Определение № 269 от 12.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1091/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. Образувано е по жалба от Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу определение №83 от 19.05.2020г. по т.д. №640/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение №13 от 13.01.2020г. по гр.д.№556/2019г. на ОС-Враца и е прекратено касационното производство. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен- постановен при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи, че процесният спор не е търговски, тъй като НЗОК не извършва търговска дейност и не сключва търговски сделки, а сключеният между страните договор няма характера на търговска сделка. Ответникът „Първа частна многопрофилна болница за активно лечение Враца“ ЕООД оспорва жалбата, като излага доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба срещу решение №13 от 13.01.2020г. по гр.д.№556/2019г. на ОС-Враца, с което е потвърдено решение на Районен съд- Враца по гр.д.№981/2019г. С първоинстанционното решение е осъдена НЗОК да плати на „Първа частна многопрофилна болница за активно лечение Враца“ ЕООД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.59, ал.1 ЗЗО сумата 14 971.00 лева- стойност на извършена медицинска дейност и на вложени медицински изделия по клинични пътеки за посочените периоди, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба да окончателното плащане, както и 4 329.46 лева обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. За да остави без разглеждане касационната жалба, съставът на ВКС, Първо търговско отделение приема, че предявените искове са за парични вземания, произтичащи от търговска сделка, като всеки от тях е с цена под 20 000 лева, поради което решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Решаващият съдебен състав излага доводи, че процесният договор за оказване на болнична помощ, сключен между страните по реда на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, е подписан от ищеца в качеството му на регистриран търговец и в рамките на осъществяваната от него търговска дейност /оказване на медицинска помощ/, поради което представлява търговска сделка. Настоящият състав на ВКС намира, че в конкретния случай предмет на исковото производство са обективно съединени претенции с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на договор за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки по чл.59, ал.1 ЗЗО, сключен между НЗОК и „Първа частна многопрофилна болница за активно лечение Враца“ ЕООД, както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, като цената на всеки от исковете е под 20 000 лева. Безспорно процесният договор не е от категорията на абсолютните търговски сделки по смисъла на чл.1, ал.1 ТЗ, но ищецът „Първа частна многопрофилна болница за активно лечение Враца“ ЕООД е търговско дружество, регистрирано като лечебно заведение и осъществяващо лечебна дейност, поради което договорът, свързан с тази дейност, представлява относителна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ. Обстоятелствата, че предмет на договора е специфична дейност в сферата на здравеопазването и НЗОК не е търговец по правноорганизационна форма, не променят този извод. Определянето на сделка като търговска е обусловено от особеностите й, в който случай качеството на страните е без значение /абсолютните търговски сделки по чл.1, ал.1 ТЗ/ или от качеството „търговец“ на лицата, които я сключват /сделка, сключена от търговец във връзка с упражняваната от него дейност е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ/. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от закона. Законодателят е предвидил, че като търговски спор следва да се разглеждат искове с предмет право или правоотношение, породени или отнасящи се до търговска сделка, без да прави разлика между видовете търговски сделки, вкл. дали са едностранни /като процесната/ или двустранни. С оглед гореизложеното и като взе предвид, че решенията по въззивни дела с цена до 20 000 лева за търговски дела не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба е правилно и следва да се потвърди. Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение