Определение № 171 от 21.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60334/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ц. Ц. срещу въззивно решение № 732 от 11.04.2016 г. по възз.гр.д. № 5369 /2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, в частта, с която искът на И. Ц. Ц. срещу [фирма] с правно основание чл.226,ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45 от ЗЗД, е отхвърлен за разликата над присъдените 18 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 05.08.2013 г. Жалбоподателят твърди, че решението на САС е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Насрещната страна [фирма] не е подала писмен отговор. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решениеи не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: На ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на израстъка на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник При извод за основателност на иска и за неоснователност на възраженията на ответника, въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца. Като такива е преценил обстоятелствата, свързани с механизма на причиняване на ПТП, с претърпените от ищеца наранявания и отражението им върху здравословното му състояние, с вида и продължителността на проведеното му лечение и степента на възстановяване. Установил е продължителността и интензивността на причинените от нараняванията болки и страданията и ограничената степен на възстановяване – зарасналата накриво лакътна кост, довела до ограничен обем на движенията на ръката. Въззивният съд е приел, че при определяне на размера на обезщетението следва да се ръководи от задължителните указания, дадени с ППВС № 4 /1968 г., които е възпроизвел, разяснявайки, че справедливостта не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства – обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения. Приел е крайният извод, че в конкретния случай претенцията се основава на претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на причинени травми и че при определяне на размера на обезщетенията първоинстанционният съд е съобразил получените увреждания, подробно описани в мотивите. и остатъчните явления от претърпените травми, както и психическото и емоционалното състояние на ищеца и че следва да сподели мотивите на първоинстанционния съд и определения от него размер на обезщетението (18 000 лева), който е правилен и законосъобразен. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателите и уточнен от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос: дали при определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди от смърт на близък по реда на чл.52 ЗЗД по иск по чл.226,ал.1 от Кодекса за застраховането от 2005 г. (отм.), установеният в разпоредбата критерий „справедливост” изисква обезщетението да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, наведени като основание на иска, които обуславят тези вреди, за който настоящият състав намира, че е разрешен в противоречие с приетото в т.11 от ППВС № 4 /1968 г., с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че въпросът не е разрешен в противоречие с посочените от жалбоподателя: решение № 144 /19.12.2014 г. по т.д. № 3761/2013 г., на ВКС, първо т.о.; решение № 19 /12.02.2016 г. по т.д. № 3/2015 г., на ВКС, първо т.о.; решение № 179 /29.01.2016 г. по т.д. № 2143 /2014 г., на ВКС, първо т.о., поради това, че в тези решения са разгледани много различни случаи и поради различните обстоятелства, установени в тях, които са от значение за размерите на определените обезщетения, не може да се извършва сравнение с определеното в обжалваното въззивно решение обезщетение. Поради липсата на сходства в случаите, разликите в размерите на обезщетенията не могат да обосноват извод за противоречивото им определяне. Жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса. Воден от изложеното съдът