Определение № 50221 от 07.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2426/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството е по повод на касационна жалба от „Юробанк България“АД против решение № 264975/22.07.2021 г. по в.гр.д. № 15561/2019 г. на СГС, с което след частична отмяна на решение от 16.07.2018 г. по гр.д.№ 1964/2017 г. на СРС са отхвърлени предявените от банката срещу Р. Х. К. - авалист по записа на заповед, искове за установяване на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.538 ал.1 ТЗ, вр. чл. 491 ТЗ и вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р. Христова К. дължи при условието на солидарност със Сдружение «Общество за всички» на „Юробанк България“АД сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата в размер на 4 887,19 лв. договорна лихва за периода 06.07.2015-13.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр. д. 65704/2016 по описа на CPC I ГО, 28-ми с-в. Настоящият състав на ВКС при преценка допустимостта на така подадената касационна жалба констатира следното: Спорните вземания произтичат от авал по запис на заповед, който на осн.чл. 286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.8 ТЗ е търговска сделка, поради което делото е търговско. На осн. чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000лв. – за търговски дела. Тъй като в настоящия случай е налице обективно кумулативно съединяване на искове, всеки един от които с цена под определения от закона минимум, то атакуваното с касационната жалба решение на СГС не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 2000 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение