Определение № 1492 от 23.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5563/2014 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу решение от 06.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 10081/2012 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № ІІ-57-157/04.01.2012 г. по гр. дело № 41031/2010 г. на Софийския районен съд, като краен резултат е признато за установено, по предявените по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от [фирма] срещу И. К. С., обективно кумулативно съединени установителни искове с правни основания чл. 200 от ЗЗД, във вр. с чл. 318, ал. 2 от ТЗ и с чл. 110, ал. 2 от ЗС, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 2 507.97 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена през периода месец февруари 2006 г. – месец април 2009 г. в топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [улица](бл.), вх., ап., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2010 г. до окончателното й изплащане, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 5 317.82 лв.; както и сумата 722.17 лв., представляваща мораторна лихва (обезщетение) за забава върху главницата за периода 01.04.2006 г. – 24.03.2010 г., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 1 531.32 лв.; в тежест и на двете страни са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и от процесуално легитимирано за това лице – Д. конституирана като страна по делото на мястото на ответника И. К. С., починал на 25.07.2013 г., – като негов универсален правоприемник – с разпореждане на въззивния съд от 08.04.2014 г., на посочено в същото основание – чл. 227 от ГПК, във вр. с чл. 11 от ЗН. В жалбата се излагат оплакване и довод за недопустимост на обжалваното въззивно решение – касационно основание по чл. 281, т. 2 от ГПК. Поддържа се, че ответникът по делото (на чието място е конституиран жалбоподателят) е починал преди постановяването на обжалваното решение, като след смъртта му въззивното производство е продължило без участието на надлежна страна, която да го замести. Ответниците по касационната жалба – ищецът [фирма] и неговият помагач по делото – третото лице [фирма] не са подали отговори на жалбата в срока за това. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя не е формулиран ясно и точно конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изхода на спора по делото – да е разрешен с обжалваното решение и да е обуславящ правните изводи на въззивния съд, респ. – който да представлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, предвид и указанията и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна, съгласно същата т. 1 (in fine) от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС (на която касаторът изрично се позовава), ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя. В случая такъв процесуалноправен въпрос, който може да се извлече от съдържанието на изложението и жалбата на касатора, е въпросът относно процесуалната допустимост на съдебно решение, постановено след смъртта на страна по делото и преди на нейно място да е конституиран и да е взел участие процесуален правоприемник. Тъй като проверката и преценката относно допустимостта на въззивното решение следва да се извърши едва с решението на касационната съдебна инстанция по чл. 290 от ГПК, то касационното обжалване следва да се допусне в случая по така посочения процесуалноправен въпрос. Жалбоподателят – Държавата (представлявана от министъра на финансите) не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 84, т. 1, пр. 1 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение