Определение № 1418 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3572/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Средно училище „ Христо Ботев“, с.Галиче, срещу въззивно решение на Врачански окръжен съд № 223 от 26.10.2023 г. по гр.д.№ 306/ 2023 г., с което е потвърдено решение на Белослатински районен съд № 75/ 05.04.2023 г. по гр.д.№ 1032/ 2021 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на К. П. Б. сумата 664,30 лв. ежемесечно, считано от 19.04.2019 г. до достигане на пенсионна възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи плащането, до окончателното изплащане на присъдената сума, отхвърлено е възражението за прихващане от жалбоподателя срещу К. П. Б. за сумата от 1 916,64 лв., за която се твърди, че е заплатена на К. П. Б. като обезщетение по чл.222 ал.2 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение и е разпределена отговорността за дължимите по делото такси и разноски. Касаторът не е представил изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, но в допълнение към касационната си жалба по указания на съда за представяне на такова, е формулирал правен въпрос, който при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъде уточнен в следния смисъл: Има ли правно значение датата на влизане в сила на разпореждането на Националния осигурителен институт за отпускане на обезщетение при трудова злополука за възникване на вземането на пострадалия за обезщетяване на пропуснати ползи от злополуката, представляващи положителна разлика между размера на получаваното трудово възнаграждение преди злополуката и размера на отпуснатото обезщетение. Касаторът не е обосновал наличието на кое да е от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, твърденията му са, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със закона. Ответната страна К. Б. не взема становище. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че между ищцата и Средно училище „ Христо Ботев“, с.Галиче, бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „учител“ в образователното заведение. На 19.04.2018 г. ищцата претърпяла трудова злополука, призната за такава с разпореждане на ТП на НОИ № 18/ 09.05.2018 г. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 260/ 03.06.2019 г., считано от 15.06.2019 г. С експертно решение № 0900/ 16.04.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, гр. Козлодуй, на К. П. Б. била определена степен на неработоспособност 91 % с чужда помощ за срок от 1 година от 01.04.2020 г., а с експертно решение № 0520/ 10.03.2020 г. периодът на неработоспособност бил определен пожизнено. С разпореждане № 7304231871от 03.04.2020 г. на ТП на НОИ – Враца на К. П. Б. била отпусната пенсия поради инвалидност, считано от 03.04.2020 г. в размер на 441,09 лв. и разходи за придружител от 99,56 лв. или общо в размер на 540,65 лв. Размерът на получените от ищцата пенсии за инвалидност от месец април 2019 г. до месец юли 2021 г. бил 15 900,50 лв, като разликата между полученото от нея брутно трудово възнаграждение към 19.04.2018 г. и получавания доход към 26.07.2021 г. е 408,06 лв. Размерът на разликата между възнаграждението за длъжността „старши учител“, заемана от ищцата и получавания от нея доход за периода 19.04.2019 г. – 01.07.2021 г. бил 15 234,50 лв., а разликата между брутното трудово възнаграждение за длъжността „старши учител“ и получавания доход от К. Б. към 26.07.2021 г. е 644,30 лв. При тези фактически установявания от правна страна съдът приел, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Пропусната полза за временна или трайна нетрудоспособност по чл. 200 КТ се изразява в разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би получил, ако беше работил и получените по реда на общественото осигуряване обезщетения за временна нетрудоспособност или загуба на работоспособността. Съдът отхвърлил доводите на ответника, че обезщетението следва да бъде присъдено от датата на влизане в сила на разпореждането на НОИ, като приел, че правото на ищцата възниква от датата на експертното решение, определящо трайната неработоспособност. Определянето на степента на увреждането, която обуславяла и невъзможността на пострадалия да изпълнява занапред същите трудови функции, каквито е изпълнявал преди увреждането и от което зависи видът на работата, която би могъл да изпълнява занапред, се извършвало именно с решение на ТЕЛК, което давало правото на работника да получава пенсия за инвалидност в размер, обусловен от определената с това решение степен на трайно намалената работоспособност. Преди постановяване на това решение пострадалият работник нямал право да получава пенсия за инвалидност и съответно не би могъл да претендира за разликата между нея и трудовото възнаграждение, което би получавал, ако не беше претърпял злополука. Датата на влизане в сила на разпореждането на НОИ, с която е отпуснато обезщетение и в което е определен размерът на пенсията, съдът намерил да е без правно значение. Съдът отхвърлил и довода на ответника, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение нямало основание да се иска заплащане на обезщетение, като приел, че правото на обезщетение по чл.200 ал.3 КТ не е обусловено от прекратяването на трудовото правоотношение. За неоснователен бил счетен и довода, че няма доказателства за размера на брутното трудово възнаграждение, върху което следвало да се отчита евентуалната разлика. В първоинстанционното производство била приетата съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните, която доказвала размерите на брутното трудово възнаграждение и на обезщетенията. Няма основание така мотивираното въззивно решение да бъде допуснато до касационно обжалване по уточнения правен въпрос, макар той да го обуславя. Не е налице обаче никое от допълнителните основания за селектиране на касационната жалба,визирани в т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Касаторът поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие със закона, но това е касационно основание /чл.281 т.3 пр.1 ГПК/, а не основание за достъп до касационен контрол /чл.280 ал.1 ГПК/. Извън изложеното, по поставения въпрос е формирана съдебна практика на ВКС, посочена от въззивния съд в мотивите на решението му. Според тази практика датата на влизане в сила на разпореждането на Националния осигурителен институт за отпускане на обезщетение при трудова злополука няма правно значение за възникване на вземането на пострадалия за обезщетяване не пропуснати ползи от злополуката, представляващи положителна разлика между размера на получаваното трудово възнаграждение преди злополуката и размера на отпуснатото обезщетение. Същото е прието в обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. По изложените съображения съдът