Определение № 4138 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2871/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 11196/09.06.2025 г., подадена от И. М. С., допълнена с жалба вх. № 13826/14.07.2025 г., подадена от назначения по реда на чл. 95 ГПК служебен адвокат Г. П., против разпореждане № 1698 от 15.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 11/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е върната, като нередовна, „въззивна жалба“ вх. № 50209/03.02.2025 г. (по описа на Върховен касационен съд), подадена от И. М. С.. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на разпореждането и иска отмяната му. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е констатирал, че с разпореждане № 590 от 13.02.2025 г. съдът оставя без движение „въззивна жалба“ вх. № 50209/03.02.2025 г., с указания до жалбоподателя: 1. да заяви дали жалбата е насочена против определение № 110 от 15.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 11/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас; 2. ако жалбата е насочена против това определение – да представи по делото жалба, приподписана от адвокат с нарочно за целта пълномощно, което да представи по делото, както и да представи по делото изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК с препис за ответната страна. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 20.02.2025 г. На 12.02.2025 г. жалбоподателят е направил искане да му бъде предоставена правна помощ. На 21.02.2025 г. жалбоподателят е подал писмен отговор, в който посочва, че жалбата е насочена против Д. Г. Й. от [населено място] (посочения, като ответник по делото) и отбелязва, че няма адвокат, който да изпълни указанията. С определение № 752 от 17.03.2025 г. съдът е предоставил правна помощ на И. М. С., като с последващо определение № 856 от 24.03.2025 г. за служебен защитник е назначил адвокат Д. К. от БАК. Препис от определение № 856 от 24.03.2025 г. е връчен на адвокат К. на 03.04.2025 г. Препис от разпореждане № 590 от 13.02.2025 г. е връчен на адвоката на 28.04.2025 г., но не е последвало изпълнение на указанията. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК, редовността на подадена частна жалба се проверява от администриращия съд, който е длъжен, в случай на констатирани нередовности, да даде указания за отстраняването им. Подадената от И. М. С. частна касационна жалба, наименована „въззивна жалба“ вх. № 50209/03.02.2025 г., е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ГПК – не съдържа означение на обжалваното определение; не е приподписана от адвокат и към нея не е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК. Администриращият съд е изпълнил задълженията си да укаже, както на жалбоподателя, така и на назначеният му по реда на Закона за правната помощ представител да отстранят нередовностите в едноседмичен срок, като изрично са указани последиците от неизпълнение на указанията. Указанията не са изпълнени и към настоящия момент. Това е основание за връщане на жалбата по смисъла на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Върховен касационен съд не приема доводите, изложени в жалбата, че така констатираните по делото обстоятелства – че жалбоподателят изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие „Д.“ към Затвора - [населено място] и бездействие на адвоката, осъществяващ безплатна адвокатска защита, обуславят друго процесуално действие, освен връщане на частната касационна жалба. По изложените мотиви, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение