Определение № 360 от 21.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1239/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. К. против постановеното на 11.07.2011 год. решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав по гр.д.№ 1592 / 2011 год., в частта с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК, І гр.отд., 13 състав, постановено на 22.12.2010 год. по гр.д.№ 2444 / 2010 год., за уважаване предявеният от А. А. З. против ЗК [фирма], в качеството на трето лице – помагач на което дружество е конституиран касатора, иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 20.12.2008 год. пътнотранспортно произшествие, в размер на 15 000 лева. Касаторът намира решението неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.52 от ЗЗД. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът обосновава хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречиво разрешаване от въззивния съд на материалноправния въпрос, относно прилагане критерия за справедливост, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, спрямо разрешението дадено в постановено решение от 13.01.2011 год. по гр.д.№ 49274 / 2009 год. на СРС, 24 състав. Касаторът счита, че мотивите на въззивното решение не съдържат конкретни аргументи в обосноваване определения размер на обезщетението, вкл. в аспект на конкретната характеристика и тежест на увредите, както и тяхната трайност. Макар да не оспорва отчитането от съда на релевантните факти и обстоятелства при определяне размера на обезщетението по справедливост, касаторът счита, че въззивният съд не е обосновал крайния си правен извод, почиващ на комплексната им преценка и е присъдил силно завишено обезщетение. Ответната страна – А. З. оспорва касационната жалба поради липса на правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в доказано противоречие с казуална съдебна практика по идентичен такъв, тъй като такава не е представена.Приложеното от касатора съдебно решение по гр.д.№ 449274 / 2009 год. на СРС ответната страна не намира относмо, тъй като касае напълно различна фактическа обстановка, вкл. телесни повреди, различаващи се по вид и тежест. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване и е валидно и допустимо, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, от А. З. против ЗК [фирма], за обезщетяване на вреди от ПТП, настъпило на 20.12.2008 год., по вина на деликвента и настоящ касатор - С. К., конституиран в качеството на трето лице- помагач на ответника. Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 15 000 лева, с оглед което частично е отменил първоинстанционното решение ,за разликата до присъдените първоначално 25 000 лева.В отхвърлителната му част решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила. Претърпените от А. З. увреди се изразяват във фрактура на таза, с характеристика на средна телесна повреда - счупване на лява тазобедрена ямка, съпътствано и от контузия и охлузване на ляво коляно. За да обоснове присъдения размер, наред с характеристиката и степента на уврежданията, съдът е съобразил и останалите релевантни факти, а именно: възрастта на пострадалия, 5 - месечния период на лечение и възстановяване, първите два месеца от който при интензивни болки и страдания, строг постелен режим / гипсова имобилизация / и битови неудобства, свързани с необходимост от ползване на чужда помощ; продължаващи и към момента болки – при промяна на времето и преумора. Всички относими към преценката за обхвата и степента на увреждането доказателства са анализирани от съда. Поставеният от касатора материалноправен въпрос се явява релевантен за изхода по конкретния спор и с това се установява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване – правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС .Не се установява, обаче, допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, нито в сочената от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, нито в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, предвид противоречие със задължителна съдебна практика, касаеща прилагането на критерия за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД - ППВС № 4 / 1968 год.. Изводите на въззивния съд не се явяват в несъответствие със задължителните указания, залегнали в същото: за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението в аспект на комплексната им преценка. Правният въпрос следва да е относим към правните изводи на съда по приложението на закона и практиката, като обжалваното съдебно решение не разкрива влаган от въззивния съд смисъл, в прилагането на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, различен от заложения от законодателя. Не е налице и твърдяното противоречие с казуална съдебна практика по идентичен правен въпрос. Не е удостоверено влизане в сила на приложеното съдебно решение по гр.д.№ 49274 / 2009 год. на СРС от 13.01.2011 год.. Независимо от последното, разгледаният в същото правен спор не очертава допирни точки, по отношение правните изводи на съда по приложението на закона и практиката, с тези на въззивната инстанция в настоящия спор, разрешавани противоречиво. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК