Определение № 3999 от 11.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2220/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 260152/23.01.2023 г. по в.гр. д. № 15753/2018 г. на ГС София, с което искове по чл.286, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал.1 ЗАдв и чл. 86 ЗЗД са уважени. Жалбоподателят - „В – Трейд Къмпани“ ООД, чрез процесуалния си представител чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като излага и съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон. Ответникът в касационното производство – С. Х. П., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С въззивното решение, като е отменено първоинстанционното решение, са уважени искове по чл.286, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал.1 ЗАдв и чл. 86 ЗЗД предявени от С. Х. П. срещу „В – Трейд Къмпани“ ООД. Въззивният съд е приел за установено, че между ищеца и ответника е възникнало и съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за поръчка с особености, произтичащи от спецификата на предоставяните адвокатски услуги, по който ищецът е имал качеството довереник, а ответникът- качеството доверител. Установено е, че на 19.06.2015 г., между ищеца и ответника е възникнало едно основно задължение - да заплати адвокатско възнаграждение на довереника за осъщественото по арбитражно дело № 194/2015 г. на АС при БТПП процесуално представителство. Констатирано е, че в пълномощното се съдържа и изявление - с характер на разписка, за това че договореното възнаграждение от 5 904,86 лв. е заплатено в брой при подписване на пълномощното. Установено е, че ищецът е извършил процесуалното представителство по арбитражно дело № 194/2015 г. на АС при БТПП. Съдът е посочил, че договорът за правна помощ е вид договор за поръчка, който по принцип е едностранен, но когато е сключен с поемане на задължение от насрещната страна да заплати възнаграждение, той е двустранен. Посочено е, че съгласно установената по приложението на чл.286 ЗЗД и чл.36, ал.3 ЗАдв съдебна практика /решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр.д.№ 3762/ 2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 224/ 11.07.2011 г. по гр.д.№ 371/ 2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 127/ 27.04.2016 г. по гр.д.№ 5964/ 2015 г. на ВКС, IV ГО;решение № 186/ 19.06.2013 г. по гр.д.№ 927/ 2012 г. на ВКС, IV ГО; решение № 409/ 02.12.2014 г. по гр.д.№ 2667/ 2013 г. на ВКС, IV ГО, и др./ общото правило на чл.286 ЗЗД, че възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, когато е уговорено не важи относно възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, което се дължи винаги и за всяка инстанция, на основание чл.36, ал.1 ЗАдв. Установява се въз основа на представените писмени доказателства, че между ищеца С. П. и дружеството - жалбоподател е възникнало и съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за поръчка с особености, произтичащи от спецификата на предоставяните адвокатски услуги /чл.36 ЗА/, по който ищецът е имал качеството довереник, а ответникът- качеството доверител. По така сключения договор, обективиран в небланково адвокатско пълномощно от 19.06.2015 г., за дружеството е възникнало едно основно задължение - да заплати адвокатско възнаграждение на довереника за осъщественото по арбитражно дело № 194/ 2015 г. на АС при БТПП процесуално представителство. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал, че процесното адвокатско възнаграждение действително е било заплатено от него на ищеца, негов процесуален представител в арбитражното производство. Прието е, че в случая е налице неизпълнено договорно задължение на ответника към ищеца за плащането на дължим за воденето на арбитражно дело № 194/2015 г. на АС при БТПП адвокатски хонорар. Прието е, че следва да бъде удостоверено с надлежни доказателства, каквито са доказателствата за внасянето му по банкова сметка или за заплащане в брой, което следва да е съпроводено със съответните счетоводни записвания. Въззивният съд, кредитирайки заключението на вещото лице по назначената от него съдебно – счетоводна експертиза, е приел, че в случая е установено, че счетоводни записвания за плащане на процесния адвокатски хонорар в ответното дружество липсват /няма начислена сума, няма изплатена сума, няма издаден първичен счетоводен документ, вкл. РКО, удостоверяващ плащане на процесната сума на адв. П./. Съдът е съобразил и направеното в съдебно заседание изявление от управителя на дружеството, опровергаващо верността на разписката, тъй като последният е заявил, че е платил посочената в него сума за своя сметка, което обосновало извод за дължимост и изискуемост на претендираното от ищеца адв. П. адвокатско възнаграждение от дружеството. Прието е, че е налице неизпълнено договорно задължение на ответника към ищеца за плащането на дължимо за воденето на арбитражно дело № 194/ 2015 г. на АС при БТПП адвокатско възнаграждение, поради което съдът е уважил предявения иск по чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1 ЗАдв като основателен. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят „В – Трейд Къмпани“ ООД,чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане въпросите от значение за спора: задължен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже, кои от тях възприема и кои не, ако са налице писмено доказателства за заплащане на сума в брой, но липсват счетоводни записвания в счетоводството на правния субект, направил плащането, следва ли да се приеме, че плащане не е извършено, както и каква е доказателствената сила на счетоводните записи, при положение, че има документ удостоверяващ извършеното плащане и на този документ законът е придал силата на разписка?. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. Въпросите са относими към задължението на въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, както и да прецени какво е доказателственото значение на записванията в счетоводните в зависимост от вида на твърдения факт. В практиката на ВКС, включително и в решение № 62 от 25.06.2009 г. по т.д. № 546/2008 г., второ т.о. и решение № 8 от 22.02.2011 г. по т.д. № 546/2008 г., първо т.о., а също и в решение № 218 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 775/2010 г., трето г.о., решение № 187 от 24.01.2013 г. по търг. д. № 436/2012 г., второ т.о. и др. е дадено тълкуване, че вписванията в счетоводните /търговските/ книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл.182 ГПК, респ. чл.55 ТЗ. Приема се, че когато клаузите на сключената сделка са неясни или двусмислени, налагащи по необходимост да бъде издирена истинската обща воля на съконтрахентите, решаващият съд следва да приложи общото тълкувателно правило на чл.20ЗЗД, но като допълващ фактор трябва да отчете и съпостави и обкръжаващите сключването на договора факти, в които съществуващите трайни търговски отношения, между страните и обикновените човешки презумпции се включват. Приема се, че вписванията в счетоводните книги следва да бъдат ценени с оглед всички доказателства по делото –в т.ч. с представени по делото първични счетоводни документи, заключения на икономически експертизи, вкл. и по въпроса за редовността на воденето на счетоводните книги. В настоящия случай не е налице отклонение от посочената практика. Не налице и неправилна практика, която следва да бъде преодоляна като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.ц280, ал.1,т.3 ГПК. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидна неправилност е налице когато обжалваният съдебен акт страда в особено тежка степен на неправилност в една от трите й форми, която може да се установи от решението без да се извършва същинския касационен контрол на акта по същество. Касае се за случаи на противоречие или неправилно приложение на императивна правна норма, не спазване на процесуалните правила в ГПК за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. На основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.80 ГПК на ответника по жалба не следва да се присъждат разноски за процесуално представителство пред ВКС, тъй като в отговора към касационната жалба нито с допълнителна молба е направено искане за това. Предвид изложените съображения, съдът