Определение № 2990 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 673/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. и С. С. срещу решение № 262031/22г. на СГС. Въззивният съд се е произнесъл по иск по чл. 495 ГПК, съгласно който наддавачът взискател отговаря за вредите и разноските, когато не е внесъл сумите от разпределението в 2- седмичен срок. Искът е предявен от длъжник по изпълнението срещу банката взискател, която е била обявена за купувач, но се е отказала от наддавателното предложение, поради което имотите били възложени на следващия наддавач за по- ниска цена, откъдето ищецът претендира разликата между предложеното от банката и цената, платена от следващия купувач, като вреда. От фактическа страна съдът е приел, че Банката като взискател е участвала в наддаването и ЧСИ я е обявил за купувач, но банката се е отказала от наддваването, поради което ЧСИ е възложил имотите на следващия купувач, но на по- ниска предложена цена. Въззивният съд е приел, че взискателят наддавач, който е обявен за купувач, но се е отказал от наддавателното предложение, не отговаря по чл. 495 ГПК, а следва да отговаря по аналогия на отговорността на останалите наддавачи, които са се отказали от плащането на цената, в размер на внесения задатък, поради което е отхвърлил иска за разликата над размера на задатъка. В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси: във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- Следва ли взискателят наддавач, оттеглил наддавателното предложение, да отговаря за вреди в размер на всички внесени задатъци? При липса на определени суми от ЧСИ за довнасяне, може ли отказ от възлагане или оттегляне на наддавателно предложение от възлагател наддавач? В случай, че взискател наддавач се откаже от наддавателното предложение и не дължи внасяне на суми, в какъв размер са вредите в редакцията на ГПК до 2017г.?; Във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- Допустим ли е отказ от наддавателно предложение след като взискател наддавач е обявен за купувач? Настоящият състав на ВКС счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Отговорността на наддавача-взискател, когато е обявен за купувач, но се е отказал от наддавателното предложение, е уредена вече изрично в закона- чл. 493, т.1 ГПК- вземането се намалява с размера на задатъка. Поради това не е изпълнена предпоставката „развитие на правото“ в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото се изисква поставеният въпрос да е във връзка с тълкуване на непълна норма (т.р.№1/10г. на ОСГТК). Освен това няма как специален деликтен състав, каквато е нормата на чл. 495 ГПК да бъде прилаган по аналогия или чрез разширително тълкуване за други случаи, извън кумулативно изискуемите предпоставки на закона. Изключителните норми не се прилагат по аналогия и чрез разширително тълкуване. Нормата е ясна- отговорността за вреди е само когато с разпределението са определени суми за внасяне и взискателят, обявен за купувач, не ги е внесъл в 2- седмичен срок. Недопустимо е да се обоснове отговорност на взискателя за вреди в размер на всички внесени задатъци или за всички причинени вреди при отказ от наддавателно предложение по аналогия на чл. 495 ГПК. Тази отговорност не може да се обоснове и на основание чл. 45 ЗЗД, доколкото отказът от наддавателно предложение не е квалифициран от закона като противоправно поведение. Отказът от наддавателно предложение е проявление на диспозитивното начало в процеса, и то няма връзка с въпроса за отговорността за вреди. Не е налице и хипотезата на чл. 59 ЗЗД, в случая когато взискателят наддавач е спестил разходи като не е платил определеното задължение. В този случай има специална норма на чл. 495 ГПК, която изключва приложението на субсидиарната норма на чл. 59 ЗЗД. В обобщение нормата на чл. 495 ГПК е ясна, тя е изключителна норма и не може да се обоснове прилагането и по аналогия или чрез разширително тълкуване, поради което не е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- необходимост от тълкуване на нормата по посочените въпроси с цел установяване на точния смисъл на закона и за развитието на правото. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото приложената съдебна практика към изложението не е постановена от ВКС, а представлява практика на други съдилища. Единствено е посочено едно решение на ВКС, 1ТО, по чл. 290 ГПК, но то е неотносимо, отнася се за възлагане на акции срещу плащане и няма никаква връзка с нормата на чл.495 ГПК. С оглед изхода на спора в полза на банката следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл. 25 от НЗПП,във връзка с чл. 78, ал.8 ГПК. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО