Определение № 420 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. Х. срещу решение № 1330/18.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 1820/2012 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). С него, като е потвърдено решение № 1662/23.04.2012 г. по гр. дело № 18973/2011 г. на Пловдивския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу П. – П. и срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл. 328, ал. от КТ със заповед № 145/22.08.2011 г. на двамата управители на ответното Е. и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност; в тежест на касатора са възложени и разноски по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея и в уточнението й се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответното [фирма] в отговора си излага становище и доводи, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Ответното Поделение за товарни превози – П. не е подало отговор на касационната жалба в срока за това. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извеждат следните, уточнени от съда, четири материалноправни въпроса: 1) как се определя дали дадена длъжност е ръководна или не – от щатното разписание и мястото на длъжността в него, длъжностното наименование и трудовия договор, или от длъжностната характеристика; 2) какво е значението на договора за управление и дали е необходимо в същия да има поставена нова бизнес задача (план), за да се обоснове правото на уволнение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ; 3) ако управлението е възложено на двама управители, които само заедно могат да извършват обвързващи дружеството правни действия, и единият от тях е бил назначен преди или по времето на назначаването на уволнения служител, а другият управител – след това, то може ли екипът управители заедно да извърши уволнението; и 4) необходимо ли е ръководната длъжност реално да е изпълнявана определено време от служителя или е достатъчно той формално да я заеме, за да бъде уволнен. По отношение на първите два правни въпроса касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като по отношение на втория – и това по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК; а по отношение на третия и четвъртия правни въпроси – по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: налице е сключен нов договор за управление с единия от двамата управители на ответното Е.; заеманата от ищеца длъжност „ръководител отдел „Поддържане и ремонт на железен път и съоръжения и недвижимо имущество” при ответното поделение на ответното Е., попада в обхвата на § 1, т. 3 от ДР на КТ, т.е. длъжността е ръководна; уволнението е извършено в рамките на преклузивния 9-месечен срок по чл. 328, ал. 2 от КТ. Окръжният съд е приел и че е без значение дали договорът за управление е сключен с лице, изпълнявало и досега длъжността и/или с ново лице, тъй като при всеки нов договор за управление отпочва нов 9-месечен срок. Приел е и че нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ изобщо не изисква поставяне на нови задачи или програми в съдържанието на новоподписания договор за управление, което означава, че е възможно да има и припокриване на вече предходен план, но това не влияе на законността на уволнението. Приети са за ирелевантни и обстоятелствата, че жалбоподателят-ищец е работил само 15 дни на процесната заемана от него длъжност, както и че длъжностната характеристика не му е била връчена. За да приеме, че заеманата от касатора-ищец длъжност е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, въззивният съд е споделил извода за това на първоинстанционния съд, направен въз основа, сключеното с ищеца допълнително споразумение към трудов договор, щатното разписание и трудовите функции, установени по делото с длъжностна характеристика, каквато е била утвърдена за процесната длъжност, макар и да не е била връчена срещу подпис на ищеца. Както вече беше посочено, окръжният съд е приел за ирелевантно по делото само последното обстоятелство – невръчването на длъжностната характеристика на ищеца. При това положение, първият изведен в изложението на касатора правен въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е без значение за изхода по делото. Поради това, този правен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая. Видно от мотивите на въззивния съд, останалите три правни въпроса поначало представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Като е приел, че нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ изобщо не изисква поставяне на нови задачи или програми в съдържанието на новоподписания договор за управление и че това не влияе на законността на уволнението, въззивният съд е разрешил втория изведен от касатора материалноправен въпрос в противоречие с посоченото от жалбоподателя, решение № 481/13.12.2011 г. по гр. дело № 168/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. С него, по реда на чл. 290, във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е даден положителен отговор на този правен въпрос (втората му част), като е прието следното: При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед това, на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 от КТ. При така констатиранато противоречие с практиката на ВКС, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по втория изведен в изложението на жалбоподателя материалноправен въпрос. Във връзка със същия правен въпрос не следва да се обсъжда посоченото и представено (в препис) от касатора, решение № 1403/17.08.2012 г. по възз. гр. дело № 2155/2012 г. на ПОС, тъй като това въззивно решение подлежи на касационно обжалване, а по делото няма данни и доказателства то да е влязло в сила. Поради това, по отношение на втория материалноправен въпрос не е налице наведеното от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по останалите два (трети и четвърти) правни въпроса, изведени от касатора. Тези два правни въпроса са разрешени от въззивния съд при точно тълкуване и приложение на правните норми на чл. 328, ал. 2 от КТ, които в аспекта на същите въпроси са ясни, поради което няма необходимост от допускането на касационното обжалване с оглед тълкуването им, чрез създаване на задължителна практика на ВКС по тези въпроси. Съгласно изр. 2 на чл. 328, ал. 2 от КТ, уволнението на това основание може да бъде извършено след започването на изпълнението на договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Когато управлението е възложено на двама управители, които само заедно могат да извършват обвързващи дружеството правни действия, е очевидно, че изпълнението на двата договора за управление може да започне след сключването на втория по време от тях. Поради това е очевидно и че екипът управители може да извърши заедно уволнението, също само след сключването на втория договор за управление, както в случая. Достатъчно е да е спазен преклузивният 9-месечен срок, поради което е без значение и колко време уволненият служител е заемал ръководната длъжност, както е приел и въззивният съд. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, само по втория изведен в изложението на жалбоподателя материалноправен въпрос, а именно: какво е значението на договора за управление и дали е необходимо в същия да има поставена нова бизнес задача (план), за да се обоснове правото на уволнение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, който правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 481/13.12.2011 г. по гр. дело № 168/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, жалбоподателят-ищец не следва да внася държавна такса за производството по чл. 290 от ГПК по настоящото дело. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение