение № 196 от 10.03.2021 г. по адм.д.№ 1069 от 2020 г. на Административен съд Пазарджик за отхвърляне на направеното от М. Ю. В. и А. И. В. оспорване на заповед № 1379 от 02.09.2020 г. на кмета на [община], решение № 179 от 30.06.2022 г. на Общински съвет- В. за одобрение проекта за изменение на регулацията на УПИ ....., находящ се в [населено място], общ.В.,чрез разделянето на този парцел на два самостоятелни парцела и тупик за достъп до един от тези парцели, извадка от одобрения план за изменение на регулацията, протокол № 8 от 07.07.2022 г. за обявяване на решение № 179 от 30.06.2022 г. и известие за доставяне от 04.07.2022 г. Въз основа на тези доказателства съдът е приел за безспорно установено, че процедурата по чл.201 ЗУТ за разделянето на процесното дворно място на два нови парцела /парцел XI-.... с площ от 298,55 кв.м. и парцел УПИ X.-..... с площ от 298,55 кв.м./ е приключила с влязлото в сила решение № 179 от 30.06.2022 г. на Общински съвет- В.. Поради това е приел, че искът за делба на двата новообразувани парцела със сгради в тях е допустим и следва да бъде уважен, като се допусне делба на двата парцела между двете групи съделители при равни квоти. По възраженията на съделителите А. В. и Ф. В., които касаят законността на административната процедура по одобряването на проекта за разделяне на дворното място на два парцела, въззивният съд е приел, че не следва да се произнася, тъй като тази процедура вече е приключила с влязло в сила решение на Общинския съвет, което е било разгласено съгласно изискванията на чл.22, ал.1 и ал.2 ЗМСМА и в законоустановения срок не е било обжалвано от никоя от заинтересованите страни, включително от А. В. и Ф. В.. Посочил е, че в производството по съдебна делба съдът не може да ревизира влезлия в сила административен акт, с който е осъществено реалното разделяне на делбения имот, поради което възраженията, свързани с нарушения на минимално необходимите отстояния на новопроектираната улица- тупик от съществуващите жилищни сгради не могат да бъдат обсъждани. В жалбата срещу това решение на Пазарджишкия окръжен съд се твърди, че то е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В писмен отговор от 22.05.2023 г. ответниците по жалбата М. Ю. В. и А. И. В. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /съделители по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното решение на 17.10.2022 г., а касационната жалба е подадена на 14.11.2022 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска. Касационното обжалване на решението обаче не следва да се допуска, поради следното: На първо място, не са налице посочените от касаторите основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като за тези основания касаторите не са поставили правен въпрос, по който да твърдят, че решението противоречи на практиката на ВКС или произнасянето по който би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Видно от жалбата и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към нея, в тях не е формулиран такъв правен въпрос. Касаторите излагат само доводи за неправилност на решението, без да формулират материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Такъв въпрос не е формулиран и след оставяне на касационната жалба без движение с разпореждането на Пазарджишкия окръжен съд от 16.11.2022 г. А съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако касаторът не е формулирал такъв правен въпрос, това е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване на решението. Независимо от горното, касационното обжалване не може да бъде допуснато на посочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като касаторите не са посочили задължителна практика на ВКС или ВС в тълкувателни решения и постановления или друга практика на ВКС, на която приетото в обжалваното решение да противоречи, нито са обосновали защо считат, че произнасянето на ВКС по относим към конкретното дело правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. На второ място, не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение: Това решение не е нито нищожно, нито недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2 предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗС, ЗУТ и ГПК в приложимите към спора редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение