Определение № 663 от 19.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 3060/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма] ЕИК[ЕИК] срещу определение №632 от 13.07.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 453/2015 г. на Добрички окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение на РС-Г.Т. в частта,с която съдът се е произнесъл в частта за разноските. Ответната страна Г. С. Н. изпраща отговор на жалбата, в която излага становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски в размер на 500 лева-договорено и платено възнаграждение за адвокат, за което прилага и доказателства. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима по следните съображения: В случая се обжалва определение, с което ОС-Добрич като втора инстанция се е произнесъл по законосъобразността на определение на първоинстанционния съд постановено в частта за разноските. С определението е прекратено производството по иск на Г. Н. срещу касатора за сумата от 1560,37 лева, дължими по договор за аренда между страните. Касае се за търговско дело, съгласно чл. 286 ал.1 във вр. с ал.3 и чл.287 ТЗ, за което е приложимо правилото на чл.280 ал.2 ГПК в приложимата редакция, която постановява, че на касационно обжалване не подлежат решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК касационен контрол е недопустим и по отношение на определенията, постановени по дела, по които на касациаонен контрол не подлежат самите решения. Основателна е претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника по ЧКЖ в размер на 500 лева- договорено и платено възнаграждение за адвокат, доколкото направата им се установява от прилаожените към отговора на жалбата доказателства. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,