Определение № 3831 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1668/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. З. против решение № 60 от 12.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2786 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1-ви състав, с което е потвърдено решение № 901747 от 26.04.2022 г. по гр.д. № 227 по описа за 2019 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Банка ДСК“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК за установяване недължимост на вземанията, признати със заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 711/2021 г. на РС-Гоце Делчев, поради погасяването им по давност.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?

2. Предприемането на изпълнителни действия след настъпване на перемпцията по изпълнителното дело имат ли за последица прекъсване на давността за вземанията?

„Банка ДСК“ АД застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

По движението на делото Върховният касационен съд намира следното:

В. З. е заявил, че последното валидно изпълнително действие срещу него е било предприето на 4.11.2010 г. и оттогава започва да тече нова погасителна давност съгласно т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., поради което е изтекла към момента на завеждане на исковата молба. Ето защо е поискал да бъде установено по отношение на банката, че не дължи вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 711/2021 г. на РС-Гоце Делчев. Благоевградският окръжен съд е приел, че тълкувателното решение, на което се позовава ищецът, има действие от приемането, а дотогава се прилага ППВС №3/1980 г., според което давност в изпълнителното производство не тече. От 26.06.2015 г. до завеждането на иска не е изтекъл петгодишен давностен срок, поради което искът е бил отхвърлен. Във въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение В. З. е изложил довода, че след настъпването на перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 4.11.2012 г. не могат да се извършват валидни изпълнителни действия, годни да прекъсват давността. На този довод въззивният съд е отговорил, че настъпването на перемпцията по време на изпълнителния процес не влияе на течението на давността и е потвърдил първоинстанционното решение.

При тези мотиви и с оглед довода на ищеца, че извършените действия по подлежащо на прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело не прекъсват давността, от значение за изхода на спора е как се отразява на погасителната давност изпълнителното действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, тоест-разрешението на втория въпрос на касатора. Според едното разбиране в практиката на ВКС перемпцията няма правно значение за давността, а според другото изпълнителните действия се обезсилват по право и не могат да прекъснат давността, като в тази хипотеза спирането на давността по време на изпълнителния процес при приложението на ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., също би отпаднало с обратна сила. Този проблем е поставен за разрешаване в т.3 на разпореждане от 9.03.2023 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК. Ето защо на основание чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по т.3 на тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,