Определение № 1809 от 01.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2047/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

М. К. В. лично и като правоприемник на Т. И. В. и И. Т. И. /в качеството ѝ на правоприемник на Т. И. В./ обжалват решение № 10003 от 26.01.2023 г. по в. гр. д. № 6095/2019 г. на Апелативен съд - София, ГО, 7 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 6132/16.08.2019 г. по гр.д. 11 787/17 г., СГС, I-10 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу ЗК „Лев инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените на М. В. и Т. В. (починал в хода на процеса, чийто правоприемници в процеса са М. В. и И. И.) обезщетения за неимуществени вреди от по 130 000 лв до пълния предявен размер от по 250 000 лв, респ. М. В. в лично качество за разликата над 130 000 лв до 250 000 лв, М. В. и И. И. за разликата над 43 333,33 лв до 83333,33 лв, причинени им от смъртта на починалия в пътно-транспортно произшествие на 25.06.2016 г. на път II-19, в района на километър 549+900.

Излагат съображения за нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, конкретно на нормата на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснена в ППВС 4/68 г и трайната практика на ВКС. Конкретно сочи, че не е обсъдена продължителността на периода, през който ищците търпят болки и страдание, вследствие на което единият е починал в хода на процеса, икономическите условия в страната към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие, всички отношения между пострадалия и неговите родители, установеното негативно отражение върху здравето на ищците на преживяванията. Освен това излагат съображения за необоснованост на въззивното решение в обжалваната част, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК, като съдът не бил възприел правилно релевантните за определяне на обезщетението за неимуществени вреди факти.

Анализират подробно доказателствата. Молят да се отмени решението в обжалваната част. Претендират разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочат следните правни въпроси, които съставляват основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1. Дължи ли въззивният съд оценка на принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, при конкретно направени оплаквания във въззивната жалба за допуснато нарушение на материалния закон от първоинстаннционния съд?

2. С позоваването на съществуващите в страната икономически условия към датата на настъпването на ПТП, единствено чрез препратка към съдебна практика по сходни казуси на разглеждания, без изрично обосноваване от въззивния съд по конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, нарушава ли се критерият „справедливост “ въведен в чл.52 от ЗЗД?

3. Формалното позоваване от въззивния съд на т. II на ППВС № 4/1968 г., изводите му за справедливост чрез лимитивното им изброяване, без извършване на индивидуална оценка по конкретните факти и обстоятелства, води ли до нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, и до неправилност на съдебното решение, което е обосновано само на аналогични казуси?

4. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?

Твърдят противоречие на постановеното въззивно решение с: решение № 154 от 18.08.2022 г. по гр.д. № 2893/2021 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 57 от 30.05.2022 г. по гр.д. № 2372/2021 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 79 от 04.08.2022 г. по т.д. № 967/2021 г. на ВКС, I т.о.; решение № 64 от 08.08.2022 г. по т.д. № 645/2021 г. на ВКС, II т.о.; решение № 60 от 08.08.2022 г. по т.д. № 616/2021 г. на ВКС, II т.о.; решение № 88 от 09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 114 от 03.11.2014 г. по т.д. № 1053/2012 г. на ВКС; решение № 302 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 51 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 465/2011 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 163 от 12.11.2014 г. по т.д. № 3450/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о.

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирани да обжалват решението лица, срещу акт, подлежащ на обжалване.

С решението на въззивния съд е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта, с която са отхвърлени исковете на М. К. В., лично и като наследник на Т. И. В. и на И. Т. И. в качеството й на наследник на Т. И. В.. В частта, с която са отхвърлени исковете им над присъдените суми за М. В. от 130 000 лв до 250 000 лв, и от 43 333,33 лв до 83 333 лв, в качеството й на наследник на починалия в хода на процеса Т. В. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Г. Т. В. в посоченото пътно-транспортно произшествие на 25.05.2016 г. и в частта, с която е отхвърлен иска на И. И. за разликата над определените в качеството й на наследник на Т. В., с оглед наследствената й част в сумата от 130 000 лв, 43 333 лв до напълно предявения иск от 83 333 лв, част от предявеното от Т. В. обезщетение за неимуществени вреди от 250 000 лв.

Въззивният съд е бил сезиран с въззивни жалби от ищците, майка и баща (бащата, починал в хода на процеса и наследен от неговите съпруга, дъщеря и наследници на починалия син) и от ответниците, застрахователи ЗК „Лев инс“ АД и „ОЗК – Застраховане“ АД. За да потвърди частичното отхвърляне на исковете спрямо материалноправно легитимирания ответник, ЗК „Лев инс“ АД за разликата над определените обезщетения на двамата родители от по 130 000 лв, респ. за единия, наследниците, въззивният съд е приел начина на извършване на противоправното деяние, конкретните причини, довели до настъпване на пътно-транспортно произшествие от противоправното действие на водача на лек автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗК „Лев инс“. Конкретно е приел, че е настъпило пътно-транспортно произшествие, както е установено с влязла в сила присъда, като на основание чл. 300 от ГПК е приел, противоправността на извършеното деяние и вината, именно, че водачът на лекия автомобил Н. К. Н. е нарушил чл. 20, ал. 2 изр. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Т. В.. Въззивният съд е приел за установени обстоятелството, че Н. К. Н. е извършил противоправно и виновно деяние, с което е причинил смъртта на Г. Т. В., като е установил, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат на действията на водача на л.а. БМВ, Н., който се е движел с около 80 км/ч, като се е ударил в автомобилен влекач МАН, с прикачено полуремарке. Когато товарният автомобил е приближил разклона за асфалтовата база, водачът му бил предприел намаляване на скоростта и предприел ляв завой за навлизане в асфалтовата база. Водачът на лекия автомобил БМВ бил отклонил автомобила вляво, като бил навлязъл частично в лентата за насрещно движение, след което рязко завил надясно, като бил се върнал в дясната пътна лента. Вследствие на по-високата си скорост, лекият автомобил стигнал товарния и ударил с предната си част челно задната част на полуремаркето, като при удара е починал Г. Т. В.. С оглед изслушаната медицинска експертиза е прието, че причина за смъртта на Г. В. е разкъсана аортна дъга, като смъртта била неизбежна и настъпила почти мигновено след удара.

Прието е, че гражданската отговорност на водача, управлявал лек автомобил „БМВ“ рег. № [рег.номер на МПС], е била застрахована при ответника ЗК „Лев инс“ АД, като с оглед установените противоправни действия на водача на този лек автомобил, е посочено, че на основание договора за гражданска отговорност на автомобилистите, този застраховател отговаря спрямо пострадалите лица за заплащане на обезщетение за причинените им в резултат на посоченото пътно-транспортно произшествие вреди.

Прието е, че М. В. и Т. В. били родители на Г. В.. Т. В. е починал в хода на процеса и като негови правоприемници в процеса, продължили производството по делото са конституирани М. В., съпруга и И. И., дъщеря, сестра на починалия.

С оглед свидетелските показания по делото е установено, че приживе на загиналия при пътно-транспортното произшествие, той и родителите, претендиращи обезщетения за неимуществени вреди от неговата смърт, са живели заедно в едно домакинство, отношенията им били хармонични, безконфликти, свързани с взаимна обич и уважение. М. и Т. Вълканови разчитали на сина си за всичко, включително за лечението на заболяванията, от които страдат, синът им осигурявал лечението им, придружавал ги до болниците, грижел се за всичко в ежедневието им. Бащата Т. е страдал 12 години от онкологично заболяване, като синът се е грижил за неговото лечение приживе. След смъртта на Г., Т. бил починал от онкологично заболяване, с което се борел последните 12 години. М. В. и синът й имали тясна, приятелска връзка. Прието е, че със смъртта на сина, родителите са загубили важна опора в живота. Той се е грижил за родителите си, изключително ги обгрижвал като осигурявал и материално, и морално благополучието на родителите си.

Въззивният съд е приел, младата възраст на починалия, 37 години, както и възрастта на родителите 64 г. Също така изключително близката родствена връзка между претендиращите обезщетение родители и синът им, както и конкретните близки, приятелски отношения, основани на съвместно съжителство, доверие, близост. Обстоятелството, че ищците са изгубили опора в живота, подкрепа в болест и обичайни житейски ситуации. Установено е, че двамата родители психически трудно са понесли загубата на сина си, трудно са възприели, че не е между живите. Оценено е, че са на възраст, болни и са загубили опора в живота. Преценено е, че и Т. е починал в хода на процеса, вследствие на заболяването си, въпреки че преди смъртта на сина си се е лекувал 12 години. Обобщено е, че с оглед социално-икономическите условия в страната към произшествието, както и конкретните установени факти е справедливо да се определи размер на обезщетението от по 130 000 лв за всеки от родителите, като исковете до напълно предявените размери от по 250 000 лв са приети за неоснователни. Съответно с оглед осъщественото наследяване в хода на процеса, на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от ЗН е определен конкретният размер на следващите се обезщетения на ищците.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания съгласно чл. 280, ал.2, пр.1 и пр. 2 от ГПК. Извън посочените основания за служебно допускане на касационно обжалване, касаторът следва да обоснове основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на първия правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че поставеният въпрос е свързан с правилността на съдебното решение. Въззивният съд е възприел оплакванията във въззивните жалби и е преценил, че липсва основание да се присъди обезщетение в по-голям размер от по 130 000 лв на всеки от родителите на загиналия. Преценката е направена с оглед установените факти по делото и при съобразяване на конкретно посочените критерии, които според задължителната практика на ВС, по тълкуване на чл. 52 от ЗЗД, следва да се вземат предвид от съда, за да определи конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е съобразил разясненията в ППВС 4/68 г, относно приложението на чл. 52 от ЗЗД, като е взел предвид, че основанието, предвидено в тази норма, направил е конкретна преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, като е взел предвид конкретните факти, отношенията между починалия и неговите родители приживе, общественото положение на починалия, възрастта на починалия и родителите, дълбоката връзка, която са имали помежду си като семейство, подкрепата и обичта, които са споделяли. По този начин, с определяне на конкретния размер на обезщетението, въззивният съд е разрешил спора между страните. Това разрешение е свързано с правилността на въззивното съдебно решение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д.1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, конкретното обсъждане на доказателства, анализът им и изводите на съда, както и обсъждането на конкретно установените факти, са свързани с правилността на съдебното решение и не могат да представляват основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на втория поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че отново е свързан с доводите на касатора относно правилността на съдебното решение. Действително въззивният съд много пестеливо е обсъдил икономическите условия в страната, към момента на настъпване на застрахователното събитие. Въпреки това е посочил, че лимитите на застрахователните обезщетения са критерий, който изразява конкретната икономическа обстановка в страната, към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие и е съобразил този критерий, като част от всички други обективни обстоятелства, за да определи конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поради това с поставения правен въпрос въззивният съд не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на третия и четвърти поставени правни въпроси, настоящият съдебен състав, намира, както вече посочи по-горе, че липсва отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в т. II на ППВС 4/68 г. Въззивният съд е посочил конкретните факти, които е възприел, направил е анализ и е преценил, че с оглед начина на настъпване на смъртта на Г. В., настъпила преждевременно, в много ранна възраст, както и на семейното му положение, женен с две деца, дълбоката връзка с родителите му, която освен белезите на традиционно българско семейство, се характеризира и с най-топли чувства, общо съжителство в едно домакинство, подкрепа и грижа, покрусата, която е настъпила за родителите, влошеното здравословно състояние на бащата и настъпилото след смъртта на сина й влошаване на здравословното състояние на майката, цялостното изключително негативно отражение в психиката на двамата родители от смъртта на сина им. Този анализ показва, че съдът не се е отклонил от задължението си, предвидено в посочената задължителна практика на ВКС, да направи анализ на конкретните обективни факти ,за да определи по справедливост обезщетението за неимуществени вреди. Посочените конкретни решения в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК не обосновават допълнително основание съгласно т. 1, чл. 280, ал.1 от ГПК. Тези решения са израз на конкретни спорове и с тях не може да се обоснове основание за допускане на касационно обжалване.

Следва да се отбележи, че посочените от касаторите съдебни актове, представляващи конкретна практика на ВКС по приложение на чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. и чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 52 от ЗЗД, съгласно която са определени по-високи размери на обезщетение за неимуществени вреди на родители, загубили децата си в пътно-транспортни произшествия, са свързани с различни факти, свързани както с конкретните начини на настъпване на противоправното деяние, възраст на децата и на родителите, особени отношения, установени във всеки конкретен случай.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение в обжалваната част.

При този изход на делото пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба ЗК „Лев инс“ АД следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв.

Така мотивиран Върховният касационен