Определение № 3844 от 01.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2051/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 186/02.12.2022 г. по гр.д. № 410/2022 г., с което Апелативен съд - Варна, изменяйки решение № 97/21.04.2022 г. по гр.д. № 456/2021 г. на Окръжен съд - Шумен, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдил Прокуратурата на Република България (процесуален субституент на държавата) да заплати на М. А. Й. сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от 05.05.2021 г, като е отхвърлил този иск до пълния размер от 50 000 лв. Всяка от страните обжалва решението, съответно на обжалваемия си интерес. Касаторът, Прокуратурата на Република България, иска решението да бъде допуснато до касационно обжалване в осъдителната част за проверка за правилност по два въпроса. Процесуалноправният е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, които са в причинно следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Материалноправният е за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г., а също и с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2004 г. ОСГК на ВКС и с т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради необоснованост и постановено в противоречие с чл. 52 ЗЗД – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Касаторът М. Й. иска решението да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, с която искът е отхвърлен. Твърди да е надценено установеното по делото обстоятелство, че срещу него са били повдигнати различни обвинения и паралелно във времето са били висящи две наказателни производства, завършили с осъдителна и с оправдателна присъда, - предпоставката за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въпросът за тежестта на това релевантно обстоятелство има значение за точното прилагане на чл. 52 ЗЗД и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Извежда същите касационни основания. Всеки касатор се позовава и на очевидна неправилност на решението в смисъла на основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че с постановление от 26.02.2019 г. по ДП № 1-РП/2019 г. на ВОП - Сливен ищецът М. Й. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК – за това, че на 30.05.2014 г. е придобил и държал до 22.03.2018 г. огнестрелно оръжие пушка „Карабин – 98к“, без да има надлежно разрешение, и по което обвинение е оправдан с присъда № 12/22.12.2020 г. на Военен съд – Сливен, влязла в сила на 05.05.2021 г.. Въззивният съд е приел за доказано основанието на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, доколкото незаконното обвинение в престъпление, което привлеченото към наказателна отговорност лице не е извършило, винаги засяга негови неимуществени права, които държавата дължи да обезщети по справедливост – арг. от чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД. След това въззивният съд е пристъпил към обсъждане на онези доказани обстоятелства, които са в причинна връзка с незаконното обвинение и имат значение за определяне размера на обезщетението. Той е приел, че в досъдебната фаза ищецът е разпитван като обвиняем и са му предявени материалите по разследването. На 09.09.2019 г. е внесен обвинителният акт за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, по което с присъда от 11.11.2019 г. ищецът е признат за виновен, осъден е условно на две години лишаване от свобода с 3 годишен изпитателен срок. Обжалвал е присъдата и тя е отменена с решение от 15.07.2020 г. на Военния апелативен съд, като делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Последният е приел, че в досъдебната фаза са допуснати процесуални нарушения, прекратил е съдебната фаза и е върнал делото в досъдебната фаза. Последвало е ново предявяване на разследването, повторно внасяне на обвинителен акт от 30.09.2020 г., отново гледан в съдебна фаза от първата инстанция. С присъда от 22.12.2020 г. ищецът е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Протестът на прокуратурата е оставен без уважение от Военния апелативен съд, чието решение не е обжалвано и е влязло в сила на 05.05.2021 г. Общият брой на съдебните заседания с участието на ищеца е шест, като наказателното производство се е намирало преимуществено в съдебна фаза – общо 1 година и 10 месеца. Ищецът е изпитвал страх от несправедливо осъждане за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, което не е извършил и за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода от две до осем години, особено интензивен в 8-месечния период от осъдителната присъда до нейната отмяна от въззивния съд. Към повдигане на обвинението тъй е 65-годишен и не е осъждан. Прослужил е в Българската армия 32 години, с последно офицерско звание „полковник“ и последна командна длъжност „преподавател във ВВУАПВО „П-Волов“ – Шумен. Отличаван е с множество грамоти и предметни награди, награждаван е от президента с юбилейни медали „100 години Първа световна война“ и „75 години Втора световна война“. До обвинението той е виден общественик, преподавател, участник в предавания на местната телевизия, сценарист на тържества в гарнизона, участник по военна линия в множество военни събития в Шумен и в София, весел, общителен и с много приятели. След обвинението се затваря в себе си, изолира се, преустановява обществена дейност и контакти с приятелите. Отключва психични заболявания – разстройство в адаптацията под формата на протрахирана депресивна реакция, включително поради това, че при срещи с обучени от него бивши курсанти, включително в градове, различни от Шумен, те го разпитват за обвинението. Негативно преживява притесненията на най-близките в семейството (съпруга и деца) по причина на обвинението. Въпреки предприетото медикаментозно лечение към освидетелстването (година след влязлата в сила оправдателна присъда) той продължава да проявява затруднена адаптация в социална и в работна среда, ситуативна тревожност, емоционална лабилност, соматизации, вегетативни нарушения, дистимни житейски нагласи. Необходимо е медикаментозното лечение да продължи. Като обстоятелства, предполагащи по-нисък размер на обезщетението, въззивният съд е третирал това, че: 1) с повдигане на обвинението на ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“; 2) не са взети други мерки за процесуална принуда; 3) незаконното обвинение не е медийно разгласено; 4) наказателното производство е приключило в разумен срок – 2 години, 2 месеца и десет дни; и 5) на 22.02.2019 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК – за това, че през пролетта на 2008 г. противоправно е присвоил чужди движими вещи – картечен пистолет „Томпсън“ и пушка „Уинчестер“, като ги владеел и пазил, на обща стойност 32 940 лв., по което също му е взета мярка за неотклонение „подписка“ и в извършването на което е признат за виновен, осъден е на лишаване от свобода за срок от три години с пет годишен изпитателен срок, лишен е от право да заема държавна или обществена длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с управление, съхранение, контрол и пазене или отчитане на финансови средства и стокови материални ценности за срок от пет години, като присъдата е влязла в сила на 15.01.2021 г. При отчитане на тези обективно проявени обстоятелства и съобразно материално-икономическите условия (стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходите към момента на увреждането), въззивният съд е определил сумата 10 000 лв. за адекватна да обезщети по справедливост интервенцията в неимуществената сфера на ищеца поради незаконното обвинение за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК. Мотивирал се и с това, че част от обстоятелствата, които по твърдения в исковата молба имат за причина незаконното обвинение, са останали недоказани – влошаване на здравословното състояние, изразено в диагностиран захарен диабет и хипертонично сърце. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира повдигнатите от Прокуратурата въпроси обуславящи решението, но не приема да са разрешени в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г., а и с тълкувателните решения, на които този касатор се позовава. Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди адекватно на онези обстоятелства, които са от значение за критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Мотивирал се е с особеностите на конкретния случай. Дали преценката му е правилна в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери, но даденото разрешение е в съответствие с указанията в приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени с т. 11 от Постановлението. Изводът е, че решението съдържа онези мотиви, които дължи съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. По въпросите, повдигнати от Прокуратурата, е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Допълнително, така мотивирано, обжалваното решение не е „очевидно неправилно“ в смисъла на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. В своята практика Върховният касационен съд еднозначно приема, че размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени болки и страдания, степента на уронения престиж и добро име в обществото и настъпилите негативни последици, продължителността на негативното засягане на правата на личността. Тази практика включва и водените паралелно наказателни производства – в относително еднакъв, съвпадащ период от време. Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и когато едно от водените наказателни производства е приключило с оправдателна присъда, а другото – с осъдителна присъда по отношение на други повдигнати обвинения в приблизително еднакъв период от време. В този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството е прекратено, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които деецът е оправдан; причинна връзка между незаконността на едното от обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. За отговорността в обема по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са от значение незаконните актове, те дават и основанието на предявения иск. Следователно макар повдигнатият от касатора М. Й. въпрос да е обуславящ в смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по него е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият състав споделя установената практика на Върховния касационен съд по него и не съзира основание да я променя. При този изход няма основание на ищеца да се репарират разноски пред настоящата инстанция. Аргументът е от обратното по чл. 78, ал. 1 ГПК. При тези мотиви, съдът