Определение № 288 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2741/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение №17560 от 24.08.14г. по ч.гр.д.№17119/13г. на Софийски градски съд, VІ-8 ТО е оставена без уважение частната жалба на Н. М. Н. срещу решение от 13.06.13г. по гр.д.№6530/2009г. на Софийски районен съд, 51 с-в, в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено като недопустимо производството по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от Н. М. Н. срещу М. Ц. М.. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че изложените в исковата молба обстоятелства за извършени увреждащи действия от ответника М. в качеството му на съдия по конкретни дела сочат на недопустимост на предявения срещу него иск за обезщетение на вреди, с оглед разпоредбата на чл.132 от Конституцията, която въвежда имунитет за действията на магистратите им във връзка с възложен им функции. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Н. М. Н.. Той поддържа, че искът за вреди се основава на увреждащи действия, които ответникът е извършил в лично качество, ръководен от изпитваната омраза към ищеца. Счита прекратяването на делото срещу този ответник за отказ от правосъдие, което е в грубо нарушение на чл.6, ал.1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз. Въпросът за легитимацията на ответника следвало да се разреши с решение по съществото на правния спор, а не с определение по допустимостта на иска. Позовава се на практика на ВС и ВКС от 1956г., 1985г. и 2007г., която изяснява разликата между материална и процесуална легитимация; на решения на ВКС и Пернишкия окръжен съд по наказателни дела, на определения на СГС, с които искове за вреди срещу магистрати са приети за допустими, доколкото не произтичат от действия, обхванати от функционалния имунитет по чл.132 от Конституцията, както и на практика на ВК и ВКС, свързана със задълженията на съда да обсъжда всички доказателства по делото и да излага мотиви към решенията си. Ответникът в производството М. Ц. М. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочената от жалбоподателя практика по граждански дела е неотносима към настоящото дело, тъй като с нея или се разрешават други въпроси, нямащи връзка с определящия по настоящото дело въпрос за функционалния имунитет по чл.132 от Конституцията, или пък обстоятелствата по делата са различни от настоящото и налагат друго разрешение - за допустимостта на иск за вреди срещу магистрат, когато те не произтичат от негови действия в служебното му качество. Посочената практика по наказателни дела не може да обуслови допустимост на касационното обжалване, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното въззивно определение е изцяло съобразено с практиката на ВКС, изразена в определения по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, според която искове за вреди от действия на магистрати в това им качество са недопустими – определение №502 от 01.10.09г. по ч.гр.д.№414/2009г. на ВКС, ІІІ ГО; определение №726/28.12.2009г. по ч.гр.д.№343/2009г. на ВКС, ІІІ ГО; определение №271/10.04.2012г. по ч.гр.д.№176/12г. на ВКС, ІІІ ГО; определение №146 от 17.03.2011г. по ч.гр.д.№40/11г. на ВКС, ІV ГО и др. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо глажданско отделение,