Определение № 515 от 04.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2930/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, със съдебен адрес [населено място], чрез процесуалните представители адвокат Б. Д. и адвокат М. Б., срещу въззивно решение № 475 от 23.01.2025 г. по в.гр.д. № 6921/2024 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 5347/26.03.2024 г. по гр.д. № 47747/2022 г. на Софийския районен съд, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е върната искова молба на Г. С. А.-В. срещу ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяната на заповед № 45/03.08.2022 г. на Генералния директор и възстановяването ѝ на длъжността „Заместник генерален директор/Администрация и международна дейност“, и е обезсилено решение № 786 от 15.01.2024 г. по гр.д. № 47747/2022 г., с което са отхвърлени исковете на Г. С. А.-В. за отмяната на акт за прекратяване № 22000041/03.08.2022 г. на Генералния директор, както и за възстановяването ѝ на длъжността „ръководител отдел в транспорта/Международна дейност“, като е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В касационната жалба е изразено становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Г. С. А.-В., [населено място], чрез адвокат С. Л.-Н., с който оспорва твърденията на касатора за наличие на основания за допускане на касационното обжалване, а по същество и основателността на депозираната жалба. Претендира се и присъждане на деловодни разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, анекс от 22.07.2025 г. към договор за правна защита и съдействие, фактура № 2000002447 от 21.07.2025 г. и извлечение от банкова сметка.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Въззивният съд е приел, че са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. От представените доказателства е установено, че ищцата въз основа на сключения трудов договор № 19000394/31.01.2019 г. първоначално е заемала длъжността „ръководител отдел в транспорта/Международна дейност“ в ДП НКЖИ Централно управление, отдел Международна дейност. Впоследствие с допълнително споразумение № 22000463/09.05.2022 г. на основание чл. 119 КТ вр. чл. 259, ал. 1 КТ страните по делото са постигнали съгласие, същата да изпълнява трудовите задължения на длъжността „зам. генерален директор/Администрация и международна дейност“ до назначаване на титуляр след провеждане на конкурс, като след края на заместването продължи да изпълнява трудовите си задължения по основната длъжност. Съдът е констатирал, че със заповед № 45/03.08.2022 г. на основание чл. 23, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ и решение на УС на ДП НКЖИ по протокол № 23-08/22 от 02.08.2022 г., считано от датата на връчване е прекратено действието на допълнителното споразумение на ищцата, поради което тя следва да продължи да изпълнява трудовите си задължения по основен трудов договор за длъжността „ръководител отдел в транспорта/Международна дейност“ в ЦУ на ДП НКЖИ. С акт за прекратяване на трудов договор № 22000041/03.08.2022 г., връчен на служителката на същата дата, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 04.08.2022 г., е прекратено трудовото ѝ правоотношение и на длъжност „ръководител отдел в транспорта/Международна дейност“. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел за неправилен изводът на първата инстанция, че за ищцата не съществува правен интерес от обжалването на заповедта за прекратяването на действието на допълнителното споразумение, тъй като искането ѝ е за възстановяване не на длъжността заеманата въз основа на него, а на тази по основното трудовото правоотношение. Съдът е приел, че във връзка със сключеното допълнително споразумение е налице хипотезата на чл. 259, ал. 1 вр. ал. 3 КТ, тъй като страните са постигнали писмено съгласие служителят да изпълнява длъжност по силата на вътрешно съвместителство, а не на изменение на трудовия договор в частта относно заеманата длъжност. Предвид това е направил извод, че със заповед № 45/03.08.2022 г. на практика работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищцата от длъжността по заместване, поради което за нея съществува правен интерес от предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ по отношение на заеманата въз основа на ДС № 22000463/09.05.2022 г. длъжност. От решението по посочените искове и от това дали ищцата ще бъде възстановена на длъжността по заместване зависи изхода на спора по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ по исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на длъжността по основното трудово правоотношение, тъй като при отмяна на заповедта за прекратяване на длъжността по заместване не би се сбъднало условието за връщане на ищцата на длъжността по основното трудово правоотношение, което е от значение за преценка на наличието или липсата на предмет на акт за прекратяване № 22000041/03.08.2022 г. В заключение поради връзката на обусловеност между исковете за двете правоотношения, респ. длъжности, съдът е отменил допълнителното решение на първата инстанция, с което е върната исковата молба по отношение на исковете, касаещи заеманата по заместване длъжност от ищцата, с указания за разглеждането им по същество, а в останалата част, с която са разгледани по същество исковете във връзка с основното трудовото правоотношение на ищцата, е обезсилил решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Допустимо ли е в едно съдебно производство да се разглеждат искове, с които се иска възстановяването на служителя едновременно на две длъжности при един и същ работодател?“.

2. „Когато на дадена длъжност няма назначен титуляр, споразумението със служител в предприятието да я изпълнява до назначаването на такъв по съществото си представлява ли заместване по смисъла на чл. 259 КТ, сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ или е изменение на елемент от трудовото правоотношение?“.

3. „Прекратяването на допълнително споразумение, в което работодател и служител са договорили временното изпълняване на определена длъжност извън основното трудово правоотношение, представлява ли прекратяване на изменение на трудовото правоотношение или изменение на елемент на трудовото правоотношение?“.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, както и конкретна аргументация по наведените основания за допускане на касационното обжалване. В т. 4 на същото ТР е прието, че правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена.

С оглед посоченото въпросите не обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като са неотносими към решаващите изводи на съда. За да отмени първоинстанционното решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, във връзка с оспорването на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата по заместване, възникнало въз основа на допълнително споразумение № 22000463/09.05.2022 г., и да обезсили основното решение във връзка с оспорването на уволнението от длъжността по основното трудово правоотношение, съдът е приел, че произнасянето по първото искане във връзка с заеманата по заместване длъжност обуславя възможността на съда да се произнесе по второто искане по отношение на основната длъжност „ръководител отдел в транспорта/Международна дейност“. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът не е приел за допустимо произнасянето в едно производство по възстановяването на ищцата едновременно на две длъжности при един и същ работодател, а напротив – посочил е последователността, в която следва да бъдат разгледани предявените искове, предвид взаимната им обусловеност. Вторият и третият въпрос са неотносими, доколкото предвид връщането на исковата молба на ищцата по отношение на исковете по оспорването на заповед № 45/03.08.2022 г. то съдът изобщо не ги е разглеждал по същество и именно с такива указания делото е върнато за ново разглеждане на първата инстанция. В тази връзка поставените въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция.

Допълнително следва да се посочи, че не е наведена и конкретна аргументация във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – нито е посочена противоречива, грешна или остаряла съдебна практика, нуждаеща се от изоставяне, коригиране или осъвременяване, нито конкретни правни норми, за които се поддържа, че са неясни или непълни, поради което съдът не следва да проверява за наличието му.

Предвид изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 990 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България те трябва да се превалутират в евро, като се присъдят 506.18 евро.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.