Определение № 3285 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 288/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 4625/18.11.2022 г. на В. К. П., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ж. Ч., срещу въззивно решение № 178/12.10.2022 г. по в. гр. д. № 179/2022 г. на Окръжен съд - Разград. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Какви факти и обстоятелства следва да бъдат установени, за да се приеме, че един регулационен план е приложен съобразно процедурата по ЗУТ, респ. по отменения ЗТСУ; 2. Относно значението на кадастралния план по отношение на правата на собственост на спорещите страни. Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 233/12.04.2022 г. по гр. д. № 1351/2021 г. на Районен съд - Разград, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. К. П. против М. Д. П., Е. В. П., Н. Х. П., В. П. В. и М. П. П. иск за установяване по отношение на ответниците, че ищцата /наследник на Г. М. П./ е собственик на реална площ от 120 кв. м., находяща се между поставената на място ограда между имоти *** и *** и линията по имотната граница, като е налице грешка и непълнота в кадастралната карта на [населено място]. Въззивният съд е приел за установено, че ищцата и нейните деца се легитимират като собственици по наследство на имот с площ 636 кв. м, въз основа на н.а. № 119 от 29.12.1947 г., като в същия нотариален акт имотът не е дефиниран като УПИ, или като дворище с планоснимачен номер. Ответната страна се легитимира с н.а. № 86/03.04.1990 г. за имот с площ 500кв.м. с неуредени сметки по регулация от 45 кв.м., като парцел без посочен номер, а предефиниран пак в акта като пл. № * в кв.34 по плана на града. КККР на [населено място] са одобрени със Заповед № РД-18-19/23.03.2016 г. на изп. директор на АГКК, като ПИ на ищцата е с идентификатор ***, по предходен план от 1992 г. парцел *-* в кв.36 по плана на [населено място], а този на ответниците ПИ с идентификатор ***, по предходен план парцел *-* в кв.36 по плана на [населено място] от 1992 г. Съгласно представената по делото СТЕ, съществуващата на място ограда съвпада с отразената в КККР такава. Оградата между ПИ *** и ПИ *** съответства на отразената в кадастралния план от 1985 г., респ. кадастралната граница между двата имота, която е одобрена с ПУП на [населено място] от 1992 г., като същата не попада в ПИ ***. Ограда между двата ПИ не съответства на отразената такава в кадастралния план от 1959 г. В следващия план от 1985 г. кадастралната граница съвпада с регулационната от плана от 1959 г. Вътрешната регулационна линия съвпада с кадастралната граница от 1985 г. до сега между двата имота. Между 1985 г. и кадастралната карта няма междинен план. На база плана от 1985 г. спорната площ е изцяло в имота на ответниците. Съдът е приел, че от събраните по доказателства не може да се направи извод в подкрепа на твърденията на ищцата за преместването на оградата между двата имота през 2007 г. от страна на ответницата М. П. по начина, описан в исковата молба, и погрешното й заснемане впоследствие в КККР на [населено място] през 2016 г. От заключението на вещото лице се установява, че оградата, съществуваща на място между имотите, с посочената в исковата молба чупка, съществува още в плана, одобрен за града през 1985 г., преди ответницата да придобие имота, съседен на този, собственост ищцата и преповторен в последния план от 1992 г., послужил и за одобряването на КККР на [населено място] през 2016 година. Въззивният съд е приел, че не следва да се разглеждат релевираните едва с въззивната жалба възражения относно отделните планове на [населено място] и неуредените сметки по регулация между имотите на ищцата и ответницата, тъй като такъв спор не е въведен с исковата молба. В нея се сочи преместването на оградата между имотите от страна на ответницата, по начин който засяга правата на ищцата. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Така поставените въпроси относно обстоятелствата, които трябва да бъдат установени по делото, за да се приеме, че един регулационен план е приложен и значението на кадастралния план по отношение на правата на собственост на спорещите страни, са неотносими. Въззивният съд е приел, че ищцата твърди, че до 2007г. границата между двата имота е представлявала права линия, но след наводненията в града, оградата била съборена и при възстановяването й ответницата я преместила с около 1.5 м навътре в имота на ищцата. При изработване на КП и КК границата е заснета неправилно. С оглед доказателствата по делото и заключението на СТЕ, въззивният съд е приел, че не е установено преместване на оградата между имотите, че тя съвпада с регулационната линия още по плана от 1985г., както и в последния план от 1992г. и не е налице неправилно отразяване в КК. Следва да се посочи, че въпросите касаят доказателствата и фактите по делото, които не могат да се изследват в производството по чл.288 ГПК по селекция на касационните жалби. Ето защо в случая не е осъществено изискването за обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.