Определение № 50 от 12.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 931/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3994 от 23.05.2012г. на [фирма], [населено място], чрез адвокат В. Ч., срещу въззивно решение № 180 от 03.04.2012 г. на Окръжен съд – Враца, постановено по гр.д. № 163/2012 г. С посоченото решение е потвърдено решение № 2 от 03.01.2012 г. на Районен съд - Мездра, постановено по гр.д. № 247/2010г., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на общи части, преустроени като самостоятелни обекти, на масивна четириетажна производствена сграда, находяща се в УПИ IX, пл. № 1414 в кв. 68 по плана на [населено място]. В писмен отговор ответниците по касационната жалба [фирма], [фирма] и Т. М. К. изразяват становище. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. С молба с вх. № 1398/07.06.2010г. (л. 81 и л. 82 от първоинстанционното дело) ищецът, сега касатор, сочи цена на иска по чл. 108 ЗС за претендираните недвижими имоти в размер общо на 4 267,90 лева, който размер съответства на представеното удостоверение за данъчна оценка (л. 30 от първоинстанционното дело). Предвид изложеното, цената на иска е под законоустановения минимум, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК и подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Освен това при обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационно обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цената на отделните искове. С оглед на изложеното касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответниците по касационната жалба [фирма], [фирма] и Т. М. К. направените разноски за касационното производство в размер на 600 /шестстотин/ лева за всеки един от тях. По отношение на ТПК „Д. П.” производството по делото е прекратено с протоколно определение от 18.02.2011г. по гр. д. 247/2010г. на РС – Мездра и понастоящем той не се явява страна по делото, поради което не следва да му се присъждат разноски на основание чл. 78 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.