Определение № 2101 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. против решение № 214 от 19.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 274/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което след отмяна на решение № 6100 от 17.10.2017 г. по гр. д. № 806/2015 г. по описа на Районен съд [населено място] е отхвърлен предявеният от И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. за признаване за установено, по отношение на ответниците Ф. В. О., Н. М. Н. и С. Ю. О., че ищците са собственици на реална част от 644 кв. м. от имот с идентификатор 03504.238.7 по КККР на [населено място] на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, в периода от 1998 г. до предявяване на исковата молба, като неоснователно и е отхвърлено искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба Ф. В. О. и Н. М. Н. с подадения отговор на жалбата, изразяват становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на направените разноски за касационното производство. Ответницата по касационната жалба С. Ю. О., чрез назначения й особен представител адв. М. П., поддържа, че касационната жалба е неоснователна, че не са налице основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване. Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът И. Р. е завладял недвижим имот, част от който е и спорният, като е имал уговорка с наследниците на И. М. Г. да му продадат имота, след като се снабдят с решение за възстановяване правото на собственост. С решение № 1064Р от 15.02.1999 г. на ПК – [населено място] на наследниците на И. М. Г. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на имот № .... по картата на землището, представляващ нива от 10337 дка, м. "Гарата". С нотариален акт № ....., дело № 157 от 21.07.2015 г. наследниците на И. Г. са продали на ищците М. И. Р. и А. И. Р. имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място] с площ от 10 056 кв. м. Въз основа заключенията на основната и допълнителната съдебно – техническа експертиза, съдът е приел за установено, че имотът, възстановен на наследниците на И. Г., е идентичен с част от ПИ с идентификатор ..... по КККР с площ от 9 693 кв. м. и с част от ПИ ..... по КККР за площ от 644 кв. м. Имотът, който е заграден от ищците е с площ от 5 828 кв. м., от които 5 208 кв. м. са част от ПИ 03504.238.8, а 620 кв. м. са част от ПИ с идентификатор ..... Отделно от тази част ищците по делото ползват части от имот ..... за достъп до заградената част от имота /обособени входове за МПС и хора/. С нотариален акт № ...., том ІІ, дело № 240 от 03.07.2015 г. М. А. О. и Ф. В. О. са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място]. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения установителен иск за собственост на основание давностно владение на 644 кв. м., представляващи реална част от имот с идентификатор ..... Придобивният способ давностно владение е обоснован с изтичането на период от повече от 10 години, считано от 1998 г. до предявяване на исковата молба, през който период И. Р. е упражнявал фактическа власт, а от 21.07.2015 г. начало на такава са поставили и останалите двама ищци, които на същата дата са придобили чрез покупко – продажба имот с идентификатор ..... Съдът е поизложил мотиви, че е установено, че много повече от 10 години И. Р. в границите на оградения от него имот е ползвал имота - поставил е банциг под изграден от него навес, обработвал е дървен материал,събирал е плодовете на засадените от него плодни дръвчета, а също така е събирал сено. Описаните действия на първия ищец представляват обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт, който е идентичен с този при държането. За да доведе фактическата власт до придобиване на имота, трябва упражняващият тази власт да докаже намерението си да свои вещта. В случая не е доказано от И. Р., че е демонстрирал на ответниците, че държи реалната част от имот с идентификатор .... с намерение да стане негова собственост. За своенето няма значение, че ответниците на са спорили за тази реална част, а има значение и се зачита като волеизявление за своене активното поведение на ищеца. Това означава, че следва да е заявил на ответниците, че заградената от него реална част от техния имот, той държи като своя, още повече, че чрез свидетели ответниците са установили, че са знаели, че той ползва целия имот под наем от наследници на Г..Съдът е приел за неоснователни доводите на другите двама ищци, че към установената фактическа власт от баща им са присъединили своя такава след 21.07.2015 г., тъй като И. Р. не е праводател на втория и третия ищец. Той самостоятелно се позовава на последиците от придобивната давност, поради което синовете му не могат да ползват изтекла в негова полза давност, за да искат настъпване на правни последици за себе, преди да са станали негови наследници. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от касаторите правен въпрос, отнасящ се до приложението на чл. 69 ЗС - дали е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС в хипотеза като настоящата, касаеща придобиване по давност на реална част от недвижим имот. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и с посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение