Определение № 345 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4625/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. В. Д. от София, приподписана от адвокат Р.Ш., срещу въззивното решение на СГС от 16.І.2019г. по гр.д. № 4862/2018г. Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез юрисконсулт В.И. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Третото лице-помагач на ищеца Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг“ ЕООД не е подал отговор на касационната жалба. Касационната жалба е допустима в частта по претенциите за установяване дължимост на сума за неплатена топлинна енергия и на мораторна лихва върху нея – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Жалбата в частта за установяване дължимост на сума за дялово разпределение и на мораторна лихва върху нея е недопустима на основание чл.280 ал.3 ГПК с оглед размерите на претенциите – съответно 60.96лв. и 13.28лв. Ето защо в тази част касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваемата му част, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение СГС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на СРС от 13.ХІ.2017г. по гр.д. № 18345/2017г., с което е признато за установено, че Д. В.Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД 6909.63лв. главница за ползвана топлинна енергия за периода 01.Х.2013г. – 30.ІV.2016г. в апартамент № в С.,[жк]бл... вх. Б, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и 835.57лв. мораторна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63210/2016г. на СРС. Въззивният съд е взел предвид, че с нотариален акт от..........г. ответникът и съпругата му са дарили на сина си В. Д.Д. посочения недвижим имот, като са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху него. С оглед на това и по силата на чл.56 ал.1 ЗС и чл.153 ал.1 ЗЕ ответникът е потребител на топлинна енергия и дължи разноските за ползването на имота. Между етажните собственици и топлинния счетоводител на 16.ІХ.2002г. е сключен валиден договор, правата и задълженията по който са възникнали и в правната сфера на ответника, поради което между страните е налице облигационно отношение. Въз основа на представени от третото лице – помагач писмени доказателства – справки от изравнителни сметки, отчетни карти с показания на уреди за процесния период, и изготвено въз основа на тях заключение на съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел за установена общо дължима сума за процесния период 6909.63лв. Заключението на вещото лице е кредитирано като пълно и компетентно и предвид обстоятелството, че е изготвено въз основа на документи, които не са съставени от ищеца, то отразява реално потребеното количество енергия, а и не е оспорено от ответника. С оглед на това и предвид облигационната връзка между страните непредставянето на фактури от страна на ищеца не е основание за отхвърляне на иска, доколкото е установено реално потребеното количество, което е правопораждащ факт за вземанетото, а не издаването на фактура. Като неоснователни са оценени доводите във въззивната жалба, че общите и индивидуални уреди не са минали необходимия метрологичен контрол – по делото са представени протоколи за метрологична проверка в абонатната станция и свидетелство за проверка, протокол за метрологична проверка на топломер от 17.ІІ.2015г. и свидетелство за проверка, както и акт за пускане в експлоатация на абонатната станция, които документи не са оспорени от ответника. По претенцията за мораторна лихва е взето предвид, че топлинната енергия е следвало да бъде остойностявана всеки месец, сумите са били дължими от купувачите в 30 дневен срок след прериода, за който се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността е възникнало като срочно. С оглед на това изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. В касационната жалба са релевирани въпроси, по които се иска произнасяне от касационния съд, като се сочи практика на ВКС. Въпросите /без тези, отнасящи се до претенцията за дължимост на сума за дялово разпределение/ са: 1. допустимо ли е съдът да се произнася по писмени доказателства, не представени от ищеца, които е могъл да представи с исковата молба, но не го е сторил, а експертизата е изготвена на основание доказателства, които не са представени по делото, събирането им не изисква специални знания; в такъв случай доказан ли е от ищеца иска му; допускането на писмени доказателства се преклудира с представянето на исковата молба; 2. може ли ищецът да се ползва с тези факти, въпреки че не са представени не от невъзможност да бъдат представени, а поради лоши практики на съда и на процесуалните представители на ищеца; 3. може ли без представени фактури да се прецени падеж на плащане, задължение за лихва, стойност на задължение и размер на лихва, само на приета експертиза; 4. кредитирана от съда експертиза, която противоречи на съда и на събраните доказателства, доколко следва да се кредитира повторно от въззивния съд; 5. доказан ли е искът, ако съдът се позовава на експертиза, работила по непредставени по делото писмени доказателства, които ищецът е могъл, но не е сторил с исковата молба. ВКС намира, че така поставените въпроси не обосновават допускането на касационно обжалване. Част от въпросите са фактически, а не правни, произнасянето само по каквито е основание за допускане на касационно обжалване по силата на чл.280 ал.1 ГПК. Такива са третият, четвъртият и петият въпроси. По останалите релевирани от касатора въпроси със сочената практика на ВКС не се обосновава наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първите две решения на ВКС / по гр.д. № 151/2009г. ІV ГО и по гр.д. № 1474/2009г. ІV ГО/ касаят въпросите и оплакванията на касатора по претенцията, касационната жалба относно която е недопустима и съдът я оставя без разглеждане. С третото сочено решение на ВКС І ТО по т.д. № 1882/2015г. е дадено разрешение относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях да формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет, при обсъждане на всички доводи и възражения на страните, като пропускът да стори това представлява съществено процесуално нарушение. В случая касаторът не е заявил като основание за допускане на касационно обжалване произнасяне от въззивния съд по въпрос в противоречие с тази практика. Следва да се посочи, че съдът в съответствие с тази практика е подложил на преценка събраните по делото доказателства, както и оплакванията на касатора във въззивната му жалба, и мотивирано въз основа на тях е формирал изводите си от фактическа и правна страна, съобразно които е дал и разрешението на спора между страните. По изложените съображения се налага извод, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 ГПК предпоставки, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. На основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат присъдени 300лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство на „Топлофикация София“ ЕАД пред настоящата инстанция от юрисконсулт. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,