Определение № 1889 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 858/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 7700 от 22.01.2025г. на Б. А. К., чрез адвокат С. С., срещу определение № 16649 от 22.10.2024г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 9629/2024г., с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 18454 от 29.04.2024г. по ч.гр.д. № 7351/2024г. на Софийски районен съд. С последното е оставена без разглеждане молбата на Б. К. за спиране на въвод във владение върху недвижим имот по изп. дело № 846/2020 г. по описа на ЧСИ М. Ц.. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Претендира се допускане на касационно обжалване по десет правни въпроса на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, както и поради очевидна неправилност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. При преценка на допустимостта й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Първоинстанционният съд е сезиран с молба от Б. А. К. за спиране на въвод във владение, насрочен след осъществена публична продан по изп. дело № 846/2020г. по описа на ЧСИ М. Ц. относно недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица]. Молителката твърди, че е трето лице, което е придобило имота преди завеждане на гражданското дело, във връзка с което се изпълнява въвода след публична продан. Установено е, че по повод молба на купувача по публичната продан за процесния имот е насрочен въвод във владение по реда на чл. 498 ГПК за 23.01.2024г., впоследствие отложен за 06.02.2024г. от 10.00 часа. На посочената дата е извършен въвод на купувача. С молба от същата дата Б. А. К. е отправила искане до съдебния изпълнител за отлагане на насрочения въвод във владение и даване възможност да поиска от съда спиране на изпълнението в качеството й на трето лице по смисъла на чл. 523 и чл. 440 ГПК. Искането е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е посочил в мотивите си, че при извършване на въвод по чл. 498 ГПК разпоредбата на чл. 523 ГПК е неприложима. По подадената молба за спиране на въвода Софийски районен съд се е произнесъл с определение № 18454/29.04.2024г. по гр.д. № 7351/2024г., като е приел, че същата следва да бъде оставена без разглеждане, доколкото защитата на молителката следва да се осъществи по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК или чрез предявяване на владелчески иск, съответно да се претендира от съдебния изпълнител обезщетение за незаконосъобразни действия по принудителното изпълнение по реда на чл. 441 ГПК. Софийски градски съд в обжалваното определение е приел, че настоящият случай попада в обхвата на регламентирания въвод във владение на купувача от публична продан, уреден в чл. 498 ГПК. В тази хипотеза, когато съдебният изпълнител въвежда във владение на имота купувача въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, то въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота - чл. 498, ал.2 ГПК и това лице може да се брани само с иск за собственост. Касае се до хипотеза, различна от тази на въвод във владение по реда на чл. 522 и сл. от ГПК (когато се въвежда във владение лице, на което е присъден недвижим имот). Съдът е посочил, че постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички, като това специфично изпълнително основание е регламентирано от закона, за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него. За лицата, намерени в имота при въвода на купувач по публична продан, законодателят в чл. 498, ал. 2 ГПК е предвидил, че могат да се защитят само с иск за собственост. С оглед на това процедурата по чл. 523 - 524 ГПК се явява неприложима в случая и затова искането за спиране на въвода правилно е оставено без разглеждане. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира че частната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно дадените задължителни указания в т.7 на Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС определенията на окръжните съдилища, постановени по частна жалба срещу определения на първоинстанционния съд за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК не подлежат на касационно обжалване, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Прието е, че тези определения не попадат в чл. 274, ал. 3, т. 1 или т. 2 ГПК, тъй като нямат преграждащ характер, нито дават разрешение по съществото на други производства. Разяснено е, че производството по чл. 524 ГПК е специфично производство за обезпечаване на бъдещ иск - спирането на принудителното изпълнение обезпечава бъдещия иск на третото лице, заявяващо права върху присъдения имот, което по своя характер е обезпечителна мярка. Обжалваното определение е постановено по частна жалба срещу определение на окръжен съд, с което е потвърдено оставяне без разглеждане на молба за спиране на въвод във владение върху недвижим имот по чл. 524 ГПК. Не е налице визираното изключение в чл. 396, ал.2, изр.3 ГПК (такова би било, ако въззивният съд за първи път е постановил спиране) и затова постановеният акт от Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване. В същия смисъл е налице трайна практика на Върховния касационен съд (определение № 3951 от 26.08.2024г. на ВКС, I г.о. по ч. гр. д. № 656/2024г.; определение № 2859/05.10.2023г. на ВКС, I г.о. по ч. гр. д. № 3036/2023г.; определение № 184 от 18.05.2021г. на ВКС по ч.гр.д. № 1504/2021г., IV г. о.; определение № 190 от 30.11.2018г. на ВКС, I г.о. по ч.гр. д. № 4348/2018г. и др.) По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.