Определение № 412 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 395/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. И. А. против определение от 09.08.2010 г., постановено от Окръжен съд – С., по гр.д.№1001/2009 г. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане на Районен съд – С., по преписка с вх.№ 231/10.02.2009 г., с което е оставено без уважение искането на И. А. за освобождаване от внасянето на държавна такса по подадената от него частна жалба, в размер на 15 лева. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл.274, ал.3 от ГПК. За да потвърди обжалваното разпореждане, въззивния съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК и не следва да признае правото на молителя в производството, да не внася дължимата държавна такса в размер на 15 лева, доколкото не е приел, че при представените по делото данни същия не разполага с достатъчно средства. Съдът е констатирал, че представената декларация е непълна, както и че молителя притежава в съсобственост иглолистна гора с площ от 9,2 дка, че молителят е млад мъж /38 г. към датата на постановяване на обжалваното определение/, в трудоспособна възраст, липсват данни по делото молителя да е в здравословно състояние, което да препятства реализиране на трудови или доходи по граждански правоотношения. Всички тези обстоятелства, ведно с ниския размер на дължимата държавна такса – 15 лева, са довели съда до извод, че молбата за освобождаване от тази такса е неоснователна. Обжалването на определението на окръжния съд е допустимо, но при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, към която разпоредба препраща чл.274, ал.3 от ГПК. Жалбоподателят е представил изложение на касационните основания, като твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК. Не се сочи противоречие на възприетото от въззивния съд по правен въпрос, със задължителната съгласно разясненията в ТР №1/2009 на ОСГТК на ВКС съдебна практика, поради което позоваването на това касационно основание е неоснователно. Представените определения като съдебна практика, са постановени при различни факти по конкретните искания за освобождаване от държавна такса, различни от тези по настоящия правен спор, поради което същите са неотносими и не е налице и основанието за допускане до касационно обжалване на определението на окръжния съд по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Следва да се отбележи, че по отношение на това искане не се сочи и правен въпрос /извън фактическите констатации/, по който въззивния съд се е произнесъл в обжалваното определение и по който правен въпрос да е налице друго разрешение, дадено с посочените определения. Не се сочи в каква насока следва да бъде променена съдебната практика, съществуваща по молби за освобождаване от държавна такса, съществували противоречие, неяснота или непълнота в нормите, уреждащи това производство, които да налагат тълкуването им по реда на касационното произнасяне, предвид правомощията на ВКС в тази насока, поради което не е налице и посоченото касационно основание за допускане на обжалването, по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По изложените съображения, не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на определението на окръжния съд, поради което състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия