Определение № 97 от 21.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 317/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 437 от 23.01.2012 г., постановено по гр. д. № 6983/2011 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” въззивен състав. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № ІІ-63-83 от 08.02.2011 г. по гр. д. № 7258/2009 г. на Софийски районен съд в частта за осъждане на дружеството – касатор да заплати на [фирма] сумата 8 280 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, сумата 864 лв. на основание чл.92, ал.1 ЗЗД и разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание. Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ГПК, в който изразява становище за недопустимост на касационната жалба поради наличие на предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК, алтернативно – за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, въведено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИДГПК законодателното изменение е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като в § 25 ЗИДГПК е предвидено, че по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД за парични вземания, произтичащи от развален договор за доставка и извършване на строително – монтажни работи. Страните по договора са търговци, което предопределя търговския характер на делото и обвързва допустимостта на касационното обжалване с предвидения в чл.280, ал.2 ГПК /в действащата към момента на постановяване на обжалваното решение редакция от ДВ бр.100/21.12.2010 г./ минимален праг за достъп до касация на въззивни решения по търговски дела – 10 000 лв. Цената на всеки от предявените по делото обективно съединените искове е под 10 000 лв., с оглед на което възражението на ответника за недопустимост на касационното обжалване е основателно. Предвид констатираната необжалваемост на въззивното решение касационната жалба следва да се остави без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,