Определение № 16 от 17.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд-Стара Загора и Районен съд-Стара Загора относно компетентния съд, който да разгледа искова молба, с вх.№ 33691/22.11.2024 г. по регистъра на Районен съд-Стара Загора, подадена от Д. Р. Р. от [населено място], против Министерски съвет на Република България и неговата администрация, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., частично предявени от цялата сума от 10 000 лв., причинени му от приложението на Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда /Наредбата/, приета с Постановление № 354 на Министерски съвет от 26.10.2021 г. /ПМС № 354/26.10.2021 г./. С определение № 3356/29.11.2024 г. по гр.дело № 5194/2024 г. Районен съд-Стара Загора, пред който първоначално е подадена исковата молба, прекратява образуваното по нея производство по делото и го изпраща по подсъдност на Административен съд-Стара Загора. След получаване на делото, с разпореждане № 292/22.01.2025 г. по адм. дело № 1098/2024 г., Административен съд-Стара Загора, 2-ри състав, оставя исковата молба без движение и указва на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, да посочи изрично дали претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от подзаконов нормативен акт, а в случай, че не претендира вреди от такъв акт – да уточни изрично основанието, поради което търси обезщетение, както и в същия срок да конкретизира ответника по иска и внесе държавна такса в размер на 10 лв. След отстраняване на нередовностите на исковата молба с постъпила в съда, молба с вх.№ 606/31.01.2025 г., и квалифицирайки иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ с определение № 736/26.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1098/2024 г., Административен съд-Стара Загора, 2-ри състав, прекратява производството по него и повдига спора за подсъдност, дал повод за образуване на настоящото производство. Смесеният петчленен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд приема, че делото е подсъдно на Районен съд-Стара Загора, по следните съображения: От съдържанието на исковата молба, в това число след отстраняване на нередовностите по нея с постъпилата в административния съд молба с вх.№ 606/31.01.2025 г., може да бъде извлечено /доколкото изявленията на ищеца не са достатъчно ясно и конкретно формулирани/, че исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е обусловена от действието на Наредбата, приета с ПМС № 354/26.10.2021 г., от чието приложение ищецът твърди /в частност чрез наложената с наредбата употреба само на пластмасови бутилки за напитки с прикрепени към тях капачки/, че се чувства дискриминиран и поставен в неравностойно положение спрямо хората без увреждания, Релевирани са твърдения, че са нарушени правата му на личен избор и независимост като човек с увреждания, на равнопоставеност и недискриминация. За правилното разрешаване на настоящия спор за подсъдност е от съществено значение обстоятелството, че за да бъде квалифицирано дадено деяние като дискриминационно, то трябва да има за резултат нарушаване на принципа на равенство и да е обусловено от защитен признак по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. И в двете хипотези за пряка или непряка дискриминация, съгласно нормата на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДиск. законодателят е определил, че следва да е налице "неблагоприятно третиране" на обекта на дискриминация. "Неблагоприятно третиране" по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси на индивида. Именно доводи за нарушаване на принципа на равенство се сърържат в уточнителната искова молба на Д. Р.. Същевременно, ищецът не прави никакви възражения, свързани с валидността или законосъобразността на посочения подзаконов нормативен акт, респективно – не се твърди, че претендираните вреди настъпват за ищеца в резултат на незаконосъобразно приетата от ответника по иска, наредба. Липсват и данни за проведено по негова инициатива производство пред Комисията за защита от дискриминацията по реда на раздел І от глава четвърта /“Производство за защита от дискриминация“/ от ЗЗДискр. Изложеното мотивира извод, че предявената искова претенция действително е с правно основание по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., съгласно който извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска обезщетение за вреди. Според Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и ОСС от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, искът с правна квалификация по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. е подсъден на районен съд. В мотивите към тълкувателното постановление е разяснено, че разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр. съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца, или дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност, както и че ЗЗДискр. предвижда различна подсъдност само в случаите по раздел І, когато се претендират вреди от нарушение на права по този закон или други закони, уреждащи равенството в третирането, в зависимост от органа, причинил неравенството в третирането, в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от закона във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК, като исковете само в този случай се предявяват по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По изложените съображения настоящият петчленен състав приема, че делото следва да бъде изпратено по компетентност на Районен съд-Стара Загора за разглеждане на исковата претенция на Д. Р. Р. против Министерски съвет на Република България и неговата администрация, с правна квалификация по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, петчленен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд,