Определение № 4567 от 13.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1447/2024 г.

Постъпила е молба вх. № 4918/17.03.2025 г., подадена от Х. Т. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. И. за допълване на определение № 1165 от 12.03.2025 г. по настоящото гр.д.№ 1447/2024 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, като е заявено и искане за отвод на съдиите от състава на съда, мотивиран с това, че не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Твърденията са, че съдът неправилно преценил критериите за селекция по чл. 280, ал.1 ГПК по осми въпрос, относно това подлежи ли на въззивен контрол преценката на първата инстанция по чл. 214 ГПК дали изменението на основанието ще затрудни защитата на ответника, при направено оплакване във въззивната жалба за това. Ответникът по молбата Административен съд - София град /АССГ/ счита молбата неоснователна, тъй като при преценката дали да допусне касационно обжалване, съдът се е произнесъл по всички въпроси в определението по чл. 288 ГПК и по цялото искане. Молбата по чл. 250 ГПК за допълване на определение по чл. 288 ГПК е постъпила в едномесечния срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което съдът я преценява като допустима. По искането за отвод на състава: Искането за отвод се свързва единствено с това, че съдът не е допуснал касационно обжалване по наведените основания, като се изразява несъгласие с част от изложените мотиви. Нормата на чл. 22 ГПК не предвижда подобно основание за отвод. Съдиите от съдебният състав също намираме, че не е налице никое от посочените в този текст основания, включително и основанието по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК. Не са налице никакви обстоятелства, влияещи на безпристрастната преценка от съда на искането в молбата по чл. 250 ГПК. Затова искането за отвод ще се остави без уважение. С определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС е разгледал искането да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по формулираният в изложението към касационната жалба осми въпрос: „Подлежи ли на въззивен контрол преценката на първата инстанция по чл. 214 ГПК при направено за целта оплакване с въззивната жалба?“. Посочил е, че тъй като изменението на предявения иск по основание води до съществена промяна в предмета на доказване, законодателят е поставил допускането му в зависимост от преценката на първоинстанционния съд дали изменението на основанието ще затрудни защитата на ответника. Тази преценка на първоинстанционния съд не подлежи на инстанционен контрол. Позовал се е на Решение № 228 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1219/2012 г., IV г. о., Определение № 629 от 10.02.2025 г. по ч. гр.д.№ 330/2025 г. В първото решение, при отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване изрично е посочено „както при действието на стария ( чл. 116 ГПК отм.), така и при действието на новия ГПК изменяването на иска по основание не е право, а процесуална възможност за ищеца, от която той може да се възползва по преценка на първоинстанционния съд с оглед възможността да бъде затруднена защитата на ответника. Тази преценка никога не е подлежала и не подлежи на инстанционен контрол.“ В цитираното определение се съдържат мотиви, че определението, с което се допуска изменение на иска чрез изменение на основанието, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не е нито преграждащо, нито законът изрично е предвидил неговата обжалваемост (аргумент от чл. 274, ал. 1 ГПК ), а проверката за правилността му се извършва единствено в производството по обжалване на крайния съдебен акт, с който се решава спора по същество или с който се прекратява съдебното производство. В същото определение обаче е посочено същото като в цитираното решение, което е цитирано - че преценка на първоинстанционния съд дали с оглед възможността да бъде затруднена защитата на ответника да се допусне изменение на основанието не подлежи на инстационен контрол. Тази преценка на първоинстанцияния съд не подлежи на проверка за правилност от горната инстанция. Тъй като въззивното решение е съобразено с тази съдебна практика, настоящият състав е намерил, че не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а поради наличие на такава практика не е допуснато касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по същия въпрос. Цитираното от молителя Определение № 759 от 11.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 743/2011 г., I т. о. се отнася до това, че определението по чл. 214 ГПК - независимо дали се допуска изменение или се оставя без уважение такова искане, не прегражда развитието на спора ( чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК ) и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона ( чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК ), а проверката за процесуалната законосъобразност на такова определение е в рамките на въззивния контрол на самото решение, ако то бъде обжалвано. Проверката обаче дали ако се допусне изменение само на основанието ще се затрудни защитата на ответника е такава по целесъобразност, а не по законосъобразност и затова тя не подлежи на инстанционен контрол. Така това определение не се отнася за въпрос осем от изложението. Затова не е констатирано противоречие в съдебната практика по осми въпрос и поради това не е отнесен въпроса към Общото събраните на Гражданската и Търговската колегии на ВКС. Разпоредбата на чл. 250 ГПК предвижда възможност за допълване на постановен съдебен акт, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. В случая съдът се е произнесъл по искането на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по заявените основания и формулирани въпроси и конкретно по посоченият в молбата за допълване въпрос № 8. На допълване подлежи диспозитивът на акта, защото именно в него е обективирана волята на съда. Не съществува процесуална възможност за допълване по реда на чл. 250 ГПК на мотивите на съдебния акт. Определението по чл. 288 ГПК не е такова по чл. 253 ГПК и съдът не може да го изменя или отменя, то не подлежи на обжалване, а с постановяването му, съгласно чл. 296, т.3 ГПК въззивното решение влиза в сила. Поради това, че съдът се е произнесъл по цялото искане и не констатира непълнота на изразената воля в диспозитива, молбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение