Определение № 348 от 10.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 296/2012 г.
ВКСII търговско отделение10.12.2013 г.
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. № 296/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] касационна жалба срещу решение № 5811 от 07.11.2011 год. по гр.д. № 8467/2011 год. на Софийски градски съд, ІV-„г” въззивен състав и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 296/2012 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, второ отделение. ОСВОБОЖДАВА внесената от касатора – [фирма] държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 430 лева, която да се преведе по сметка на вносителя. Да се уведоми касатора да посочи сметка, по която да се възстанови недължимо внесената държавна такса. Определението в неговата прекратителна част подлежи на обжалване с частна жалба, пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчване на преписи от определението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
По образуваното тълк.дело № 1/2013 г. е постановено Тълкувателно решение, обявено на 09.12.2013 г., поради което са налице предпоставките за възобновяване на производството по т.д. № 296/2012 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, второ отделение. С оглед приетото от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд разрешение по посочения въпрос, което е задължително за съдилищата/ чл.130, ал.2 от ЗСВ/, а именно, че въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5 000 лв. по граждански дела, респективно под 10 000 лева по търговски дела, не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл.280, ал.2 ГПК, настоящото производство следва да се прекрати като процесуално недопустимо. Предмет на касационно обжалване е въззивно решение на Софийски градски съд, с което след обезсилване на решението на Софийски районен съд, 51 състав по гр.д. № 15 500/2010 г. е прекратено производството по исковете на [фирма] срещу [фирма]/н/, [населено място], с правно основание чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД за следните суми: 9 504 лв.- неустойка по т.9.1 от договор за наем от 23.04.2008 г.; 9 498 лв. – неустойка по т.9.4 от същия договор и 586 лв. – неустойка по т.9.6 от договора и с правна квалификация чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД за сумата 319.84 лева. Касае се за обективно кумулативно съединени искове, като цената на всеки един от тях не надхвърля законодателно определения праг на необжалваемост с касационна жалба, съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Делото следва да се определи като търговско, с оглед: предмета на дейност на търговеца - ищец/ сега касатор/, предмета на наемния договор, на който са основани претендираните вземания – обособена търговска площ в търговски обект „Централни хали” – [населено място] и определеното от страните по договора предназначение на наетия обект - за ползване като магазин за продажба на прясно изпечени тестени изделия и безалкохолни напитки. Предвид констатираната недопустимост на касационното производство, внесената от касатора държавна такса в размер на 430 лв. за разглеждане по същество на касационната жалба, е недължима и подлежи на връщане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение